/Поглед.инфо/ Впечатлени от телевизионните кадри на парижките атентати и повлечени от европейското късогледство, мнозина български „експерти”, „антитерористи” и „аналитици” се втурнаха да сравняват събитията от януари 2015 с тези от ноември 2015 г. , т.е. да търсят някакви измислени паралели между „Шарли Ебдо” и разстрелите от нощта на 13 ноември в една парижка зала, в няколко ресторанта и в символичния за нашата футболна история парижки стадион.
Думата „тероризъм” прикри традиционното наше недомислие да се елементаризират събития и процеси, а определенията наBBCиDWда се възприемат като непреодолима истина. Сълзливите декларации и пустословия от страна на българския президент, министър-председател и министри заместиха нежеланието да се осъзнаят истинските корени на събитията .
Пълна експертна паника настъпи към средата на съботния ден, когато със строги физиономии мнозина политически лидери заснеха собственото си присъствие в това световното събитие на скромния терен на тротоара на ул.“Оборище“ пред високата ограда на посолството на Франция.
Плашещо е предчувствието, че темата „тероризъм” ще се превърне утре в основно оправдание за всички предвидими катастрофи на правителството на Б.Борисов, но това вероятно ще ни сполети след седмици, по време на обсъждането на бюджета за 2016 г.
Защо всички тези декларации на национални лидери, на тези скучни мисловни конструкции на „експерти”, защо медийното безсилие има всички шансове да завладее националното съзнание, а истинската геополитическа перспектива ще остане популярна само в кръга на просветените?
Ако се върнем към истинската хронология, не в последните векове и години, а в последните 40 дни, вероятно ще открием изумително точната прогноза за критичната точка в световната история, на която за съжаление сме съвременници .
Първият самоубийствен атентант с глобално значение през 2015 г. е този на 10 октомври 2015 г. на гаровия площад в Анкара, в навечерието на митинга на Демократичната партия на народите /HDP/ за мир и сътрудничество. Тази демонстрация е осъзнат опит на левите, светските, демократичните и кюрдски сили да отправят предупреждение към управляващата партия на президента Р.Т.Ердоган да напусне пътеката на войната с бойците от ПКК и в крайна сметка да се върне към „мирния процес” от 2013 г.
Турският президент и управляващата партия избраха своя собствен проект – да върнат т.н. „националистически” вот в предстоящите парламентарни избори от 1 ноември 2015 г. с всички възможни средства и да спечелят пълното парламентарно мнозинство. Кого облагодетелства терористичният акт на 10 октомври вече е известно – той легитимира управление, което най-вероятно ще засили кризисните елементи в Сирия с евентуална сухопътна операция на нейна територия. „Ислямска държава” даде за породен път своеобразен принос в сирийската касапница.
Официалната информация за жертви на атентата от 10 октомври са 102 души загинали и над 300 ранени, а обстоятелствата около него – толкова мътни и неясни, че дават възможност да бъде разгърната всяка теза.
В ЕС и страните от общността няма особено реакция, няма демонстрации с лозунги „Всички сме Анкара”. Следствието предложи версия за двама ислямисти – самоубийци , които турската полиция издирвала „по принцип”. След паламентарните избори от 1 ноември и успеха на управляващата ПСР всички коментари заглъхнаха.
Атентатът от 10 октомври 2015 г. реално преобръна електоралните настроения и донесе победата на Партията на справедливостта и развитието / ПСР / . Това дава основание на Иван Кръстев да предложи в последната си статия нови нюанси в тълкуванието на електронните „туитър” революции ,за глобалния бунт на „средната европейска класа” и за пълната невинност на истинските сценаристи на „цветните революции” в последните 15 години .
Защото всяко съмнение върху тези извечни за либералните глобалисти идейни територии ще хвърли сериозна сянка върху това, което се определя като „демократични революции в Югоизточна Европа” и краха на комунизма, т.е върху оценки, които доминират в Европа вече 26 години .
Двадесет дни след трагичните събития в Анкара и двадесет минути след началото на полета на самолет на авиокомпания „Когарълавиа” от Щарм ел-Шейх за Санкт Петербург – т.е. на 31 октомври , в небето над Синайсаката пустиня в буквалния смисъл изгаряха 227 руски туристи.
Както и при в Анкара, мотивите за атентата се търсят извън поръчителя. Оказва се, че Ислямска Държава раздава правосъдие според собствената си класация за вина и виновници. Жертви на атентатите са руски семейства, но жертви са и авторитета на руския президент Владимир Путин, напълно провален е туристическият сезон на Египет, а с него и власта на египетските военни, които смазаха посегналите към власта през 2012 – 2013 г. „Братя – мюсюлмани”.
Атентатите в Париж в нощта на 13 срещу 14 ноември се оказаха трети етап в настъплението на Ислямска Държава, а в по-широк смисъл – на Халифата .
Ислямска държава, както и Абу Бакр ал-Багдади, не представляват терористична организация от познатия ни тип „Ал Кайда” – те вече са носители на програмата за възстановяване на халифата, прекъснат с края на Османската империя.
Халифатът няма национална характеристика и неговите привърженици и бойци не търсят вариант за реванш във Франция, в Турция, в Сирия, в Египет и дори в България. Те са глобално движение и идеологията им е глобална. Днес под неговите удари е Франция, утре – всяка друга страна, която се противопоставя на тази фундаментална позиция.
Кои мултинационални, американски, катарски корпорации бабуваха на раждането на „Ислямска държава” е известно. Достатъчно е да посочим хора като сенатор Джон Маккейн, когото помним от смутните времена на юни 201 4 г. и посещението му в България за среща с министър-председателя Пламен Орешарски. След този разговор, по заповед на българския премиер, беше замразен проектът „Южен поток”.
Връзката между проектите на Катар за газово трасе през Сирия и съдбата на режима на Президента Башар ал Асад е коментирана многократно. Също толкова популярна е и тезата за сблъсъка между Саудитска Арабия и Иран на сирийски терен.
За това е очевидно, че под ръководството на американските и турски спецслужби, в Сирия беше направен опит да бъдат обединени всички проислямски и антиасадовски сили, за което има и секретно споразумение между правителствата на Турция и САЩ.
На „Ислямска държава” още в средата на 2014 г. беше определена самостоятелна територия – нефтените полета на Мосул, иракските пустинни области и пустинните територии на салафитските племена в източна Сирия.
Известни са и тези, които дадоха първите идеи за обединение на различни ислямистки групировки под водачеството на Халифата - турските разузнавателни служби – МИТ и техният несменяем в последните 10 години ръководител Хакан Фидан, саудитските принцове и Държавата Катар .
Това е причината въздущните удари на САЩ и коалицията от 60 държави в Сирия в продължение на половин година да не предизвикат особени поражения за джихадиските сили в района на Палмира, а в този велик исторически град да бъдат извършени всички възможни кощ унствени действия и разрушения.
След трагедията в Париж на 13 ноември 2015 г., светът трябва да осъзнае, че Ислямска държава не е просто „терористична организация”, а ново образувание на ислямския радикализъм с притегателна идеология, с мощен социален и мобилизационен ресурс, с пропагандно-историческа традиция, и което е особено важно, със сериозни финансови ресурси, за да реализира целите си.
Ако „изненадата” Ислямска държава се роди в края на юни 2014 г. , миграционната вълна от март – октомври 2015 г. е следващата стъпка към халифатския проект. Натискът е комбиниран с възможно най-силните аргументи - дестабилизацията на европейските правителства и икономики е постигната буквално за месеци, а последиците ще бъдат трайни и за десетилетия. Вътрешното напрежение и страхът вече ще преформулират политическите програми на мнозинството от европейските партии – леви и десни.
За това сега ще се наложи да се търсят нови формули за ролята на религията в политиката,за етническото и конфесионално разнообразие, за съвместяването на различията в ежедневието. Ако озънаваме истината за Халифата....
Трагедията „Париж – ноември 2015 г.” съчетава както огромния демографски, финансов и криминогенен натиск върху европейските институции и балкански държави, така и поредния етап от глобалните планове за възстановяване на „прекъснатия” през 1922 г . от Мустафа Кемал паша Халифат.
