/Поглед.инфо/ Интервю с Боян Чуков, съветник по външна политика и национална сигурност в две правителства на Република България, бивш дипломат в Париж и Мадрид, офицер от външното разузнаване.
Как ще коментирате предложението на Румъния за увеличаване на военното присъствие на страните членки на НАТО в Черноморския басейн с цел повишаване на защитата от евентуална агресия от Русия? Кого обслужва този план?
Бих искал да започна с това, че нито България, нито Румъния са суверенни държави. Инициативата на Румъния, към която се присъедини и България в лицето на своя президент, външен министър и министър на отбраната, е стъпка в реализиране на глобалната стратегия на Пентагона срещу Руската федерация. Основната задача, която стои пред Партията на войната в САЩ, става дума за неоконите, е да се постигне технологично превъзходство над Руската федерация, така че при нанасянето на изненадващ ядрен удар от страна на САЩ срещу Русия – Руската федерация да не разполага с потенциал за нанасяне на ответен ядрен удар срещу територията на САЩ. Черно море е ключов воден басейн, който влиза в методично изгражданата години наред противоракетна отбрана на САЩ. Преди 10-15 години се говореше, че американската ПРО е насочена срещу Северна Корея и Иран, но днес това твърдение поражда само усмивки, нещо повече американските военни признаха, че ПРО е насочена срещу Русия. Преди месеци станаха инциденти между американския кораб „Доналд Кук” и руски изтребители. Американският кораб е съставна част от системата Aеgis (Иджис), противоракетна система, насочена за унищожаване на руските ракети, които биха останали незасегнати от един изпреварващ ядрен удар на САЩ срещу Русия. Това прави руснаците изключително чувствителни по отношение на присъствието на подобен тип кораби в Черно море. Румъния и България в случая само нагнетяват истерията около митичната руска заплаха, за да се създаде повод в крайна сметка в Черно море да се появят американски кораби, включени в системата Aеgis.
Според Конвенцията от Монтрьо кораби на държави, които не са черноморски, имат лимитирано присъствие в Черно море. Такива кораби могат да остават в Черно море до 21 дни. Явно инициативата на САЩ е да легитимират фактическото си присъствие в Черно море през заблудени страни като нашата…
Висши американски военни споделиха вече, че Конвенцията от Монтрьо не е пречка. Тъй като България, Турция и Румъния са страни-членки на НАТО и същевременно черноморски страни. Ето защо няма проблем в Черно море да се появят кораби от типа „Доналд Кук”, било на ротационен принцип, било под флаговете на черноморските държави, със смесен по националност и обучен персонал за работа с техниката. Изключително важен момент е, че установките за изстрелване на ракети от американската ПРО са стандартизирани. От тях могат да се изстрелват четири вида ракети – ракети против ракети, ракети, носещи тактическо или пък стратегическо ядрено оръжие, и освен това прословутите крилати ракети Томахоук. Един Господ може да каже при изстрелването на ракета от американската ПРО, от кой тип е тя.
Тоест, казано по друг начин, американската система за ПРО не е само за защита, а може да бъде използвана и като нападателна система за нанасяне на изпреварващ ядрен удар по Руската федерация. ПРО може да бъде употребена и като система за ядрено нападателно оръжие.
Именно затова е необходимо персонажи от типа на Плевнелиев, Ненчев и румънския президент да истеризират заплахата от Русия, за да може пред целия свят да се представи версията, че страните в Европа, граничещи с Русия, са заплашени от остра инвазия. По този начин се легендира разполагането в абсолютна близост до руските граници на елементите на американската ПРО.
Няколко години преди Хитлер да нападне Съветския съюз, той започва да изгражда магистрали, започва да строи летища, да изгражда военна инфраструктура, тоест, същото, което в момента САЩ се опитват да правят в Източна Европа. Изграждат бази, военна инфраструктура и прочее, като ги представят за структури за съвместно обучение, военни учения, упражнения и пр., обясняват го като превенция и защита срещу руската агресия.
Добре. С какво Руската федерация толкова много плаши САЩ? По време на Студената война, когато комуникациите бяха ограничени, нито една от двете сили не посмя да използва ядрено оръжие. Защо сега САЩ така упорито се стремят да застрашават Русия с движението на НАТО на изток? Какъв е проблема? Не считате ли, че става дума за нещо друго – например за Евразийския съюз. Не се ли плашат САЩ от перспективата за разширяване в бъдеще на влиянието на Руската федерация и съответно от намаляване на тяхното собствено влияние?
Във Вашингтон много ясно си дават сметка, че ако в момента избухне въоръжен конфликт между двете най-мощни армии в света – руската и американската – руските ракети ще се насочат изключително върху цели на американска територия. И щетите, които ще им бъдат нанесени са абсолютно неприемливи за САЩ и в частност за Пентагона. Затова те се опитват да изнесат своята отбранително-нападателна ПРО възможно най-близо до границите на Руската федерация, така че Кремъл да няма никаква възможност за ответен удар в отговор на изпреварващ американски ядрен удар.
САЩ добре разбират, че в света се изгражда алтернативна геополитическа архитектура. Различна от тази, при която Вашингтон беше безалтернативен глобален хегемон. В света наистина стават изключително важни промени. Китай продължава да девалвира юана. Резервите на Москва и Пекин се превеждат постепенно в злато. След тях вървят световните банки. Даже Джордж Сорос се включи в този процес. Всички тези факти говорят за критичното състояние, в което се намира американският долар. Това води до сериозно разклащане на водещите позиции, които САЩ имаха до този момент.
Бавно и с променлив успех в Евразия набират скорост реинтеграционни икономически и политически процеси. Незабележимо се изгражда алтернативно устройство на света. Искаме или не искаме днешната тенденция в световната история е негативна за Европа. Тя постепенно ще върви към онази ситуация отпреди 500 години, когато е била заден двор на световната цивилизация. А тогава САЩ просто ги е нямало. Неоконите във Вашингтон бързат. Бързат да премахнат Руската федерация като ядро и катализатор на опасните за САЩ реинтеграционни процеси в Евразия, на промените в света. Известният генерал от руското външно разузнаване Леонид Шебаршин с няколко афоризма много точно дефинира епохата, в която живеем днес. Непрекъснато ни се натрапва постановката, че американските интереси съвпадат с общочовешките ценности, тоест, че това, което е добре за Америка, е добре и за целия свят. След като хората по целия свят в крайна сметка се убедиха на практика, че националните интереси на САЩ не съвпадат с „общочовешките ценности”, то „НАТО тръгна да защитава чуждите инвестиции в Русия. Затова и се разширява”. Днес позицията на САЩ е категорична: „Русия може да бъде велика страна, но само, когато е много малка”.
Наблюдавахме сериозен разнобой по темата за „флотилията” на НАТО в Черно море между министър-председателя Бойко Борисов и тримата, осветени съвсем ясно вече като брокери на чужди интереси – президента Плевнелиев, министъра на отбраната Ненчев и министъра на външните работи Митов.
Има много просто обяснение за този разнобой. Защо има разнобой? Защото както президентът, така също и Ненчев и Митов изработват на ишлеме американската външна политика в България. Както някои големи западни фирми шият на ишлеме дрехи в България, ползвайки евтин труд, така и тези тримата шият американската външна политика на ишлеме. Първата реакция на премиера Борисов беше естествена и според мен в него сработи националният инстинкт за самосъхранение. Надявам се да бъде последователен докрай и да не промени позицията си. Но натискът, който ще се упражни върху него, ще бъде чудовищен и ще бъде направен по всички възможни начини – коректни, некоректни, съблазнителни, брутални, всякакви. Това е важен план за САЩ и Борисов няма да бъде оставен да го провали. Но за да си голям, велик политик, трябва да правиш опити да бъдеш такъв, тоест никой не се ражда велик. Велик се става. Като се отстоява истината, като се действа умно и премерено, като се оказва смислена съпротива. Не глупава и недомислена, а напротив, пак казвам – разумна и интелигентно поднесена съпротива. У великите държавници националният интерес стои по-високо от личния интерес, от личния страх, от дребномислието… Не казвам, че политическият управник на една малка страна като нашата може да не се съобразява с интересите на глобалните фактори, казвам само, че трябва насред голямото уравнение да се отстоява и нашият национален интерес. Българският национален интерес трябва да се прокарва и завоюва. Това е борба. А борбата не е за слабаци и страхливци. Все пак бих искал да подчертая, че Бойко Борисов на практика перифразира германския външен министър Щайнмайер, който каза: „Някой, който си мисли, че ще увеличи сигурността на НАТО със символични танкови паради по източните граници, се е объркал.” Веднага след изказването на дипломат №1 на Германия, представител на контролирания от неоконите в САЩ Съвет по външни отношения го призова „да си ходи”. Когато фигури като Щайнмайер си позволяват да говорят по този начин, то е очевидно, че светът наистина се намира пред „буря”.
Каква е реалната заплаха за България от включването на страната ни в такава военна черноморска конфигурация с приключенското медийно название „флотилия”, в която участва и Турция?
Координатор на американската политика в Черно море е Турция. Неоосманисткият проект е подпроект на американската глобална имперска политика. Военният потенциал както на България, така и на Румъния, е просто смехотворен в сравнение с този на Турция. Освен амбициите на Турция по отношение на България, за съжаление има и достатъчно други факти, които сочат, че САЩ устойчиво ни бутат в прегръдката на Анкара. То не са турски самолети да охраняват въздушното ни пространство, то не са съвместни флотилии… България е единствената страна, която се превърна в говорител на Анкара в Брюксел. Сред европейските страни единствено София настояваше, че трябва да се изгради буферна зона на сирийска територия, която всъщност щеше да обслужва интересите на Турция.
Освен всичко това, след скандала с Местан и твърдото заставане на турския посланик зад него, видяхме, че координацията на западните посолства в София по въпросния скандал бе осъществена с недвусмислената подкрепа от страна на американското посолство. Неоосманисткият проект, освен всичко друго, е и начин постепенно да се изтласква православното християнско и културно значение на Русия на Балканите. Именно в тази връзка върви и поетапна ислямизация на Западните Балкани и създаването на спящи клетки на радикалния ислям, които в определен бъдещ момент ще бъдат целенасочено възбудени, за да се решават определени задачи.
Колкото повече София безпринципно се сближава с Анкара, толкова повече България се превръща в турски вилает. България наистина трябва да има отлични добросъседски отношения с Турция – икономически, културни, търговски, спортни, всякакви. Въпросът е, че ние не трябва да губим своя национален суверенитет и да се превърнем в нещо като бонус за Анкара, за това, че тя изпълнява стриктно американската стратегия за балканския регион. Политическото ръководство на нашата държава трябва да реагира интелигентно на опитите на чуждите фактори да използват страната ни в техните неизгодни за нас схеми.
На пръв поглед изглежда, че САЩ са разочаровани от Ердоган и се опитват да го отстранят от властта в Турция или в най-добрия случай да отслабят силната му авторитарна хватка.
Дали в момента Ердоган е удобен или неудобен на САЩ, няма отношение към дългосрочната стратегия на неоосманизма. Друг ще дойде на негово място. Би могло дори да се изрази и такава хипотеза, че САЩ в момента разиграват театър, че са против Ердоган и търсят неговото сваляне от власт. Защото при прокламираната война срещу ДАЕШ от американците, през последните седмици се появи достатъчно информация, че Турция продължава отново да оказва логистична подкрепа за доставяне на тежко въоръжение на джихадистите, а в същото време Вашингтон изобщо не реагира. В редовете на въоръжените формирования на „Ислямска държава” има множество турски офицери. Как си обяснявате това?
Така както САЩ използват Турция като инструмент в сирийската война, така използват Турция и в Черноморския регион. Турция е отличен партньор на САЩ по линия на НАТО предвид регионалната й тежест. И точно Турция може да допринесе ефективно за извеждането на елементи на американската противоракетна отбрана на още по-предни позиции. В Черно море. Вярно е, че Ердоган е много своенравен и непредсказуем. Но винаги може да се намери начин да бъде контролиран. В това отношение американците са много добри.
На предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава на 8-9 юли България и Румъния ще отстояват засилването на военното присъствие на НАТО, разбирайте САЩ, по море и суша в Черноморския регион… Тогава трябва да се вземе решението за този военен проект, така страстно прокламиран от българския президент. Плевнелиев разбира ли в какво забърква държавата ни и какво точно означава този план в Черно море…
Винаги ме е смущавало клиповото съзнание на нашия президент. Нещо светне тук, нещо светне там. Не съм убеден, че той е в състояние да вникне в какъв капан вкарва цялата ни страна и българския народ. Не мисля, че той самостоятелно е в състояние да направи анализ на ситуацията, да не говорим за синтез. Но това не е учудващо, защото нашият президент за съжаление е представител на възможно най-деградиралата част от комунистическата номенклатура преди 1989 г., когато критерий за изтласкване напред в партиен и административен план беше липсата на интелект и знания, а имаше предимство партийната лоялност и послушание. Сега същите тези качества (по-скоро антикачества) в новата политическа обстановка след 1989 г. издигнаха такива като Плевнелиев още по-високо в йерархията и ето че именно по тази схема Роско се оказа президент. А всъщност е непригоден за това. И непрекъснато го доказва по безжалостен за държавата ни начин. Един президент трябва да е умен, силен и почтен. Неприятно е да виждаш, че е слуга.
Въпросите зададе: Калина Андролова
