/Поглед.инфо/ След като се оттеглиха от Афганистан, американците биха могли да използват „малка победоносна война“, ако не в момента, то в обозримо бъдеще. За това беше извършен и десанта на републикански ястреби от САЩ беше извършено в Киев след разочароващото посещение на Зеленски в Америка.
Спомням си, че Роналд Рейгън в мемоарите си обясни причината за нашествието на малката островна държава Гренада през 1983 г. от американските войски, както следва: „Не трябваше да позволяваме призрака на Виетнам да витае вечно над Америка и да ни възпрепятства да защитаваме законните интереси на националната сигурност. Не искахме разрешение от никого, а постъпихме така, както смятаме за нужно“.
Припомнете си, че поражението на САЩ във Виетнам през 1975 г. беше оглушително. Изоставените южни виетнамци бягаха с лодки, малки кораби, върху всичко, което плува. Американските власти изоставят онези, които им сътрудничат и се борят за техните интереси. Петима генерали от южновиетнамските войски се самоубиват.
Сцената на полета на американския посланик с хеликоптер от покрива на посолството в Кабул всъщност повтаря сцената на бягството на американския посланик от Сайгон. В същото време, ако във Виетнам американците оставят техника и оръжия на стойност 5 милиарда долара, то в Афганистан - 85 милиарда.
След поражението в Индокитай в САЩ, както знаете, възникна така нареченият виетнамски синдром, свързан не само с желанието да се напусне реалния живот чрез промяна на съзнанието (говорим за 700 хиляди американски ветерани от войната във Виетнам), но и с широко пацифистко движение. Лозунгът „Няма повече Виетнам!“ завладя умовете.
Днес сюжетът се повтаря в известен степен. Според Байдън „присъствието на Америка в разгара на граждански конфликт в друга държава е неприемливо“. В тази светлина е съвсем логично САЩ да не искат да предоставят на Украйна партньорство извън НАТО.
И тогава, 8 години след провала на кампанията във Виетнам, американските лидери решиха, че е време да реабилитираме Америка в очите на миряните и в очите на целия свят. През октомври 1983 г. Рейгън започна своята „малка война“ за промяна на левия режим в Гренада. Строиха Гренада, губейки и убивайки десетки хора, за десетилетия смазвайки лявата опозиция. На обществото беше представена свежо изпечена победа на американската нация.
Оттогава се водят много войни, открити и тайни, отприщени от Америка и променящи света. През 2014 г. САЩ, след като провидоха Майдана за 5 милиарда долара, запалиха фитила в Украйна, която все още тлее в Донбас.
Администрацията на Байдън се стреми да гарантира, че Зеленски няма да се срещне с републиканските конгресмени по време на посещението си в САЩ. И Зеленски не се срещна. Ако обаче планината не отиде при Мохамед. Уебсайтът на президента на Украйна съобщи онзи ден: „Президентът Владимир Зеленски се срещна с делегацията на Конгреса на Съединените американски щати, която е на посещение в Украйна. Парламентарната делегация на САЩ включва сенатори Линдзи Греъм, Джон Барасо, Томи Табервил, Бен Сес и члена на Камарата на представителите на САЩ Уилям Тимънс. " Всичките републиканци.
Най -известният русофобски ястреб в тази компания е Линдзи Греъм, председател на съдебната комисия на Сената. Очевиден е неговият интерес да доведе съдебната реформа в Украйна до точката, в която всеки служител на страната, включително президентът, ще бъде контролиран от американското посолство.
На среща с американците Зеленски организира шоу - „видеовключване на военното ръководство от зоната на операцията на Обединените сили в Донбас, по-специално от Авдеевка, Маринка и Золотое“, лично „запозна членовете на Конгреса на САЩ с ситуацията със сигурността на изток и по украинските граници. "
Републиканските конгресмени бяха информирани за гледната точка, която секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексий Данилов не се уморява да обявява. На 9 септември той отново обяви: „Нашата армия може да изпълнява всяка задача. И това, което нашите момчета са направили в Афганистан, никоя страна в света не е успяла да направи. Ако днес нашият върховен главнокомандващ даде командата да превземе Донецк и Луганск, те могат да го направят. Но какво да правим с онези десетки и стотици хиляди хора, които може да умрат? Кой носи отговорност? "
Всъщност режимът на Майдан не се интересува от жителите на Донбас. Киевските „славни герои“ са спрени само от факта, че Русия ще се намеси, с което режимът на Майдан ще прекрати своето съществуване.
Зеленски също разбира, че в този случай краят му като президент ще дойде. На 10 септември на форума за европейска стратегия в Ялта, отговаряйки на въпрос на журналист относно възможността за „пълноценна война“ между Украйна и Русия, Зеленски каза: „Смятам я за възможна...“
Не е тайна, че Зеленски живее в свой специален свят, създаден от пропагандата. Завършвайки своята мисъл, той побърза да предаде режима си като истинска Украйна: „Темата за войната има потенциал. Вярвам, че това ще бъде най-голямата грешка на Руската федерация. Вярвам, че впоследствие никога няма да съседство на Русия, Украйна, Беларус, защото на територията там има присъствие на Русия. Това е най-лошото, което може да стане, но за съжаление има такава възможност. "
Мисълта е изразена заобиколно, но страхът от възмездие е разбираем. Американците също толкова добре осъзнават страха "Руснаците идват!" Страхът от отмъщение може да бъде използван от американците в Украйна, за да се опитат да проведат „малка победоносна война“ с ръцете на киевския режим. Ако победата не се случи (и няма да се случи!), то това няма да е проблем: маркираната карта на Украйна ще бъде изхвърлена, точно както афганистанската карта, която пречеше на другите планове на Вашингтон, беше отхвърлена сега.
До 2024 г. положението в Украйна ще се влоши от факта, че газопроводната ѝ тръба ще се превърне в огромен легнал стълб (режимът на Майдан обича големи флагщоци), към който е привързано знамето под формата на самата Украйна, изтъркано, избледняло, което е на път да избледнее до бяло. Тогава ще бъде подходящия момент за боядисване в нови цветове, приятелски настроени към руския свят.