Като част от поредицата срещи, които организирам с представителите на гражданското общество, днес обърнахме внимание на културата и възможностите за София да стане град, който се гордее с културата си. Не само защото през 2019 български град ще е европейска столица на културата, а защото това би трябвало да е приоритет на всяко едно управление на града ни.
Сега възприемаме културата като нещо приятно, което се развива от само себе си. Посещаваме културни мероприятия, но мислим за тях не като нещо, от което могат и да се печелят пари, а по-скоро като нещо, за което е нормално да се харчат много пари без да виждаме реален резултат. Нещо като дупките по пътищата: има ги, наливаме много пари в тях, но някак сме свикнали, че после пак ще ги има и не ни правят особено впечатление.
Ето това трябва да променим. Можем да мислим за културата като нещо не само където отиват пари на данъкоплатеца, но и като нещо, от което можем и следва да очакваме качествен продукт. Затова ни трябва нов модел на мислене, управление и финансиране на културата в София. Това не означава да намерим оправдание да спестим пари от култура, нито пък да се прави само масова култура. Това означава да се подпомагат стойностни проекти, които се опрделят като такива от аудиторията, а не според група експерти в Общината. По начина, по който парите следват детето в училищата, трябва да и в културата парите да следват качествените проекти, които са оценявани от публиката.
Основно правило при проектите, които Европейският съюз финансира, е те да не бъдат на 100% субсидирани, а и получателят на парите да намери сам и допълнително финансиране. Това от една страна дава възможност да се реализират повече проекти, а от друга кара хората, които ги реализират да вложат нещо от себе си. Това е и начин да се отсеят по-качествени продукти, които да бъдат съфинансирани от бизнеса. Именно този принцип трябва да се приеме и от Столична община, когато говорим за финансиране на отделни културни проекти.
Като говорим за проекти в областта на културата, София за разлика от почти всички останали европейски столици няма значимо международно събитие в културен план. Имаме редица инициативи с международно участие, но нямаме нещо, което да предизвиква еуфория у софиянци. Нещо, което да ни кара да го чакаме няколко месеца предварително и което да привлича международна публика. Има спорадични концерти на големи музиканти и това е прекасно, но не е устойчиво, не е нещо характерно за града ни, нещо, с което да сме уникални. Заедно трябва да намерим това нещо, което да ни отличава от останалите, нещо, което ще бъде характерно за нас, но и ще бъде достатъчно популярно и атрактивно за публиката.
И това не може да е спонтанно решение, а би трябвало да е плод на сериозен анализ и преценка. Заедно можем да помислим над това върху какво искаме да се съсредоточим. Една-две инициативи, които да развием до европейско ниво и да станат характерни за града ни и да са емблемата на София. Или да насочим усилията си към повече на брой, сами по себе си по-малки инициативи, но под общо название, с общ мотив. И те заедно да станат отличителният знак на София – столица на културата. Не защото трябва да бъде такава 2019, а защото ние искаме да я видим такава днес.