/Поглед.инфо/ «Ние искаме останалите страни да ни разглеждат като свой първостепенен партньор и ще препятстваме (по различни начини) тяхното сътрудничество с други държави.»
(Из раздела, посветен на Западното полукълбо, в Стратегията за националната безопасност на САЩ)
Случи се неизбежното. Съединените щати нападнаха Венецуела, отвлякоха президента и обявиха, че поемат управлението на страната. За два часа и половина, между закуската и обеда, докато светът разтъркваше очи, войските на хегемона проведоха образцова акция. 150 въздушни съда излетяха от двадесет бази, изпълниха поставената задача и се върнаха… Както отбелязват специалистите, този успех е постигнат благодарение на разузнаването и доброто планиране. Естествено, няма начин в устроения погром да не са замесени и предатели. На времето бедните гренадци издържаха почти цяла седмица срещу американските окупатори… А сега всичко мина прекалено гладко.
Вашингтон отново избърса краката си в международното право. Но няма нужда от сълзливи констатации. Просто бе даден нагледен урок как великата държава се справя с опасностите… Елиминира ги в зародиш, не чака, докато станат прекалено големи и непреодолими.
Случилото се би трябвало да разтревожи сериозно Москва, Иран и Пекин.
На руснаците им е нужен мир на всяка цена, ала техните наивни политици (това е най-учтивото и меко определение, за което се сещам) решиха, че милиардерът Тръмп ще им помогне… Не армията и мобилизираната икономика, а най-злият враг! Дълго и безсрамно го ухажваха. Предложиха му царски дарове: половината (150 милиарда долара) от замразените на Запад средства, нефта и газа на Сахалин, находища на редки метали в Сибир, Запорожката АЕЦ… Ала едва ли надушилата кръв капиталистическа акула ще се задоволи с подхвърляните парченца – той ще поиска всичко.
Вчера братушките за пореден път демонстрираха колко лесно губят съюзници. Разбираемо е, че заради кървавото блато в Украйна те не могат да гъкнат… А и къде е Венецуела - на другия край на света, под хълбока на Щатите… Ала Кремъл дълго демонстрираше твърдата си поддръжка за Мадуро, немалко средства бяха вложени в този проект. По-рано в кошчето отидоха Ирак, Сърбия, Либия, Сирия… За съжаление, множат се силните плесници по самолюбието.
Превратът в Боливарската република е част от плана за завладяването на световния нефт. Изпълнението му дава на Вашингтон преднина в борбата с Пекин. Следващите ще бъдат иранските залежи.
Китайците трябва да се замислят дълбоко... С Тръмп е невъзможно да се преговаря, защото първо той ще те измами, а после ще нападне.
Какви изводи можем да направим ние след Щатската агресия на 4.01.2026 година?
1. От ООН няма никакъв смисъл.
2. Икономическата експанзия на Китай в Западното полукълбо приключи.
3. Идва краят на БРИКС като единна организация – тъй като Русия и Китай не могат да гарантират стабилността, Бразилия и Индия стават прекалено уязвими в икономически и политически план.
4. ОПЕК я очакват проблеми със свръхпроизводството на венецуелска нефт и вероятно организацията ще трябва да се бори за своето оцеляване.
5. Иран ще бъде принуден да преговаря с американците и евреите (в случая това са почти синоними), ако държи да оцелее. Тръмп прояви своята зверска и алчна натура и вече е невъзможно да бъде озаптен.
6. Оттук нататък само главчовци, които ги вее вятърът на бял кон, могат да си чешат езиците за многополюсния свят.
p. s. Споменатата по-горе «Стратегия за националната безопасност на САЩ» е увлекателно четиво, препоръчвам ви да се запознаете.