/Поглед.инфо/ По повод публикация във вестник „Труд” със заглавие „Комисията „Бонев” знаела за „Гоце”" потърсихме за коментар бившия вътрешен министър Богомил Бонев, който беше председател на първата комисия по отварянето на архивите на бившата ДС в правителството на Иван Костов. Публикацията на „Труд” се позовава на разсекретени стенограми от заседанията на Комисията „Бонев” от 1997 година. В статията между другото се казва: „Любопитно е обсъждането на доклад на НРС, в който фигурира името на тогавашния лидер на БСП, след това президент Георги Първанов. Името му не е огласено в единствения доклад на Комисията „Бонев” пред парламента в края на 1997 г. Проверка на „Труд” показа, че на 9 септември 1997 г. тогавашният шеф на разузнаването ген. Димо Гяуров докладва за Първанов: „Ползван е като консултант. Има едно активно мероприятие срещу Македония. Писал е анотации и рецензии. Получил е хонорари, за което има разписки. Категория – нещатен”. По-късно върху стенограмата на ръка е дописано „картотекиран”. През 2007 г. Комисията по досиетата с шеф Евтим Костадинов огласи папката „Гоце”, а Първанов публикува документите. Сред тях копие от разписки за получени хонорари няма, макар през 1997 г. да са били в папката и да е докладвано за тях.
Ето и коментара на Богомил Бонев, който той направи за glasove.com:
Тогавашният закон, направен от Веселин Методиев по поръчение на Иван Костов, изключваше огласяването на сътрудници, за които няма писмени сведения, разписки за получени суми и декларация за сътрудничество. В досието на „Гоце” нямаше нищо такова. Разписки за получени суми в досието му не е имало. Но дори да имаше, това не е достатъчно. Трябват разписки за получени суми като агент, който донася сведения, а не за хонорар на книга. Нямаше (изискуемите по закона тогава) лично съгласие (декларация) за сътрудничество, писмени саморъчни донесения или разписки за взети пари. Както това беше валидно за Доган, Юнал Лютфи и пр. Конституционният съд ограничи правата още повече, като отмени огласяването на сътрудничество на онези, които имат само картон в картотеката на ДС.
Извикахме Георги Първанов пред Комисията съгласно закона, поговорихме, обясни ни, че са поискали от него да напише книга. Комисията тогава беше само от професионалисти – хора, които са вербували агенти, обучавали са агенти, работили са с тях... Нито Атанас Атанасов, нито Димо Гяуров възразиха, че според формулировката на закона Георги Първанов не е агент. По смисъла на закона, съчинен от Веселин Методиев, нямаше начин да го огласим. Особено след решението на Конституционния съд. Разбира се, че Иван Костов, Петър Стоянов и Йордан Соколов знаеха за „Гоце”. Те също бяха на мнение, че според закона не можем да го огласим.
Проблемите на този закон са повече и още по-сериозни. Например – обхватът на проверяваните лица, който беше крайно ограничен. По искане на Петър Стоянов отпадна президентът. Същото се получи и за членовете на КС. Проверяваха се само депутатите, министрите и зам.-министрите. Това е много важно да се знае. Само най-висшият ешелон на властта. По закон нямахме правото да проверяваме журналисти, банкери, декани, ректори и пр.
Не знам защо Иван Костов реши, че Веселин Методиев може да реши чрез закон от 12 точки цялата сложна от правна и морална гледна точка материя с досиетата на ДС.
Например разделението на „щатни” и „нещатни” сътрудници не съществуваше. Нямаше и регламентация на агентите (всякакви, не само на ДС), изобщо нямаше терминология, която да ги отличава. Това внесе огромно объркване. Един важен детайл: на заседание на МС, на което обсъждахме опитите ми да внесем някакъв ред в хаоса, създаден от сбърканата терминология, Иван Костов остро се възпротиви да включим агентите на военното разузнаване в обсега на проверяваните лица.
Протоколи от заседанието на „моята” комисия правеше Серафим Стойков. Те са били на разположение на Методи Андреев и следващите комисии. Никой от тях не посмя да каже и един упрек за прецизността на нашата работа. Но Комисията по мое време имаше малката възможност да проверява информацията и да изследва дали е имало реално сътрудничество. Сега се отклонявам от случая за Първанов, за да кажа, че в някои случаи се оказа, че е имало фиктивно оформено сътрудничество по различни причини. След което е приключило с прекратяване с окраска „двуличник”, „враг” и пр. Напомням за супердобър и известен спортист, който е бил „враг”, условно вербуван заради пътуване за олимпиада, после прекратен като агент с окраска „двуличник”. На нашата комисия беше ясно, че това е фиктивна вербовка. Че на практика тя не се е осъществила. А с огласяване без сериозно проучване и знание за конкретния контекст и конкретната история могат да се разрушат човешки съдби, а да не се стигне до истината.
В края искам да повторя, че комисията, която оглавявах, се движеше в строго определените рамки на закона, който бяхме длъжни да изпълняваме. Закон с объркана терминология и крайно ограничен обсег на проверяваните лица, както и сериозни ограничения за обявяването им.
Всъщност бяха скрити истинските агенти. Ето защо не мога да приема за истинно изречението „Комисията на Бонев скри агент „Гоце”. Изтъквайки на преден план скромната ми персона, някои хора се опитват да отклонят вниманието от истинския проблем – закона, направен и приет от мнозинството на управляващото тогава ОДС, който бяхме принудени да спазим. Което и направихме. Законът е закон дори когато е лош. Още от римското право. Днес никой не се осмелява да каже, че съм го нарушил.
