/Поглед.инфо/ В неделя вечерта терорист откри стрелба в гей-клуба Pulse в американския град Орландо. Убити са около 50 човека и са ранени над 53. Терористът Омар Матийн, мюсюлманин, гражданин на САЩ, е застрелян по време на полицейската акция. Световното обществено мнение е в шок. Както и в предишни подобни случаи медиите предлагат класически информационно-аналитичен „ширпотреб”, унифициран в глобалното медийно пространство. Коментаторите говорят предимно за детайлите на престъплението и по този начин се губи „панорамната гледка” върху трагедията.
Но събитията от тази неделя в Орландо ще променят рязко хода на избирателната кампания в САЩ. Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп незабавно влязоха в остра медийна битка, коментирайки убийството на множество невинни хора от американската гей-общност. Както винаги в аналогични ситуации започват гигантски риторични маневри, за да се скрие същността на това, което се случва. Изборът на думите за описване на дадено събитие е от изключително значение. Нелепата смърт на невинни хора в Орландо предизвика взрив от дискусии за правата на малцинствата и тероризма на религиозна основа. На 12 юни в гей-клуба Pulse се е провеждала вечер на латиноамериканските танци. Убитите са от ЛГБТ обществото, но освен това са и предимно негри, мулати и метиси. Повечето от тях са испаноговорящи. Тоест, засегнати са едновременно няколко сравнително многочислени американски общности. А техният вот ще играе много важна роля в оформянето на окончателните резултати на текущата президентска надпревара в САЩ.
Кой е Омар Матийн? Той е на 29 години. Роден е в Ню Йорк. Неговите родители са афганистанци. Изданието The Daily Beast съобщи, че той е попадал няколко пъти в полезрението на американското контраразузнаване. Това става през 2013 г. и 2014 г. Разследван е за подозрения за лично участие в терористичния акт, извършен на 15 април 2013 г. на маратона в Бостън. Тогава ФБР започва да работи срещу Омар Матийн. Но по-късно прекратява разследването. Има данни, че през последните 5 години терористът е посетил 7 пъти Афганистан. Други източници говорят за едно посещение в Ирак и две в Саудитска Арабия.
В глобалните медии някак между другото се споменава, че терористът е имал официално разрешение за притежаване на оръжие и е бил служител, обърнете внимание, на „частна охранителна фирма”. Коя е тя? В политкоректните медии…нито дума. Бащата на извършителя на убийствата в гей-клуба Pulse е също интересна личност. Той се казва Седик Матийн. И има огромни политически амбиции. През 2015 година Седик Матийн записва видеоклип, в който се самообявява за временен революционен президент на Афганистан. Бащата на терориста твърди пред американските медии, че убийството на невинни хора в гей-клуба Pulse не е извършено от неговия син в резултат на религиозни подбуди, а от хомофобия. Журналистите от NBC съобщиха, че Омар Матийн е звънял на телефон 911 директно от местопрестъплението и се е клел във вярност на „Ислямска държава”. Малко по-късно агенция Ройтерс съобщи, че ДАЕШ е поела отговорност за терористичния акт в Орландо. Стрелбата в Pulse е по време на Рамадана. Ръководството на „Ислямска държава” призова за атаки именно в този период. Всички тези факти показват, че именно „Ислямска държава” е вдъхновител на терористичния акт.
Но при панорамен анализ на подобно събитие трябва да се имат предвид следните няколко ключови момента. Първо, тероризмът е метод за водене на война. Следователно, няма как да се води успешна битка срещу метод. Коментарите в тази посока за „борба с тероризма” служат само за отвличане вниманието. Второ, при всеки терористичен акт е необходимо да се анализира и вариант, при който се допуска събитието да е извършено „под чужд флаг”. Например, от непознат извършител, на който му е залепен „етикет” ДАЕШ. Най-общо събитието може да е елемент от proxy war (война с чужди ръце).
Едно отклонение. Днес има две версии за „Ислямска държава”. ДАЕШ е терористична организация, или ДАЕШ е квази-държава? Това е ключов въпрос с огромна геополитическа проекция. Ако се твърди, че ДАЕШ е квази-държава, то това е конкретна стъпка към постепенното легитимиране на джихадистите и вкарването им на един по-късен етап в международното правово поле. Очевидно тази версия е удобна за дългосрочната геостратегия на атлантическия полюс и най-вече на неоконите в САЩ, във връзка с тяхната битка срещу реинтеграционните процеси в Евразия. ДАЕШ е изградена и се оформя като постоянен „инструмент” за хаотизирането на Средна Азия. Този процес е против Русия и Китай.
Ако се приеме, че ДАЕШ е терористична организация, то тя подлежи на унищожаване подобно на Ал Кайда. Последната се оформи като геополитически „инструмент” за многократно ползване. Направеното отклонение за „Ислямска държава” дава обяснение на поведението на Барак Обама и неговите коментари на събитията в Орландо. Американският президент заяви, че терористичният акт е извършен на базата на „омраза”. Барак Обама говори само за „терор”, за „акт на омраза”. Обама подчерта, че става въпрос за атака на „фундаменталните ценности като равенство и достойнство, които ни дефинират като нация”. В нито един момент обаче Барак Обама не спомена думите „ислям”, „радикален ислям” или „джихадизъм”. Даже нямаше намек за „религиозен фанатизъм”.
Доналд Тръмп, който най-вероятно през ноември ще бъде кандидатът на Републиканската партия на президентските избори, незабавно реагира в социалните мрежи. Той изрази своя гняв срещу Барак Обама. Обвини го, че отказва да погледне истината в очите и го призова да си подаде оставката. Доналд Тръмп написа в 12:45 часа в Туитър преди речта на Барак Обама следното: „Поздравяват ме, че имам право по отношение на радикалния ислямски тероризъм, но аз не искам поздравления, аз искам бдителност и твърдост”. След изказването на Барак Обама Доналд Тръмп написа още нещо в Туитър: „Президентът Обама ще спомене ли накрая радикалния ислямски тероризъм? Ако не го направи, той трябва да си подаде оставката, покрит с позор”. Доналд Тръмп разчиташе, че написаното от него в Туитър ще бъде подхванато в целия свят. Така и стана.
От своя страна Барак Обама се концентрира върху коренно различен прочит на трагедията в Орландо. Неговият акцент бе върху прекомерно разпространеното притежаване на огнестрелно оръжие от американците и проявяваната нетърпимост към секс-малцинствата. Барак Обама каза: „Каквато и да е била мотивацията на дадения убиец, то има връзка между неговата несъстоятелна човеконенавистническа идеология и общото отношение към гейовете и лесбийките.” Хилъри Клинтън направи същия политически избор в своите коментари по случая. Нейните акценти съвпаднаха с тези на Барак Обама.
Различният прочит на събитията между републиканци и демократи е разбираем. Президентската надпревара в САЩ навлиза в „последната права”. Резултатите на президентския вот зависят от това как американските гласоподаватели ще интерпретират терористичния акт в Орландо. Днес ситуацията в САЩ в много отношения напомня на обстановката в Испания след терористичния акт на гара „Аточа” в Мадрид на 11 март 2004 година. Тогава електоралната нагласа на испанците бе обърната, непосредствено преди парламентарните избори. Народната партия на Хосе-Мария Аснар загуби. Електоратът не прие версията на десницата, че терористичният акт е извършен от баските сепаратисти и наказа със своя вот управляващата Народна партия. Сега американците са изправени пред въпроса: трагедията в Орландо в резултат на хомофобска „омраза” ли е или на „джихадистки терор”? Експертите могат да имат и друг прочит.
Хилъри Клинтън е класически представител на „Системата” в САЩ, а Доналд Тръмп – на „анти-Системата”. Битката не е между републиканци и демократи, а между „Системата” и „анти-Системата”. Доналд Тръмп отне акредитацията на Washington Post да го отразява. Същата съдба сполетя Register и Politico. Взетата мярка срещу Washington Post е зрелищна. Вестникът е един от трите най-големи американски ежедневници заедно с New York Times и Wall Street Journal. Washington Post е основният медиен стълб на „Системата”. Вестникът се контролира от неоконите и за него американците казват, че е „ повече неокон от неоконите”. Преди няколко седмици Боб Удуърд, журналистът-звезда при разкриването на аферата „Уотъргейт”, бивш офицер от военно-морското разузнаване на САЩ, се разприказва. Той разкри, че Washington Post е сформирал екип от 20 журналисти, които имат за задача да преровят „всички възможни кошчета за боклук” и да публикуват стари истории на Доналд Тръмп, които могат да го дискредитират в очите на американците.
Терористичният акт в Орландо постави Хилъри Клинтън и Барак Обама в много неприятна ситуация. Доналд Тръмп веднъж се изказа за забрана на достъпа на мюсюлмани в САЩ. За тази своя позиция той бе много остро атакуван от демократите. Именно по тази причина Барак Обама се пази от думите „тероризъм” и „ислям”, коментирайки действията на Омар Матийн в Pulse. Американският президент избягва да говори за мюсюлмански фактор в терористичния акт предвид личността на терориста. Американските медии, които обслужват „Системата” пазят оглушителна тишина за вероятен съучастник на Омар Матийн в кървавия хаос в Орландо. Но в Youtube са качени различни разкази на множество свидетели на трагедията в гей-клуба. Всички те говорят за два до четири съучастника на Омар Матийн в терористичния акт.
Да се върнем към „охранителната фирма”, която е работодател на терориста. От 10 септември 2007 година Омар Матийн е сътрудник на частна военна компания – G4S. Този факт бе обявен от самата фирма. G4S е подизпълнител на Министерството на националната сигурност на САЩ. Компанията е взела участие в осигуряването на сигурността на състезанията по време на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година. Изобщо след 11 септември 2001 година G4S е един от основните подизпълнители на правителството на САЩ в сферата на националната сигурност. Компанията оперира в минимум 100 страни по света. Самата Хилъри Клинтън е част от политическото лоби на G4S във висшата американска администрация. През 2015 година компанията е сключила договори за 89,3 милиона долара. Тренировките в една частна военна компания се свеждат до подготовка на служителите за сваляне на естествената психологическа бариера, която човек има при убийството на себеподобни. Един „деликатен” момент: подготовката на служители в частна военна компания включва психологическо пречупване на личността на боеца. Накратко, Омар Матийн е бил професионално подготвен и психологически трениран именно за убийства на хора. Статистиката показва, че 90% от убийствата на територията на САЩ се извършват от бивши сътрудници или хора свързани с частните военни компании.
Не може да се изключи напълно и вероятността Омар Матийн да е бил рефлексивно управляван. Има и още един интересен момент. Един ден преди трагедията в гей-клуб Pulse бе убита по странен начин 22-годишната певица Кристина Грими. Тя бе застреляна от Кевин Джеймс Лойбъл. В музикалните среди се разпространява информация, че Кристина Грими е лесбийка, а американската поп певица Селена Гомес е нейна любовница. След като разстрелва Кристина Грими, Кевин Джеймс Лойбъл е незабавно убит на местопрестъплението. Пак във Флорида. Пак в Орландо. Пак жертвата е от ЛГБТ обществото. Съществува неяснота кой точно застрелва Кевин Джеймс Лойбъл. Алтернативен американски информационен сайт твърди, че Кевин Джеймс Лойбъл е бил служител на G4S от три години. Той е бил в състава на звено, командвано от Омар Матийн, което включва десет сътрудници. Същият източник твърди, че през миналия месец в град Тампа, Флорида, се е провело изненадващо и масивно военно учение. В него Омар Матийн и Кевин Джеймс Лойбъл са играли ролята на терористи, които залавят за заложник кмета на града.
Убийствата в Орландо рязко промениха нагласите в американското ЛГБТ общество. Медията Examiner на 13 юни написа: „Ужасът от терористичната атака тази неделя в Орландо в гей-клуба предизвика земетръсни вълни в ЛГБТ общността и накара много да оттеглят своята подкрепа за Хилъри Клинтън и да я прехвърлят към Доналд Тръмп”. Представител на хомосексуалистите и лесбийките заяви: „Аз съм гей и този отвратителен инцидент ме убеди да се кача на влака на Тръмп. С Тръмп ние най-малкото, имаме шанс”.
До събитията в Орландо кандидат-президентът Доналд Тръмп бе в глуха отбрана. Сега той набира точки. Доналд Тръмп настоява за построяване на едно общество с повече сигурност, с контрол на мигрантите от опасните страни. Тръмп обяви мюсюлманските радикали за носители на антигейски, антиженски и антиамерикански ценности. Неговата риторика все повече започва да прилича на тази на несистемните националистически партии в Европа. Подобно на Националния фронт във Франция. След Орландо Доналд Тръмп вече е защитник на толерантността и малцинствата от агресивния радикален ислям. Дали този път ще го изведе до победа на президентските избори в края на 2016 г., предстои да видим?
