/Поглед.инфо/ Ръководителят на японското правителство Шиндзо Абе подаде оставка. Като рекордьор на страната по продължителност на мандата си като премиер, Абе успя да направи много, но не успя в главното - сключването на мирен договор с Русия. Кой политик може да стане приемник на Абе и как смяната на властта в Япония може да повлияе на отношенията с Москва, Вашингтон и Пекин?

В петък ръководителят на японското правителство 65-годишният Шиндзо Абе обяви решението си да се оттегли поради влошаване на здравето. „Най-важното за един политик е да демонстрира резултати. За този резултат съм положил всичките си сили през тези седем години и осем месеца. Политикът не може да прави грешки поради това, че здравето му не е в добро състояние. Подавам оставка като министър-председател “, заяви премиерът по време на пресконференция.

Според съобщенията в медиите Шиндзо Абе има язвен колит, хронично възпаление на лигавицата на дебелото черво. Това заболяване е причината за оставката му през 2007 г. Тогава обаче състоянието му се стабилизира.

Ще припомним, че за първи път Абе беше избран за министър-председател на Япония през 2006 г., ставайки най-младият на поста след Втората световна война. По-късно застана начело на кабинета през 2012, 2014 и 2017. През август 2020 г. Абе би рекорда за най-дълго непрекъснато управление като ръководител на правителството в японската история. Общо той е на власт в 2799 дни от началото на втория си мандат като министър-председател през декември 2012 г.

По време на пресконференцията в петък Абе изрази съжаление, че не е успял да разреши въпроса за подписването на мирен договор с Русия. Това изявление получи отзвук в Москва: Кремъл също изрази съжаление за напускането на Абе, отбелязвайки неговия безценен принос за развитието на двустранните отношения.

Добавяме, че Москва и Токио водят дълго преговори по въпроса за сключване на мирен договор. Основната пречка за това остава разногласието относно принадлежността на южната част на Курилите. След края на Втората световна война целият архипелаг е включен в СССР, но Япония оспорва принадлежността на Итуруп, Кунашир, Шикотан и група съседни малки необитаеми острови.

Според експертите Абе наистина е положил много усилия за развитие на връзките между Токио и Москва. „Ние знаем неговите инициативи и плана от осем точки за сътрудничество между страните, който беше предложен на Владимир Путин и одобрен от двете страни. Всичко това даде положителен тласък за развитието на двустранните отношения “, коментира Олег Казаков, старши изследовател в Японския изследователски център на Института за далекоизточни изследвания на Руската академия на науките.

„Но въпреки активния напредък по политически въпроси, Абе не постигна крайния резултат. Задачата за подписване на мирен договор с Русия остана нерешена. Същото се отнася и до въпроса за така наречените спорни острови. И в този смисъл Абе не е изпълнил функцията си “, добави експертът.

„На Абе също не му провървя, че не успя да бъде домакин на олимпиадата поради коронавируса. Той искаше това събитие да бъде последният акорд на неговата ера, където Япония ще бъде представена като велика страна със своите културни, технически и спортни постижения “, продължи източникът.

„Но като цяло Абе се показа като много сериозен политик, дипломат и държавен глава. Що се отнася до реалността на причините за оставката му - тя не се поставя под съмнение. Освен това премиерът демонстрира традиционната японска логика: ако не мога да направя нещо добре, ще отстъпя мястото си на този, който го прави по-добре от мен “, каза Казаков.

От своя страна ръководителят на катедрата по източни изследвания, професорът от МГИМО Дмитрий Стрелцов смята, че оттеглянето на Абе може да повлияе негативно на отношенията между Москва и Токио. „Всеки друг премиер ще бъде по-сдържан в отношенията с Русия. Трябва да чакаме охлаждане на тези отношения, ако не и стагнация“, коментира Стрелцов.

Той отбеляза също, че няколко претендента могат да кандидатстват за поста министър-председател наведнъж. Сред тях са председателят на политическия съвет на Либерал-демократическата партия (ЛДП) Фумио Кишида, генералният секретар на японския кабинет Йошихиде Суга и генералният секретар на ЛДП Шигеру Ишиба. Министърът на отбраната Таро Коно също е посочен сред кандидатите за поста. „Но засега няма ясен фаворит“, добавя източникът.

Що се отнася до промените във външната политика на Япония, всичко тук зависи от личността на бъдещия премиер. „Ако Суга поеме властта, той няма да направи големи корекции. В същото време Кишида или Ишиба според мен ще се придържат към по-проамериканска и съответно антируска линия. В същото време трябва да се отбележи, че всеки от кандидатите за поста министър-председател ще разглежда отношенията със САЩ като приоритетни“, казва експертът.

„Япония ще води двойна политика спрямо Китай. При Абе видяхме опит за изграждане на добри политически отношения между страните. Но, от друга страна, политиката за ограничаване на Китай ще продължи чрез различни блокове. Тоест тук не бива да се очакват големи промени. Не би трябвало и да очакваме Япония да се върне към милитаризма “, завърши Стрелцов.

Превод: В. Сергеев