След като изживяхме първите 100 часа от убийството в с. Катуница, е време за първите сериозни анализи. Eмпиричният материал е налице - журналистически статии, часове преки излъчвания, хиляди лични мнения във форумите в интернет .

Но защо тогава озаглавих тази статия „Еврокатуница”? И защо във всички тези дни имах странното усещане, че живея едновременно в две реалности, в два свята и два социални проекта? Защото има две Българии – едната с вълненията си по срещите в Брюксел и позициите на Холандия и Финландия за Шенген и втората България – тази от трагедията в Катуница. Две Българии, които до сега се срещаха най-често в поредноста на телевизионните репортажи.

Тези две Българии трудно намират нещо общо една с друга, те не се познават, не си говорят, не се интересуват една от друга - те са толкова далеч една от друга, че дори президентските избори само ще го потвърдят. Затова казвам – днес България - това е една Еврокатуница!

Попитайте всеки един от 24-мата кандидати за Президент на Републиката и ако един от тях по някаква случайност е влизал в с. Катуница – ще му платя разходите по кампанията! Хората от Катуница обаче са били по Европа – като строителни работници, като прислужници и като болногледачки! Какво общо имат те с европейските вълнения на управляващи, на депутати и на партийни лидери? Кой от тези хора е до тях, за да им помогне срещу беднотията, срещу безпаричието и най-вече - срещу Кирил Рашковият род ? Никой!

Политиката за хората е правителството, а то не е влизало в селото. То е изпращало някакви хора – полицейски чинове, данъчни и други чиновници, но между тях няма реален политик. Единственият такъв е кметицата на селото – сегашната и бившата – реални и истински жени, с двата крака в проблемите на селото, които са оставени сами и беззащитни срещу арогантността на престъпниците!

Тези, които искаха подкрепа за своя избор в депутатските листи на 16-ти МИР Пловдив–окръг – леви, десни и царисти, трябва да разкажат как са защитавали хората от Катуница, как са разговаряли с тях, как внимателно са се отнесли към думите им!

Забелязах, че нито един от тях не се появи в публичното и медийно пространство. С изключение на депутата от ДПС г-жа Раева, нито един не посмя да обели и две думи пред камера! Нито един!

Рядко съм бил на една позиция с проф. Евгений Дайнов, но той беше първият, който написа членоразделно – социалният бунт е пред нас! Години газят хората, години му навират достойнството в калта, години унижават учители, многодетни майки, учени, селски фермери, индустриални работници, собственици на гаражни магазини … и оттук нататък мога да изброявам до безкрайност. В последната година за мнозина от тях, а по-точно - за мнозина от нас – стана нетърпимо да се съществува в материален, в психологически, в духовен и в човешки план. Нетърпимо!

Това, с което правителството на ГЕРБ се гордееше – работата на МВР и борбата с престъпността, се оказа пълна бутафория. Жандармерията и полицията в пълно въоръжение и без командване беше срамна , тъжна и отблъскваща гледка, а главният секретар на МВР по черна фланелка, който нямаше ясна заповед и стоеше безпомощен сред пламъците, виковете и разгневените хора е обида за държавата!

Доказаха се две неща – първо, че организираната престъпност в лицето на рода на Кирил Рашков е работила заедно с полицията и органите на държавната администрация, оставайки беззащитна местната власт и нейните представители.

И второ, че безспорните „професионалисти”- Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Калин Георгиев и др. изглеждаха жалки и безпомощни в тези четири дни – първият се скри, вторият обикаляше бургаските села, а третият мрънкаше пред камерите на репортерките – безпомощен и унизен. Казват, че имал 7 дан в каратето…

Оказа се, че никой няма кризисен план, няма проиграни планове за действия при бедствия и аварии. Но за това пък имахме на разположение многобройни министерски и премиерски коментари – кой се бил справил и кой не бил се справил в конкретната ситуация .

Министър–председателят дълбокомислено заяви, че в подобна ситуация би направил нещо друго, значително по-сполучливо и ефектно . Този човек все още не знае, че реакцията в такива случаи се планира, а не е въпрос на лична импровизация! Никой от услужливото журналистическо войнство не го попита за това къде са му кризисните планове!

За четири дни изгубихме от погледа си и Президента на Републиката – в понеделник все пак взе решение и тръгна на диалог с хората. Уплашен от развитието на събитията, а вероятно и посъветван от ПР-ите си - министър-председателят се присъедини към него. Браво на ПР-ите, те поне се оказаха адекватни към ситуацията!

Най–неадекватно беше поведението на политическите партии. Нещо повече - то беше противно и отблъскващо. Управляващата ГЕРБ реши да попее и да се посмее в Бургас заедно с „Пълна лудница” и цецовият Веско Маринов, а БСП и софийският и кандидат – кмет - антикорупционният Георги Кадиев – да се позабавлява с караоки, танци и дълги народни хора пред Паметника на Съветската армия! Той, Георги Кадиев - след като четири години проседя в Столичния съвет, реши за една нощ да разбере какви са проблемите на София! В разговори с журналистите след това дълго разказва за тях….

Когато западните и източните дипломати пишат месечните си обзори, един от задължителните елементи на анализите е състоянието на етническите отношения в страната .

Сега, след събитията в Катуница, им предстои сериозно писане – ще трябва да отговорят на въпроса налице ли са елементи на етнически конфликт в България или не? Може ли тази тенденция да се пренесе в други градове в България и как това ще се отрази върху емиграцията в страните от ЕС?

Тези анализи ще се появят някои ден в архивите, но и днес е ясно – етническият елемент е част от общата кризисна конфигурация, от цялостния кризисен сценарий, от евентуалните кризисни провокации и от кризисната ескалация.

Още един път искам да го изпиша ясно – кризисен сценарий съществува и в него етническият сблъсък е основен елемент – при това не в българо-турски, а именно в българо-цигански вариант. Мнозина експерти знаят значително по-добре от мен неговите подробности. Надявам се, част от тях да предупредят обществото за това.

Последното развитие на събитията - от 10.00 до 15.00 ч. в понеделник - 26 септември 2011 г. показаха, че опасността е осъзната, че държавните институции в лицето на Президента и Министър-председателя са разбрали относителната си слабост поотделно и те обединиха усилията си за изход от кризата. Очакват се и съответните оставки на грешниците и виновниците – действителни и мними. Трагедията обаче е вдигнала обществените очаквания твърде високо и всеки, който ги подцени, ще получи адекватен отговор – преди изборите, на самите избори и след изборите. Ехото ще заглъхва твърде дълго дами и господа ….

П.П. Докато дописвах тази статия, гледах първите репортажи от безредиците късно вечерта на 26 септември в Пловдив и Варна…. Сценарият вече е в действие.