Коронавирусът си проправи път и се настани и в България. Въведе се извънредно положение, което промени нормалния ритъм на живот на българите. Фирмите промениха организационните си модели на работа, други предприятия затвориха. В първите дни от извънредното положение наблюдавахме засилено пазаруване в хранителните обекти. Очаквате ли кризата около коронавируса да се отрази на цените на стоките и услугите в страната?

Няколко предварителни бележки по повод на този важен въпрос.

Първо, Китай вече не е центърът на пандемията, а Европа. Това означава, че ако се приложат мерките, които въведоха китайците, за 3-4 месеца ще се укроти „малкият звяр“.

Второ, Европейският съюз реално се разпадна на национални държави по принципа „всеки за себе си, останалите да сее оправят сами“.

Трето, България е една от страните, които също не са подготвени за пандемията –медицински персонал, болници, апаратура и предпазни облекла и маски, но въведе някои от крайно необходимите драконовски мерки; в това отношение тя изпревари като качество на мерките САЩ и Великобритания.

Но при капиталистически тип пазарна икономика, при нарастване на търсенето на някои хранителни и нехранителни продукти, цените винаги ще вървят нагоре. Още повече че неолибералите, служещи вярно на олигархията, които дълго време се мотаеха в и около парламента, приеха думата „спекула“ за законосъобразна. Между другото, цените пълзяха нагоре без да има основания и пред 2019 г., когато бе отбелязана рекордна инфлация.

Още по-точно: няма кой да спре ръста на цените на най-търсените стоки. Ще има и тази година, най-вероятно, висока (над 3%) инфлация. Ако някой въведе „пределни цени“, веднага търговците ще залепят тавана, така че те ще станат „твърди цени“, характерни за едни други времена. Но това ще е необходима мярка, ако не се овладее пандемията.

Има ли опасност хранителните запази в държава да свършат, ако кризата продължи с месеци?

Никой няма представа колко време ще продължи пандемията, още сме в началото й. Ако трае 3-4 месеца, ефектите ще бъдат едни; ако продължи половин година – още по-неблагоприятни; ако отиде година – непредсказуеми. Да мислим за средния вариант именно сега – това е най-точното.

Няколко неща са необходими да бъдат подкрепени от правителството в полза на всичките български граждани: вода, храна, енергия, здравеопазване.

Ще се спра само на въпроса за прехраната. Значителна част от хранителните продукти са и бяха внос, а редица български продукти изнасяни изгодно за частниците – в други страни, например в Румъния. Вероятно сега ще трябва да забравим за известно време вкуса на кафето, но и някои частници ще усетят ефекта на „временната забрана“ за износ. Ако това се направи навреме – почти веднага, балансите на българското селско стопанство и българската хранителна промишленост ще осигурят за тази година необходимите калории за всички български граждани.

Изглежда неизбежно Европа да не бъде засегната от икономическа криза? Как тя ще се отрази на страната ни?

Отговорът е един: отрезвяващо за българите, необходимо беше пандемията да ни разтърси! Богатите страни от ЕС изсмукваха безплатно нашите лекари и медицински сестри; оставиха ни производство за подизпълнители на дребни поръчки; наложиха ни режим на „икономии“ за здравеопазване, образование, инфраструктура и т.н.

От пространствена експлозия през последните 13 години в момента преминахме - за по-малко от седмица – към принудителна имплозия: в рамките на няколко десетки квадратни метри.

Ще се наложи да се преоцени ролята на държавата, ролята на материалното производство, ролята на лекаря и учителя спрямо ролите, например, на PR-мените и хотелиерите…

Време беше, дълго траеше „пиянството на един народ“!

Кои ще бъдат най-засегнатите сектори?

Вече някои неща са видими.

Преминаваме от глобален туризъм към индивидуален туризъм из планините, туристическият сектор ще трябва да хлопне кепенците за месеци (дано е само така) или за години наред. Това не означава взривяване на хотелите и ресторантите, а просто „отлагане“ на услугите за известен период. В рамките на сериозното, но не невъзможното, може да се наложи собствениците им да заработят известно време като земеделци или работници във фабриките. Няма лошо, да са живи и здрави.

Най-опасното е да се прекъснат международните вериги за доставки, но и това е вече факт в много отношения. Това е шанс за българските производители да преминат към противоимпортни производства, към заменки на определени суровини и материали, към режим на „принудителни“ външни санкции. За известно време ще трябва да се взираме в пъпа си, образно казано.

Строителството ще се преориентира от дейности в туризма към производството на жилища.

И понеже рекламните дейности са вече в колапс, много е възможно редица медии да прекратят своят дейност.

Пандемията ще парализира НПО-тата на неолибералите и пазарниците, партиите на десницата. Даже да „работят“, няма кой да „купува“ словата им. Голям шанс за демократични социалисти като Сандърс (но социалистическата идея да не се бърка с БСП).

Накрая, държавата ще спре да харчи парите за скъпи военни самолети и подводници, а ще трябва да ги насочва към образование и медицина от нов тип. Но и там има корупция, нека „държавниците“ бъдат спокойни!

Гъвкава ли е българската икономика, има ли способността да лавира в кризисни ситуации?

При 3,5% икономически растеж една икономика се променя към 25% след почти 15-20 години. Ако това е „гъвкавост“, здраве му кажи!

Но ни чака рецесия, това пак е „гъвкавост с отрицателен знак“. И вероятно – още дози инфлация. Ще трябва да ползваме нов термин: „рефлация“!

Какви ще са най-големите последици върху световната икономика от Covid-19?

Освен тоталния шок и пространствената имплозия, световната икономика – в условията на вероятна рецесия (зависи от продължителността на пандемията) ще тръгне по нов начин. Няколко са вече видимите промени:

  1. Завръща се Голямата държава за сметка на Свободния пазар. Държавата като координатор на най-важните дейности, държавата като крупен потребител и като крупен производител. Пандемията бележи завръщане за Голямото правителство, примерът е Китай и, с извинение, на Русия. Необходима бе пандемия, за да накара политиците да се съобразяват с основните нужди на хората.

  2. Завръща се Обикновения човек за сметка на Големия бизнес. Например, досега Тръмп досега даваше приоритет на подпомагането на големия бизнес пред обикновените граждани; сега говори „хеликоптерни пари“ за 250 милиарда долара в първия кръг на стимулиране през следващия месец или 1000 долара на всеки възрастен гражданин, с още 1000 долара, които ще последват през май, ако икономиката все още страда. Впрочем, 1000 долара в САЩ са нещо като 200 лв. у нас, да не се мисли че е много.

  3. Завръщат се Материалното производство, здравеопазването и образованието пред Големите финанси. Самите големи банки призовават правителствата да изразходват двойно повече от това, което смятат за достатъчно, иначе банките ще се споминат. Но докато Белият дом и Уолстрийт в САЩ и Големите банки в България се опитват да забавят пропадането на пазарите, повечето американци и българи се притесняват как да останат здрави. Годините на строги икономии на всички нива на държавния сектор, съчетани с печалбарството в сектора на здравеопазването, наистина силно отслабиха способността на нацията да се бори с епидемията от коронавирус.

  4. Завръща се държавата като „работодател от последна инстанция“ в такива рискови моменти. Хеликоптерните пари показват че пазарът е неспособен да реагира; планът за спасението измести пазара; държавата измества частника.

  5. Завръща се международната солидарност пред националните граници. Китай, а не ЕС в момента подкрепя Италия и даже други европейски страни! И сега, и след кризата с този отвратителен вирус, светът ще трябва да преосмисли своя нов тип координация, като, например, МВФ ще има декоративни функции.

Разбира се, ако ние и светът си запомним уроците от пандемията.

* Пълното интервю за „Топ новини

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели