Орлин Павлов: Сега ми се забавлява и го правя успешно

Орлин Павлов е роден на 23 април 1979 г. в София.Наследил е таланта и любовта към музиката от родителите си– Орлин Павлов-старши и Тиха Генова са солисти на Пловдивската опера от 30 години. На 14 е приет в танцово-експерименталната паралелка на Николай Георгиев и в трупата “4ХС”. Завършва “сценични синтетични изкуства” в Пловдивския университет, паралелно работи 2 години като актьор в „Държавен сатирично-вариететен театър” - Габрово. От 2002 г. до 2006г. е вокал на група „Каффе”,с които издава„Alone”,който става албум на годината на наградитена телевизия ММ.От 2006 г. започва самостоятелна кариера, има няколко издадени сингъла.

През 2008 г. заедно с Яна Акимова става победител в„Dancing Stars”, през 2009г.е жури в първия сезон на“VIP dance”.През 2012 г. става победител и във “VIP Brother”. Снима се в сериалите “Отплата” и “Домашен арест”, в новия филм на Ники Илиев “Живи легенди” и в няколко чужди продукции.

…От каската ме гледат две сини очи. Орлин. Скача енергично от скутера, паркира го бързо, сяда на кокетното улично кафене и си поръчва “възможно най-голямата чаша чай”. Пази си гласа. Предстои му пътуване към морето, ще се пее, но и ще се купонясва. Твърди, че се наслаждава на свободата си след раздялата с Яна и е леко превъзбуден, предвкусвайки морските авантюри…

-Орлине, имаш впечатляваща визитка - музика, кино, тв шоу, мода, реклама, танци… Завидна полифункционалност за мъж, току-що прехвърлил Христовата възраст… Това не те ли уморява?

-Със сигурност ме уморява, но съм задоволен от това, което правя, защото се развивам в най-различни посоки като един синтетичен актьор. А аз това съм учил. Така че използвам изразните средства, които съм тренирал в театъра – да пея, да танцувам, да играя. За съжаление не мога да ги ползвам заедно в един мюзикъл, макар че имах много добри предложения…

-За мюзикъла “Чикаго”?

-Да, и не само за него, но нямаше как, защото това изисква много време, много репетиции и пълна отдаденост.

-Красив, талантлив, позитивен, забавен - все твои явни оръжия, а кое е тайното?

-Не знам, не мога да преценя. Правя това, което харесвам и оставям хората да дадат оценка.

-Винаги ли си бил толкова широко усмихнат?

-Да, повечето време. Явно съм си такъв. Има моменти, в които ми е криво нещо и хората: “Ама днес какво ти става?”. Ами аз не мога да съм, както казва един приятел, “болен от неизлечима радост”. Не мога нон стоп да се усмихвам.

-Метросексуален – като се спомене това, отново сочат теб като пример…

-Не съм чак толкова краен. Метросексуалните мъже си скубят веждите, вече ми приличат малко на жени. Не знам кой въведе тая мода при мъжете, от футболистите ли тръгна… Виждам ги с толкова оскубани вежди, че чак ми става жал за тия момчета. То изглежда все едно току-що си си свалил роклята…

-И теб не пожалиха на тая тема – дори след като се събра с партньорката ти по танци Яна, продължиха да “дъвчат” твоята сексуалност…

-Ако трябва да пишат за някого, или съобщават, че е гей, или че е престъпник, или че е извратен, или че е стиснат и не дава пари назаем…

-Това ядосва ли те, правиш ли опити да се оправдаваш, или стоиш над нещата?

-Не, изобщо не ме ядосва. Аз не ги чета, аз знам какво правя в живота си и не мога да водя паралелен живот само защото някой е написал нещо друго за мен. Който каквото иска да си мисли.

-Стана модна икона на 2012-ра, участвал си в реклами. Снимаш ли се още като модел?

-Да, изявявал съм се преди като по-малък, забавлявал съм се, но сега какво да снимам, аз съм на 34 години. Има си хора, на които това им е професията.

-Обявен си и за секссимвол, постоянно си в класациите на горещи мъже… Как гледаш на тия неща?

-Ако хората го определят така, ме четка, съвсем нормално е, но не мисля, че е нещо важно в живота ми, не живея с мисълта за това, как ще ме класират, нито пък ми вдига повече самочувствието.

-От твоите много “звездни” възможности излиза, че си много търсен дори и в кризата, но и ти не седиш вкъщи и не ревеш, че няма работа за артистите?

-Да, така е. Естествено, не приемам всеки ангажимент, отказвам много неща, защото хората звънят за всичко. Казват: “Ние сме еди кои си, еди-къде си, ела да изпееш една песен за рождения ден на еди-кой си… Ама ние нямаме пари”. “Е добре, но не ви познавам, ако дойда, нали утре ще кажете: “Тоя пее без пари, ела тука, ела там”… Участвам в много благотворителни кампании, отказал съм малко, и то не защото не искам, а защото нямам време за всичко.

-Кои неща отказваш за пари?

-Нещата, които не са ми в концепцията. Не може да се съгласяваш на всичко, ти си имаш стил, присъствие, излъчване. Не може да отидеш да пееш в секс клуб например. Ставаш като проститутка: “Ела тук, ела там”.

-“Каффе” – защо се разпадна тази симпатична банда?

-О-о, аз вече не помня, кога беше? (Смее се) От младите никой не знае какво е “Каффе” и не са и длъжни. В малко телевизии въртят тези парчета. А колкото до разпадането – това е естествен ход на нещата. Исках да се изявявам самостоятелно, пък и имаше скандал покрай нас с “Евровизия” (обвиниха групата в кражба на музиката за парчето – бел. ред.) и аз реших да поема сам по пътя си. Това беше в далечната 2005-а.

-Сега правиш дуетни парчета с Бобо, станал известен с участието си в парчето “Дим да ме няма”…

-Да, с него направихме две парчета – “Секунда” и “За ден”, в края на лятото ще снимаме клип, после още един в края на годината. Много интересно снимахме клипа към парчето “За ден”. Направихме го с Борислав Бояджиев –DJБорче, с много клубен саунд, с интересно видео с режисьор Мартин Макариев. Беше доста сложно като концепция, с един цял кадър без прекъсване и без монтаж. Участваха много приятели и се получи добре.

-Като спомена приятели, тримата с Графа и Любо Киров направихте симпатично трио – песента “Заедно”. Те твърдят, че няма завист помежду ви, макар да “бягате в една писта”?

-Да, беше много добра комбинация и може пак да направим нещо. Всеки е различен като типаж, не сме припокриваме. Тримата сме приятели, събираме се и извън музиката.

-Тогава някои хора коментираха, дали това не е било отговор на едно чалга трио, което пееше за палатки?

-О, не, така се получи. Никой не търси да се състезава с някого. Всеки артист трябва да прави музиката си, без значение в кой жанр е. Всяка музика си има своята публика. Защо трябва да воювам с някого? Това значи, че аз не съм музикант, а някакъв интригант. Хората слушат ли музиката ми, значи съм успешен и изобщо не ме интересува кой какво слуша.

-Когато ти се снима за сериала “Отплата”, имаше коментари “Ето, още един певец се прави на актьор”, а ти всъщност това си учил…

-Да, учил съм актьорско майсторство, играл съм доста в театър “Студио 4ХС”, след това в габровското вариете - над две години с цялата трупа. После обикалях малко навън, в Холандия, Германия, Чехия с интересен спектакъл “Атараксия”. Това е друг жанр, танцов театър. Работил съм с хора като Галя Борисова, Мила Искренова, Таня Соколова, Росен Михайлов, Ерол Александър. Те се занимават с модерен танцов, физически театър и са едни от най-добрите, работят на световните сцени. А доколко това е модерно и се гледа у нас, не знам, но напоследък има интерес. В обучението ми по актьорско майсторство имаше и танц, и пантомима, и оперно, и мюзикълно пеене…

-Докъде стигнаха снимките в новия филм на Ники Илиев?

-Вече го завършихме, казва се “Живи легенди”. Имам голяма роля в него и е доста отговорно това, което правя. Не мога да издавам много, играя банкер, който си удря главата, следва амнезия, която променя живота му, попада в доста комични ситуации. Участват и Любомир Ковачев, Димо Алексиев, Яна Маринова, Ники Илиев, Саня Борисова.

-Задава ли се нов сериал?

-Снимах се в една българо-италиано-чехска продукция “Капитанската дъщеря” по Александър Пушкин, която излъчиха в три части по Канал 1 на БНТ. Имах една неголяма и много симпатична роля. Участвах и в сериала “Домашен арест” поbTV, играх унгареца Ищван Чурка. Беше ми адски смешно и хубаво да работя с Фицата (Филип Аврамов – бел. авт.) и с Мая Бежанска. Сега чакам някоя роля, която да ми допадне, не може да се приема всяка покана просто за да снимаш нещо.

-Във Фейсбук твои почитателки са написали: “Ликувайте, момичета, Орлин е свободен”. Как стоят нещата с Яна?

-Не ми се говори за това. Не ми е важно. Разделихме се, всичко е зад гърба ми.

-А нова любов?

-Не, нямам ново гадже, сега ми се забавлява и го правя успешно. Човек винаги има нужда от почивка и от въздух.

-Син си на двама оперни певци. Доста сте различни, те излъчват достойнство, достолепие, докато ти си по-освободен… Голяма ли е разликата в годините ви?

-Не бих казал. Баща ми е на 70, а майка на 63. Много сериозни хора са и доста по-различни от мен. Аз не се движа в оперните среди.

-Проследил ли си родовата си история?

-Да, имам дядо, загинал във Втората световна война, майор Павлов. Имам прадядо по майчина линия Георги П. Генов, който е бил първият професор по международно право. Бил е ректор на Софийския университет две години, присъствал е на подписването на Ньойския договор. И докато аз хванах гена на родителите, сестра ми наследи прадядо ни юриста, завърши право и сега е съдия.

-Имаше ли много музика в детството ти?

-Да, от малък съм израснал сред музика, костюми и гримове, със спектаклите и пътуванията. Не мога да кажа, че оперната музика ми е минала покрай ушите, тя е в кръвта ми, защото майка ми, докато е била бременна, е пяла доста. Пял съм опера и с родителите ми, и с други артисти, ходил съм на уроци за постановка, за хигиена на пеенето по-скоро, но не съм се впуснал в този жанр.

-Инструмент?

-Като малък свирих малко на пиано, но се отказах бързо. Мисля, че родителите ми трябваше да са по-настоятелни. Успехите на едно дете са успехите на родителите му, защото то иска да си играе. Трябва да му се казва: “Свири, свири”.

-Беше ли палаво дете?

-Да, особено в тези години, когато можеше да се играе по цял ден на улицата и да правиш каквото поискаш – да се завираш по мазетата и да се катериш по таваните. Израснах на Орлов мост и улица “Иван АсенII”. Родителите ми също са от София, просто са прекарали много години в операта в Пловдив на щат.

-Опитаха ли се да ти повлияят в избора?

-Не, никога не са ми казвали какво да правя. Подкрепят ме във всичко. Те са артисти, много широко скроени хора. Винаги съм бил в много добри отношения с тях и съм получавал ценни съвети.

-Как минава лятото ти?

-При артистите то винаги е много забавно, свързано с удоволствие и работа, с участия на морето. Динамично е моето лято, с много пътувания, много бензин се харчи, спи се навсякъде. Имаме участия по много клубове, срещаме се с много хора, адски ми харесва така.

-Ти май не слизаш от скутера си?

-Да, доста го карам. Той е мощен, 300-кубиков и за града ми е идеален – върша си много повече задачи, отколкото, ако съм с колата, не замърсявам много околната среда. Опасно е, карам внимателно. Нашите шофьори много трябва да се учат как се кара скутер – че трябва да се погледне в огледалото, да се даде мигач, е много сложно за тях. В началото на годината бях в Щатите и забелязвам следната разлика: българинът има рефлексите, но няма възпитанието на пътя, което е опасна комбинация, докато там е точно обратното - зле карат, обаче си спазват правилата.

-Продължаваш ли с бокса?

-Да, предпочитам го, защото изхабяваш енергия, чувстваш се добре. Това е моят основен фитнес, но ходя и на нормален фитнес от време на време.

-Някъде беше споменал, че нямаш хоби, странно…

-Имам. Понякога сред природата си дялкам клечки и си правя фигурки от дърво. Така си почивам.

-А къде почиваш на морето?

-На морето не се почива много, там има толкова купони… На планината се почива добре. Искам да отида до Рилските езера, не съм ходил отдавна.

Преса