За продължаващата криза в Сирия, за възможността за пряка военна атака и за правилните стъпки в посока стабилизиране на обстановката разговаря Ванина Недкова от Агенция „Фокус” разговаря с д-р Бойко Маринков.
Ванина Недкова: Д-р Маринков, кои са правилните стъпки, които биха стабилизирали обстановката в Сирия?
Бойко Маринков: След две години и половина гражданска война, огромен брой жертви и огромен бежански поток в четири съседни държави, отговорът е, че няма вариант за някакво изключително и всеобхватно решение на ситуацията. Очевидно е, че след като в началото на септември всички глобални сили се подготвяха за ракетен обстрел на над 5 000 стратегически точки в Сирия с последващи бойни действия между правителството и наемниците, решенията и пътната карта от Женева са първата реална крачка в посока, която е обратна на военния удар.
Русия и Съединените щати пристъпиха към преговори, като държавният секретар Джон Кери и руският министър Сергей Лавров бяха максимално подготвени за споразумение, сигнал за което ни даде наличието на екипи от над 20-30 високопоставени експерти от двете страни – както военни, така и граждански специалисти по химически оръжия и обезвреждането им. Подготовката на споразумението съдържа много сложни правни обстоятелства като, например, Женевския протокол от 1925-та година за токсичните вещества, Конвенцията по химическото оръжие от 1993-та, както и редица спорни тълкувания за това кой и кога се е присъединил към тези споразумения, ратифицирани ли са от техните парламенти и т.н.
Второ – значителна част от тези международно-правни документи представят забраната за използване на химическо оръжие срещу външна агресия. Тоест - в рамките на война между две държави става въпрос за два международно-правни субекта, а не касаят проблема за използването им във вътрешни конфликти. Седмица, след като е налице „пътна карта” за международен контрол и деактивиране на химическото оръжие в Сирия, тя има нужда от много конкретно международно правно съдържание, включително и Резолюция на Съвета за Сигурност на ООН, подготвена на основата на препоръките на Организацията за забрана на използването на химическото оръжие. Това ще е съдържанието на работата сна експертите както на САЩ и Русия, така и на експертите в организацията на ООН през следващите 10 дена.
Умереният ми оптимизъм е свързан и с това, че това е първа стъпка към раздалечаване на света от пряка военна атака, за която съществуваха сериозни планове. Ресурсно ще бъде гарантирана както от специалните части на няколко държави, така и ще бъде финансирана на паритетен принцип от тях. Едновременно с това, още в хода на самите преговори и особено след огласяването на техните резултати, споразуменията от Женева срещнаха пряката атака на групата страни от „Анти Асад”.
Вторият поглед обаче вижда изключително острата реакция по отношение на двете споразумения - споразумение от страна на най-активната група „Анти-Aсад коалиция”, която в този момент обединява Турция, Франция, Саудитска Арабия, Катар и правителството на Великобритания. От страна на турския външен министър беше поставен въпроса за необходимостта от план „Б”, който план трябва да съдържа разписан в подробности проект за преки военни действия на антиасадовските сили срещу правителството, в случай на проблеми при изпълнението на женевската пътна карта. На 16 септември в района на турско-сирийската граница беше свален сирийски хеликоптер, а Сирия беше заплашена с пряка атака, в случай на реакция по този инцидент.
Очевидно е желанието на турското правителство да използва всички форми на натиск и атмосфера на неустойчивост за дейността на международните наблюдатели и международните експерти, които ще извършват оттук нататък действия по изпълнение на руско-американското споразумение. Очаквам те да срещнат остра съпротива – както от страна на посочените по-горе държави, така и от страна на наемниците ислямисти, чието присъствие в Сирия е траен дестабилизационен фактор.
За обезвреждане на складовете с химическо оръжие, за неговото транспортиране и утилизация ще бъдат ангажирани специални части от Русия, САЩ, Франция и Великобритания, като само руските части в тази операция вероятно ще надхвърлят 10 000 души. Държавният секретар на САЩ фиксира и крайния срок на тази международна операция – март 2014 г. В същото време се очаква да бъде завършен процеса на оформяне на една резолюция на Съвета за сигурност към ООН, която да облече това споразумение в съответната форма и която да бъде приемлива за 5-те постоянни членки на Съвета за сигурност.
В крайна сметка приемам руско-американското споразумение като възможен преход към един дълъг процес на неутрализация на Сирийската криза в целия й огромен и труден за анализи и прогнози конфликтен потенциал. Този процес има богати и сериозни противници, които се идентифицираха още на този начален етап.
Ванина Недкова: Ако се стигне до пряка военна атака, какво трябва да бъде поведението на България?
Бойко Маринков: България и в момента е подложена на пряка заплаха за националната й сигурност, на дестабилизация и неприемливо поведение от страна на Турция по бежанския проблем. Няма никакво обяснение защо бежанският поток в такива размери беше „прехвърлен” в България. Това натовари допълнително работата на цяла група министерства и изисква допълнително бюджетно финансиране, което очевидно не е предвидено в бюджет – 2013 г. Липсва каквато й да е подкрепа от страна на ЕК и европейските институции. Проверките, които в момента извършват група евродепутати, вероятно обогатяват тяхната представа за системата за сигурност на границата на ЕС, но с нищо не допринасят за решаване на проблемите на бежанската вълна в България.
Искам само да напомня, че към днешна дата сирийските бежанци в Ливан вече надхвърлят 750 хил., в Йордания – над 500 хил. , в Турция – над 550 хил., в Ирак – над 200 хил. Всяка следващата дестабилизация на Сирия, с цел преодоляване на съпротивата на правителството на президента ал-Асад и победа на опозицията и проислямистките сили, ще стимулира този бежански поток и неговите вълни ще достигнат неминуемо и нашата страна. Моите опасения са, че плановете за елиминирането на сегашното сирийско ръководство продължават да фигурират в дневния ред на турското правителство и особено в главата на ръководителя на нейната дипломация Ахмед Давутоглу. Те се разминават напълно с обществените настроения в Турция, където последните международни социологически изследвания показаха ясно, че 72 % срещу 21 % от турските пълнолетни граждани са решителни противници на военна атака срещу Сирия с турско участие. Приближаващите местни избори – март 2014 г. и острата вътрешнополитическа битка за промени в Конституцията и избора на президент през август 2014 г. допълнително ще усилват интервенционните настроения в турския управляващ екип.
