На 25 март 2011 след двудневна среща на Европейския Съвет в Брюксел бе приета поредица от мерки за стабилизиране на икономиките в ЕС, наречена Пакт Евро-Плюс.
Пактът бе провокиран и наложен най-вече от Германия и Франция. Той включва 17-е държави от Еврозоната, макар в първото съобщение да бе споменато, че Малта и Кипър “предстои да се присъединят”, но после бързо бе поправено. Пактът включва и 6 държави извън еврозоната, сред които и България наред с Румъния, Полша, Литва, Латвия и Дания. Извън пакта поради несъгласие останаха Великобритания, Швеция, Унгария и Чехия.
Пактът предвижда няколко мерки:
- премахване на индексацията на заплати в публичния сектор, което би довело до намаляване на реалната заплата, оказване на натиск върху заплати в частния сектор и оттам повишаване на конкурентноспособността на държавата. Разбира се, за сметка на работника.
- Увеличаване на пенсионната възраст, вкл. на групите с ранно пенсиониране. Действие изцяло от полза на правителствата, които по този начин ще събират по-дълго време данъци от работещи вместо да изплащат пенсии на пенсиониращи се.
- Хармонизиране на корпоративните данъци чрез уеднаквяване на данъчната основа. Това е първа стъпка към уеднаквяване и на данъчни ставки и България би трябвало да е силно против. В страна като нашата, която няма предимствата на добра инфраструктура, обучена работна ръка, силна правосъдна система и силна администрация, едно от малките ни конкурентни предимства са ниските данъци. В Германия данък печалба е 15 %, плюс общински данък “занятие” от 14-17 %, плюс 5.5 % данък “солидарност” на старите немски провинции към новите. Или ефективен данък от 34.5-37.5 %. Във Франция е 33 %, в Белгия 33.99 %, в Австрия 25 %. При нас е 10 %, готови ли сме да го увеличим?
- Ангажимент за законово уредена “спирачка на дълговото бреме”, термин взет от немското законодателство /Schuldenbremse/, без да става ясно какъв е дълговия таван.
- Променят се и финансовите измерения на настоящи и бъдещи програми на ЕС за подпомагане на държави в криза. Европейската програма за финансова стабилност /European Financial Stability Facility/ от юни 2011 ще бъде увеличен на 440 млрд евро. Единствена цел на тази програма е стабилността на икономиките от еврозоната, чийто член България не е.
- През юни 2013 ще се появи Европейски механизъм за стабилност /European Stability Mechanism/, който ще замени Европейската програма за финансова стабилност и ще има капиталова база от 700 млрд евро, като 500 млрд евро ще могат да бъдат ползвани за кредитиране на държави в беда. Капиталът ще се набира само от държави-членки на еврозоната според техния дял в Европейската централна банка. И тъй като Германия ще има 27.14 %, а Франция 20.38 %, ясно е кой ще решава нещата. Държави като България, които не са в еврозоната, могат да участват в капитала и в самия механизъм на взимане на решения само на принцип на конкретна заявка за конкретен случай.
- Отпускането на кредити става с помощта на експертиза от МВФ, като държави-нечленки на еврозоната ще бъдат допускани до взимане на решение в извънредни случаи. Този механизъм ще е междуправителствена организация със седалище Люксембург.
За съжаление нито една от гореописаните мерки по никакъв начин не е била комуникирана с обществото в България, с парламент, синдикати, политически партии. Не съм чул нашият премиер да е получил мандат каква позиция да заеме. Нищо чудно при това положение, че без забележки приемаме каквото ни сервират.
Белгия например рязко се противопостави на отпадането на индексации на заплати. А би трябвало ние да го направим- все пак имаме най-ниската средна заплата в Европа и търсим ръст на заплати, не замразяване.
Няколко държави се възпротивяват на условието за уеднаквяване на данъчната основа. Ние? Не сме сред тях, макар че е сме от държавите с най-голям интерес в тази посока. Някак леко и без дори да разберем приехме ограничение на национален суверенитет, този път в данъчната политика.
Съгласяваме ли се отново на вдигане на пенсионната възраст, след като сме държавата в ЕС с най-ниска продължителност на живот?
Ако, по презумпция с маастрихтските критерии, таванът на дълг е 60 % от БВП, защо Дянков настоява за 40 % от БВП в неговите предложения за промяна на конституцията? По-големи светци от папата ли сме?
Готови ли сме да участваме солидарно в даване на кредити на провалили се икономики? По-богати сме от тях?
Осъзнавам и положителните елементи на пакта. Той по презумпция подготвя за участие в еврозоната, защото тогава членството в него става задължително. Кара правителството да участва в механизъм за съгласуване на макроикономически решения. И го ангажира веднъж годишно да изготвя програма с цели и мерки за изпълнение.
Но целият дебат за плюсове и минуси трябваше да се води преди пътуването на премиера Борисов до Брюксел. За да е готово обществото за това решение, да е задало въпросите си и да е получило отговорите.
В залисията на протести, улични демонстрации, скандали и банкови обири се случи нещо, което задължи български правителства за десетилетия напред. Разбра ли го някой, на първо място нашият премиер?