/Поглед.инфо/ Покрай отбелязването на 70 годишнината на т.нар. „Ден Д”, десанта на съюзниците на СССР през Втората световна война в Нормандия, се наслушахме и нагледахме на „политически коректни” блюдолизци и ибрикчии, които манипулираха българския народ с най-лошия вид лъжа – премълчаването.

„Денят „D” решава съдбата на Хитлер...На 6 юни се извършва най-важната стратегическа военна операция във Втората световна война и въобще в световната история – десантът на съюзническите войски в Нормандия”... „С тази операция се откри пътят към Берлин...”

Ако в този стил реша и аз да опиша иначе безспорно важните и героични боеве за плацдарм и освобождение на Западна Европа от страна на САЩ и Великобритания, бих могъл да напиша:

На 6 юни, по молба на Съветския съюз и Сталин, бе разкрит втори фронт срещу Хитлер в Европа. На съюзниците на СССР бе препоръчано да се включат в борбата срещу хитлерофашизма, да превземат Париж, Брюксел и Амстердам и да навлязат до Елба и Одер в Германия. Междувременно Червената армия превзе Берлин, Хитлер се самоуби, а СССР и съюзниците му спечелиха войната срещу фашизма в Европа. Три месеца по-късно СССР и съюзниците му атакуваха и Япония. Червената армия разгроми милионната Квантунска армия, превзе Южен Сахалин и Курилските острови. Съюзниците по това време воюваха на някакъв остров Окинава и бомбардираха Хиирошима и Нагасаки. Япония се съгласи с Потсдамската декларация на СССР и съюзниците му и капитулира.

Харесва ли ви? Това е най-долнопробна лъжа за края на ІІ световна война! При това всяка една дума от написаното е истина! Лъжата е в премълчаното, неказаното!!!

И защото днес е 22 юни, и пак е неделя, и вече минава 10 часа, и се навършват 73 години от вероломното нападение на Хитлерофашистка Германия над СССР, и защото нито една медия дори не си спомня това, т.е. голямата лъжа на премълчаването продължава да действа с пълна сила в нашите медии, се чувствам длъжен да припомня:

Първо, на този ден най-сетне военната машина на Третия райх се сблъска с противник, който не може да се победи с „блицкриг” за 13 дни, за 3 седмици или за един месец.

Второ, през цялата 1941 и 1942 г. немската армия, подкрепена с войските и на своите сателити Италия, Унгария, Румъния, бе по-добрата, по-опитната, по-добре въоръжената. Червената армия успя да устои на атаките на враговете си благодарение на безпримерния героизъм на воините си, на милионите убити и пленени, на нечовешката мобилизация и жертвоготовност на народите на СССР, на материалната помощ, получена от САЩ и Великобритания.

Трето, през 1943 г.в Сталинград капитулира фелдмаршал Паулус, на Курската дъга се проведе най-голямата танкова битка в света, спечелена все пак от Червената армия. Стратегическата инициатива премина в СССР, която имаше нужните материални и човешки ресурси непрекъснато да нараства своята мощ, за разлика от Германия, понесла огромни невъзстановими загуби.

Четвърто, през 1944 г. и докрая на войната ролите на двете армии от 1941 г. се размениха – сега Червената армия биеше фашистката, пленяваше стотици хиляди войници, офицери и генерали за броени дни. През периода юни-септември 1944г. бяха проведени 3 големи операции:

  • Операция „Багратион”, благодарение на която е унищожена огромната част на т.нар. група армии „Център”, а група армии „Север” е блокирана в Курландия до края на войната. Съветската армия е вече в Полша и Източна Прусия;

  • Операцията срещу бившата група армии „Юг”, разгром на армия „Южна Украйна”, прерастнала в Яшо-Кишиневска операция, която елиминира сателитите на Хитлер Румъния и България;

  • Операция „Овърлорд”, /или прочутия „ден Д”/ с която армиите на САЩ и Великобритания започнаха освобождаването на Франция и изобщо Западна Европа.

Всяка от тези операции има своето военно-стратегическо, икономическо и политическо значение, всяка от тях е свързана с безпримерен героизъм и хиляди жертви, милиони човешки съдби. И затова е долна хипертрофирана лъжа да се споменава само една от тях, да се твърди, че /само/ благодарение на нея Хитлер е победен, просто защото днес това ти е изгодно.

Пето, на 22 юни 1941 г. реално започна не само края на хитлерофашизма, но и българското участие във въоръжената борба срещу него. До 1944 г. нашият принос изглежда незначителен, свързан със запалването на гориво или съсипване на кашкавал и др.храни, предназначени за немците на Източния фронт. Но беше принос! И колкото и сега да се стремят някои медии да ближат политически правилните подметки, нашият български принос е налице.

И не бива, докато има българи НЕ БИВА никога да забравяме подвига на онези 130 хиляди българи, които в състава на Първа българска армия и Трети украински фронт помогнаха за освобождаването на Гърция, Югославия, Унгария, Австрия. Че нашата армия прояви чудеса от храброст, отразявайки последната офанзива на Германия през Втората световна война край Драва. Че около 17 хиляди българи оставиха костите си или съсипаха здравето си в името на честна и справедлива кауза.

И ако бяхме от „правилната” страна на съюзниците във Втората световна, сигурно днес щяхме да отбележим подвига на българите – герои. Но докога ще оставяме конюнктурата да ни пише историята? Защо, едва ли не трябва да се срамувам, че баща ми и чичо ми са били в 16 дивизия на командваната от ген. Стойчев Първа българска армия на Трети украински фронт под командването на маршал Толбухин?

И защо децата ни не бива да знаят тези факти, защо е това упорито мълчание и от нашата армия, и от нашите историци, и от нашите медии?

Всичко това вече взе да ми омръзва. Затова, не знам как ще постъпите вие, но аз /и препоръчвам на всички вас/ мисля днес, както и на 6 юни, както и на 9 септември, както и на 9 май, заедно със семейството си:

  • Да сведа чело пред паметта на 12 милиона руски, двата милиона американски, английски, френски, индийски, австралийски и т.н., вкл. 17-те хиляди български жертви;

  • Да положа цвете пред някой паметник /на Съветската армия, пред Альоша, пред американското посолство в София и т.н./. Колкото и да ги намаляваха, все още има, а и „бояджиите” днес, надявам се, почиват;

  • Заедно с деца и внуци и аз да викна: Спасибо Деду за Победу!