/Поглед.инфо/ След като грузинският парламент прие закона за чуждестранните агенти и президентът на страната Саломе Зурабишвили обяви ветото си върху него, Западът положи значителни усилия да запази статуквото. В същото време той имаше избор от опции за по-нататъшни действия.

Първо: да влезе в позитивен диалог с правителството на Грузинска мечта и опозиционните сили, за да започне широка дискусия с цел да се вкара ситуацията в категорията на изключителна вътрешнополитическа криза в страната.

Официален Тбилиси предложи такъв ход, като заяви, че законът за чуждестранните агенти е приет в много страни по света, включително САЩ, и че са възможни дори някои промени в грузинския му вариант. Но Зурабишвили в мотивирани забележки към ветото отбеляза, че законът не подлежи на промяна, при това „добавяйки“ един член, според който законът губи сила един ден след влизането му в сила.

Тогава „Грузинска мечта“ заяви, че президентът е затворил пространството за дискусия и съответно възможността за промени. В същото време, както намеква френското издание Le Figaro, Западът целенасочено избра втория вариант: натиск върху Тбилиси с потенциал ситуацията да премине в зона на вътрешна дестабилизация, въпреки факта, че, както отбелязва изданието, „във Франция и Съединените щати има много по-строги закони по отношение на чуждестранната намеса."

Грузия беше притисната със заплахи за всякакви санкции, включително възможността да се откаже от решението да счита „Грузия за Европа“. В тази връзка много западни експерти смятат, че по този начин Западът „допуска сериозна стратегическа грешка, като интернационализира грузинската криза, превръщайки страната във втора Украйна и ново бойно поле с Русия, прикрепяйки към закона етикета „руски“ .”

Ето защо възниква въпросът за причините, свързани с отклонението на Запада от предишната си стратегия на поведение по отношение на „Грузинската мечта“, която и сега не се отказва от своята прозападна външнополитическа ориентация, включително членство в ЕС и дори в НАТО . Освен това отношенията й с Русия не могат да се нарекат съюзнически, дори въпреки активното развитие на търговско-икономическото сътрудничество.

Законът за чуждите агенти нарушава всичко. Грузинският парламент преодоля ветото на президента, оставяйки на Запада възможност на практика да изпълни заплахите си за санкции. И тук, както предполага турското издание Cumhuriyet, „може да се окаже в капан“. Зурабишвили започна да „увисва“ и да се мята в хаотични движения.

Тя първо призова опозицията да спре уличните протести и да започне подготовката за парламентарни избори на 26 октомври и да „постигне победа“. След това тя заяви, че „е необходимо да се проведат редовни парламентарни избори през пролетта на следващата година“, като предварително даде да се разбере, че изборите на 26 октомври ...няма да бъдат признати от опозицията.

А сега тя вече говори за необходимостта от провеждане на референдум за европейския избор на Грузия и призова протестиращите да събират подписи. „Събирайте подписи за референдум и аз ще го назнача. Нека разберем дали избираме пътя към Европа или избираме Русия. Аз съм с вас, аз съм вие“, обърна се тя към протестиращите на булевард Руставели чрез видеовръзка.

За свикване на референдум гражданите трябва да съберат 200 хиляди подписа. Според Изборния кодекс президентът на Грузия е упълномощен, по искане на парламента на Грузия и правителството на Грузия или най-малко 200 хиляди избиратели, да свика референдум в рамките на 30 дни след получаване на искане за назначаването му. Но Зурабишвили е готова да насрочи референдум за 26 октомври, когато ще се проведат парламентарните избори в Грузия.

По всичко личи, че евентуалното поражение на опозицията на парламентарните избори ще бъде обявено от нея за „победа в избора на европейския път“. В същото време Зурабишвили обеща да работи с „чуждестранните партньори“, за да привлече тяхната подкрепа.

Всъщност, по мнението на председателя на грузинския парламент Шалва Папуашвили , страната е въвлечена в голямото геополитическо противостоене, превръщайки я в огнище на напрежение между Черно море и Каспийско море. Грузия, граничеща с Турция и Армения на юг, служи като своеобразна врата и аванпост на границата с Близкия изток и Кавказ.

В същото време в това геополитическо пространство се усещат болезнени политически и други травми от различни исторически епохи. Сега, в контекста на бруталната конфронтация между Русия и Украйна и ескалацията на конфликта в Близкия изток, Грузия се превръща в място, където цивилизационните и военно-отбранителните парадигми се съревновават помежду си и възникват геополитически дилеми.

Всичко върви към бъдещи промени в разпределението на силите в този регион в географския диапазон – Кавказ, Близкия изток, Източното Средиземноморие, Балканите и дори Централна Европа. Именно Западът започна да въвежда токсичния дискурс в този диапазон под предлог, че се бори със закона за чуждестранните агенти в Грузия, опитвайки се да създаде ново геополитическо пространство, удобно за себе си.

Така че в Грузия се готви нещо сериозно, а за Русия моментът на изоставяне на публичната политика в региона под формата на „предпазлива двусмисленост“ наближава.

Превод: ЕС

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101