/Поглед.инфо/ Интервю на Мария Калоянова с д-р Бойко Маринков от Института по балканистика към БАН

М.К.: Д-р Маринков, през тази година в Турция предстоят президентски и местни избори. Какво е характерно за предизборната кампания в Турция?

Бойко Маринков: Предизборната кампания ще бъде изключително остра, тя вече започна. Бих казал, че са приблизително ясни и фигурите, с които ще започнат партиите. Струва ми се, че в момента ще трябва да преценим по резултатите доколко успешен е пътят, който избраха социалдемократите от Народнорепубликанската партия, търсейки в някаква степен кандидатури, които да разширяват влиянието й над това, което имат до този момент.

По принцип Народнорепубликанската партия в Истанбул има подкрепата на около 25¼ от избирателите, владее черноморските и средиземноморските области. Това е общо взето нейният ареал на влияние. В момента Народнорепубликанската партия и нейният лидер Кемал Кълъчдароглу влизат в битка за трите най-големи градове. Който покаже сериозен резултат в Истанбул, Анкара и Измир, може да бъде и мораленпобедител втези избори с перспектива – президентската надпревара. Виждам, че Народнорепубликанската партия се насочва към кандидати, които са популярни в съответния град, но които принадлежат или са принадлежали към други политически сили. Прави се опит да се обединят силите - всички срещу Ердоган. Според мен, този вариант ще бъде разигран на местните избори на 30 март. Все още не е ясна тенденцията в каква посока ще тръгнат кюрдските избиратели, тъй като заиграването, анонсите, които дава Ердоган към кюрдския избирател, са очевидни.

М.К.: Според Вас, какви ще бъдат нагласите на хората в обстановката, в която се намира Турция?

Бойко Маринков: През последните дни бяха направени проучвания, но е под въпрос доколко трябва да бъдем сигурни в тях. На този етап Партията на справедливостта и развитието води с около 45%, т.е. под 50% подкрепа, които имаха на парламентарните избори. Управляващата партия запазва първото място с дистанция от 7-10% пред Народнорепубликанската партия. Най-вероятно в определени градове ще има гласуване за и против Партията на справедливостта и развитието или за и против Реджеп Тайип Ердоган. Това ще бъде част от мартенските избори в големите градове, в мегаполисите с голям брой избиратели - Истанбул, Анкара и Измир. Прогнозите са трудни, защото пред нас има предизборната кампания от 2 месеца и половина, и е трудно да бъдат предвидени всички възможни събития. Ще доминира обаче, общото чувство за нестабилност – политическа и икономическа. Валутните курсове, борсовите индекси и обема на инвестициите вече тревожи сериозните бизнес структури.

М.К.: Всъщност, как ще се отразят корупционният скандал, протестите на площад „Таксим” в Истанбул и сирийските бежанци на икономиката на Турция?

Бойко Маринков: Турция е големия губещ от сирийската криза. След Саудитска Арабия, която плаща част от сметките, всичките негативи останаха в Турция. Според официалните данни, в Турция има 650-700 хиляди легални бежанци, а нелегалните вероятно са не по–малко от 500 хиляди. Следователно, имаме милион-милион и половина сирийски бежанци, имаме 250-280 хиляди души, които в момента са в лагерите на самата граница, но в същото време имаме някъде между 450 и 600 хиляди в големите градове. Тоест, когато говорихме за опасността от голяма изселническа вълна, от нерегламентирано прекосяване на българската граница, имахме предвид, че в много близко разстояние от нашата граница, буквално на около 150 км, се намират хора, които или ще намерят работа в момента в турската икономика, ще се адаптират към условията, ще намерят препитание и ще устроят семейства, или ще търсят път към Западна Европа. Имахме предвид това, когато казахме, че опасността е реална.

М.К.: Какво е финансовото отражение от кризата?

Бойко Маринков: Много сериозно. Сирийската криза започна на 15 март 2011 година със събитията в Дераа и сега се приближаваме до третата годишнина от нейното начало. На този етап имаме повече от 4 милиона сирийски бежанци. Не мога да кажа какви са потенциалните загуби за турската икономика, но, по официални данни, само преките разходи, които са извършени в рамките на тези почти 3 години, са над 3.5 млрд. долара. БВП на страната е около 1 трилион 300 млрд. Разходите не са фрапиращи, не могат да убият тази икономика, но очевидно са много сериозни. Имайте предвид, че в последните шест месеца сирийската криза се задълбочава по линия на настъплението на „Ал Кайда” в Ирак. Там вече има специфичен кюрдски отговор - атаката на иракските кюрди върху „Ал Кайда”. Налице са въоръжени сблъсъци между сирийските кюрди и „Ал Кайда”. Така регионалната нестабилност се разпространява вече върху огромен геополитически ареал. Така че външната политика на Турция трайно се фокусира върху тази нестабилност. Отсъстват позитивни сигнали, каквито имаше до 2011 година, например. Турската външна политика очевидно иска да излезе от тази тема, иска да потърси други пространства – Африка, Латинска Америка - там, където вече се насочва турския бизнес. Има много интересни турски бизнес-проекти в Африка. Турската външна политика очевидно прави опити да усвоява стандартите, методиката и стратегията на регионална сила, като в това отношение тя се стимулира допълнително от поведението на глобални сили като САЩ, Русия, Китай.

М.К.: Доста коментирано беше изказването на Ердоган в Кешан: „Тракия, Солун, Ксанти, Кърджали в България, Вардар, Скопие, Призрен в Косово, Сараево. Тракия е нашата жива история в Европа. Тя е нашия представител в този географски регион”. Как ще се отрази това изказване в хода на предизборната кампания за местни избори? И от друга страна, как ще се промени позицията на Турция на европейската сцена?

Бойко Маринков: Добре е да разделим двата въпроса. Първо, по отношение на турската политика към Европейския съюз (ЕС), т.е. продължаващите преговори за членство на Турция в Европейския съюз. След 2007 г. е налице очевидна стагнация в преговорния процес. За такива преговори 5 години са огромен срок.

Европейската тема, членството на Турция в Европейския съюз бяха дискредитирани като тема, като поведение и позиция в турското обществено мнение. През 2004-2005 година се водеха битките за признаване на Турция като кандидат-член, което беше един изключителен успех тогава на правителството на Партия на справедливостта и развитието. След 2007 г. турското общество все повече и повече неглижираше тази тема. След доклада за Турция от 16 октомври 2013 г. в Европейския парламент (ЕП) беше дадено начало на преговори и на 5 ноември беше отворена глава 22. Това е първата глава, която се отваря от 4, 5 години в преговорите с Турция за пълноправно членство.

Незабавно след това - на 16 декември, европейският комисар по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом и Ахмет Давутоглу подписаха споразумение за реадмисия, с което всъщност отвориха глава 22 – Регионално сътрудничество и дадоха шанс на глава 23, т.нар. „Вътрешна сигурност”. На тази база се появи и твърдението, че безвизовият статут на турските граждани в Европейския съюз е открит и е въпрос на време да бъде постигнато това – някои коментатори дори определиха срок за решение от 3, 5 години. Беше направен пробив, който малцина очакваха в това време.

В момента, в който корупционният скандал започна, всички забравиха подписаното споразумение и казаните думи за безвизови режими, за споразумението за реадмисия, което трябва да бъде ратифицирано от парламентите на 28-те държави-членки на ЕС. Темата за европейската перспектива на Турция обаче влезе в изказванията на комисаря, отговарящ за политиката по присъединяване - Щефан Фюле, който постави под съмнение успеха на преговорния процес.

Трябва да припомним, че се намираме в специфичен политически етап. Европейската комисия (ЕК) изживява последните си 3-4 месеца. Предстоят общоевропейски избори, балансите в Европейския парламент ще търпят промени. Не е ясно кой ще бъде председател на комисията, какво ще е разпределението между социалисти, демократи и Европейската народна партия, кой ще е начело на външната политика на Европа. Общо взето ще е необходим един период от около една година за синхронизиране на балансите в самия Европейски съюз. В тази ситуация Турция очевидно ще трябва да реши труден казус – да продължи в посоката до този момент (процеса за пълноправно членство в ЕС) или замразяване на процеса и изчакване от Европа да й бъдат дадени други опции.

Европейският съюз и тази Европейска комисия претърпяха един главоломен крах с т. нар. Източното партньорство. Той само потвърди убеждението, че ЕС не владее комуникацията с големите страни на границите си, а това са Русия, Украйна и Турция. И с трите държави европейската дипломация, доколкото я има, има огромни проблеми. В редица руски специализирани издания, които достоверно сигнализират становищата на руското външно министерство, чета, че е време да се замразят отношенията с Европейския съюз, защото не това е посоката на Русия, европейският вектор не е посоката на Русия: „Ще развиваме икономически отношения с Германия, имаме „Северен поток”, ще строим „Южен поток”, но там нямаме особени доминиращи интереси в Европа”. Разочарования в европейската перспектива срещам и в турските медии.

Очевидно е, че Европейският съюз е изправен пред огромна вътрешна криза - икономическа, социална, демографска, външнополитическа. При тези условия и при това наследство, трудно мога да прогнозирам положителен баланс в отношенията на ЕС с 76-милионна Турция. Най-вероятно ще доминира стагнацията - ще се преговаря по определени глави, без да е ясна съдбата на замразените такива от Франция, Кипър и Гърция, ще се лансират идеи, захранвани с надежди, че институциите на Европейския съюз ще бъдат способни на някакви радикални действия.

Изказването на Реджеп Тайип Ердоган в Кешан беше опит за електорален пробив в области с традиционна доминация на опозиционната Народнорепубликанска партия. В същото време, то отразява както стила, така и възгледите на турския министър-председател, който никога не е криел привързаност към историята на Османската империя. Реакцията на гръцките медии и на гръцкото външно министерство демонстрира спецификата на предстоящото гръцко председателство на ЕС в първите шест месеца на 2014 г. по посока на преговорите за пълноправно членство на Турция.

Фокус