Управлението на Тройната коалиция ще остане в историята с невижданата корупция. БСП вече загуби изборите, остава да се види дали АБВ ще ги спечели, казва той
Проф. Георги Близнашки е юрист, предподавател. Депутат в 36-тото и 40-тото НС от “Коалиция за България”. Участвал е в много парламентарни комисии и групи, но най-кратката му визитка е социалист-дисидент, който предвидливо беше отстранен от кандидат-президентските баталии в БСП.
- Проф. Близнашки, каква е вашата равносметка за вътрешнопартийната предизборна кампания, в която участвахте?
- Издигането на моята кандидатура в началото на месец март, при това отдолу, беше знак, че активистите на партията търсят промяна в едно ужасяващо статукво, което от години насам задушава партията.
Предполагам, че интересът към мен се породи заради последователното ми поведение през годините в защита на демокрацията и нейните ценности, категоричната ми позиция срещу плоския данък, битката срещу опитите за налагане на антиконституционната 8% бариера за парламентарните избори, аргументираната ми позиция ми позиция в защита на българските дипломати, оказали се сътрудници на външнополитическото и военното разузнаване на страната, като тогава заявих, че режимите се сменят, но държавата остава и винаги ще има нужда от разузнаване, конкраразузнаване и т.н.
Приех номинацията с ясното съзнание, че не съм приемлива и удобна фигура за ръководството на моята партия, но винаги съм смятал, че като професор по конституционно право мой дълг е не просто сляпо да следвам партийната повеля, а да защигавам висшите национални интереси. Това ми даде възможност да изложа вижданията си за ролята на президентската институция в конституционната система на страната, а заедно с това да повдигна и темата за възстановяването на обществения морал.
По първия въпрос мога да кажа, че отдавна водя своята битка в защита на Конституцията. Появиха се внушения, че правомощията на президента не били достатъчни за такава, пряко избирана от народа институция. В този смисъл се произнесе и действащият президент Георги Първанов. Това трябваше да бъде спряно още в зародиш, защото тази иституция е много добре моделирана, а нейните функции и правомощия дават възможност на държавния глава да играе важна роля в политическия живот, стига да има необходимия авторитет и политически умения, за да се намесва тогава, когато обстоятелствата го налагат. Защото това е една особена фигура – т.нар. пазител на Конституцията.
А по втория въпрос смятам, че само личност с морален интегрирет може да преобърне обществените нагласи и да катализира процеса на възстановяване на обществения морал, защото корупцията прояжда всички сфери на обществения живот. Ние буквално се самоунищожаваме като нация. Гражданите загубиха доверие в институциите на собствената си държава, а разпадът на държавността продължава и в наши дни.
- Как протече вашата кампания?
- Всъщност кампания нямаше, защото партийната централа направи всичко необходимо, за да блокира кандидатурата ми още в началото. Обявиха, че моята кандидатура е „заговор срещу ръководството на партията”, един от членовете на бюрото побърза да обяви, че моята кандидатура е „нелегитимна”, а платени драскачи започнали да повтарят, че правя опити да се „самоиздигам”.
Другари от политическата полиция на „стария режим” не закъсняха да обявят, че съм „неразпознаваем” и дори направо „неизбираем”. Въпреки всичките напъни на партийния апарат и невидимата власт от нашето политическо задкулисие в различни райони на София продължаваха да издигат моята кандидатура, а не малък брой номинации получих и в провинцията. Тогава започна онова, което стана популярно вътре в партията като”ламбадата”, т.е масираното издигане на Стефан Данаилов.
След неговия доста закъснял отказ да се кандидатира за президент започна лансирането на друг фаворит – Ивайло Калфин. Заедно с това вървяха и номинациите в полза на Янаки Стоилов и Иво Атанасов. Предварително бе известно, че пороят от номинации, който достигна близо 40 души, има едно предназначение: да се отклони вниманието от сериозните кандидати и така да се преклудира евентуалната вътрешнопартийна дискусия.
Във всеки случай бях потресен да видя сред номинираните толкова много бивши „сини” активисти и довчерешни „червени” ренегати, което говори само по себе си, че нещо не е наред с моята партия. Ръководството постигна тази си цел и във финалната фаза повечето от „фалшивите” кандидати окапаха като гнили круши.
- Очаквахте ли подкрепа от президента Георги Първанов, излъга ли ви той?
- Категорично не, защото не съм търсил подкрепа, не отидох дори на разговор с него. Впрочем, не съм разговарял и със Станишев, защото винаги съм смятал, че политиката е публично занимание и никога не съм участвал в задкулисни договаряния. Самият Първанов обяви в началото, че ще запази неутралитет, а накрая пробута на партията собствения си кандидат, т.е. Ивайло Калфин. Тезата за Георги Първанов като най-успешния политик на прехода е чисто и просто мит, сътворен от неговите поддържници. Ако в нещо е преуспял, то това е в полето на задкулисните интриги, но на тази плоскост има твърде много съперници в нашия политически живот. След него страната има нужда от друг тип национално лидерство, което да върне доверието на гражданите в собствената им държава.
- Защо получихте толкова малко гласове при тайния вот на заседанието на националния вот на БСП?
- Вече дадох отговор на този въпрос. Поначало моите принципни разногласия с ръководството на партията са добре известни, поради което не можех да разчитам на подкрепа от хора, попаднали там по списъци, съставени от същото това ръководство. Освен това, в случая става дума за контролиран таен вот, гласуваха 123 души, разделени в 6 изборни бюра, т.е. ръководството стриктно се опитва да проследява кой как гласува. Затова участниците в подобни тайни гласувания винаги си имат едно на ум и гледат да не се отклоняват от правилната линия. Показателно е обаче, че дори при това гласуване имаше множество отсъстващи (общият брой на членове на НС надхвърля 180 души).
Най-важното за мен обаче бе обръщението, което направих към членовете на НС на БСП. Залата беше притихнала, а накрая дори се чуха откъслечни ръкопляскания. Нещо, което ми се случва за първи път от години насам. Получих много поздравления за тази реч, публикувах я в мрежата, а интересът към нея продължава. Знам, че текстът й се предава от ръка на ръка. Това е моето морално удовлетворение от участието ми в една кампания, която не беше нищо друго, освен парадия на вътрешно-партийна демокрация.
За онези, които смятат, че са успяли да ме уязвят по някакъв начин, ще кажа, че имам ясно съзнание за своето морално, интелектуално и политическо превъзходство над тях, затова те няма как да постигнат ефекта, който целяха. Стана ясно, че Георги Първанов и Сергей Станишев се страхуват от мен повече, отколкото от Бойко Борисов и Иван Костов, взети заедно. Очевидно, те смятаха, че възприемането на моята кандидатура от партията може да изиграе ролята на своеобразен вътрешнопартиен преврат.
- Ще откликните ли на призива на Ивайло Калфин за подкрепа на неговата кандидатура?
- Това не може да се случи по никакъв начин. Не мога да го подкрепя както по морални, така също и по интелектуални и политически съображения.
От морална гледна точка не мога да подкрепя един довчерашен ренегат, който напусна партията, когато през 1996-97 г. над нея беше надвиснала заплахата да бъде поставена извън закона. Тогава напуснаха мнозина от категорията на Ивайло Калфин – все бивши щатни комсомолци. Неслучайно, незабравимият Стефан Продев написа едно знаменито есе, озаглавено „Комсомолщина”.
Повечето от тези хора гравитираха около „Обединението за социална демокрация”, което беше двигател на реформите вътре в БСП. Затова съм особено чувствителен по темата, защото ни изоставиха да поемем сами удара на хардлайнерите, които изляха целият си гняв върху неколцината човека, които останахме вътре в партията. В речта си пред пленува с горчивина напомням за неблагодарната съдба на реформаторите: „съкратиха живота на едни, продължават да тровят живота на други”. Така че, моята непримиримост към ренегатството на Калфин и другите като него си има за мен и своето дълбоко лично основание.
Да не говорим за това, че един човек, които е предал собствената си партия в тежък за нея момент, не може впоследствие да претендира за ролята на обединител на нацията и защитник на висшите национални интереси.
Що се отнася до интелектуалния капацитет на Калфин, то според мен поне той е твърде скромен. Бил съм депутат с него в 36-то Народното събрание и нямам спомен за някакви ярки и запомнящи се изяви от негова страна. Не ми се коментира дори колко елементарна и повърхностна беше речта на външния министър Ивайло Калфин при ратификацията на Лисабонския договор от предходния български парламент.
Така, че имам много ясна представа за неговия интелекуален багаж и политически капацитет. Зад привидната комуникативност на Калфин се крие духовна празнота. Много скоро ще стане ясно, че освен употребата на обичайните клишета, той няма какво да каже на българския народ.
От политическа гледна точка не мога да го подкрепя, защото той олицетворява най-лошата възможна тенденция в средите на бившите комунисти – гърченето, мимикрията, надлъгването с историята. Евентуалната ми подкрепа би означавала да зачеркна цялата борба, която реформаторите водиха за обновлението на БСП през последните 22 години.
Не мога да направя такъв подарък на онези, които се опитват да превърнат 10 ноември в „ден на свободното слово” по подобие на други преди тях, които се опитваха да обявят първи май – празника на труда за „ден на цветята”. Това е принципна борба. Тази борба не е нищо друго освен борба за бъдещето на България. За съжаление борбата за обновление на БСП се превърна в трагедия за българския народ в годините на прехода... Но тава е тема за друг разговор.
- Наистина ли Ивайло Калфин е удобният кандидат, както се изразявате в речта си пред пленума от 16 юли?
- Няма никакво съмнение, че кадидатурата на Калфин е добре пресметнат копромис между Георги Първанов и Сергей Станишев: ако загуби, двамата ще си поделят отговорността за поражението, но ако спечели, това ще бъде своеобразен реванш на Сергей Станишев за загубените по катастрофален начин през 2009 г. общи парламентарни избори, а Георги Първанов ще може да се върне на „бял кон” в партията.
До този момент Ивайло Калфин се изявява единствено и само като рупор за тезите на Сергей Станишев относно „големите успехи” на неговото управление. Такава риторика може да се харесва на Сергей Станишев, но тя ще продължава да разделя нацията.
Каквото и да се говори, управлението на Тройната коалиция ще остане в историята с невижданата дотогава корупция и въвеждането на антисоциалния и антинароден плосък данък. Затова Ивайло Калфин не е силният, а „удобният” кандидат, чиято политическа биография показва несигурни убеждения и непрекъснати зиг-заги с оглед на собственото му оцеляване. Кариеристичните му подбуди са лош атестат за потенциален кандидат относно поста на държавен глава. Такъв човек не може да влезе в ролята на обединител на цялата нацията. В най-добрия случай той ще обедини Георги Първанов, Сергей Станишев и евентуално Ахмед Доган, но дори това последното не е никак сигурно.
Ирония на съдбата е призивът на Сергей Станишев към десните партии за взаимодействие срещу ГЕРБ, след като самият той преди две години се опита да ги извади от активния политически живот чрез предлаганата от него 8% бариера.
В крайна сметка мога да кажа, че БСП вече загуби изборите на 16 юли, когато на заседанието на НС отхвърли собствените си кандидати и предпочете пред тях чуждия кандидат Ивайло Калфин – неформалният говорител на злополучното президентско творение АБВ. Сега остава да се види дали АБВ ще успее да спечели президентските избори на 23 октомври т.г. Това е възможно, но България заслужава нещо много по-добро.
Едно интервю на Славей Костадинов
Заглавието е променено по желание на проф. Г. Близнашки