/Поглед.инфо/ В последните дни и седмици Глобалният световен ред, съграден преди сто години от хора с мегаломанска, животинска страст към богатство, власт и удоволствия се руши , поемайки удар "три в едно": бежанци и мигранти, коронавирусна пандемия и невиждана икономическа и финасова криза. Не работи нито неолибералният "Общ европейски дом!", нито двуличната "пица" на ПЕС "Справедливост и солидарност", гарнирана с плосък данък, нито воплите за "Глобално устойчиво развитие". Всеки се спасява поединично! Национализъм в действие! А малките и слабите, превърнали се в аутсайдери за последните тридесет години, "умират" бавно и мъчително! Изявите на Тръмп, Ердоган, Борисов и прочее вече преминаха извън сферата на рационалното, присъщо на здравите и логично мислещи политици – те, изключителните, в своето безумие са дълбоко убедени,че вървейки "пешком по повърхността на морето" задължително и винаги ще побеждават, докато другите се давят?! За шок и ужас на собствените им народи!....

Началото бе с провокираната бежанска криза.

На Трети март т.г. потомственият държавник и настоящ премиер на Гърция Кириакос Мицотакис, според думите на правителствен източник, е споделил : "Тези, на чиято страна е закона нямат възражение да седят на една маса с някого. Оспорващите са тези, които в момента използват отчаяни хора като пешки". Казаното е в отговор на нападките на Реджеп Ердоган от 2 март в Анкара, в присъствието на премиера Борисов, когато той "оповести": "ЕС не изпълни своите задължения и продължава да прилага двоен стандарт. Сега казват,че ще отпуснат един млрд.евро. Кого залъгвате? Ние вече тези пари не ги искаме...Никой няма право да се подиграва с достойнството на Турция " А присъствуващият на сцената, представител на страна-членка на ЕС сервилно се присъедини към упрека, разграничавайки се от своите колеги: " Ние гласувахме тези пари за Турция. Не мога да разбера, защо не се дават?" И усилва атаката към ЕК с още по-фрапиращ аргумент: "Някои мои колеги (ръководители на страни от ЕС- б.а.) не се сдържат да пускат в мрежата свои становища (И кой го казва? Този, който говори с цял един народ от джипа си чрез "Севда TV" - б.а.). Колегата Ердоган беше готов да направим тристранна среща в петък в София, но сега не е съгласен да седне на една маса с колегата Мицотакис". И, естествено, оценката на Ердоган за Борисов е потресаваща: "Искам да изразя задоволство от здравомислещата позиция на България под председателството (?!?) на приятеля ми Борисов".

След този "комплимент"

и на фона на напрежението на гръцката граница авторитетният немски ежедневник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) компетентно и многозначително описва спокойствието по българо-турската граница, добавяйки: "Този детайл е поредното доказателство, че миграционните вълни от Турция са резултат от политически решения. Българският премиер Борисов от години прави всичко възможно, за да не развали отношенията си с Ердоган, като, например, в рамките на непрозрачни акции предава на Анкара турски граждани, избягали в България поради страх от репресии. Включително и с такива, нарушаващи международното право услуги Борисов успява да си спечели благоразположението на Ердоган. Това проличава и в настоящата ситуация, в която хилядите мигранти, пристигнали от Истанбул в Одрин, с автобуси и таксита се насочват не към българската, а към гръцката граница".

В реакцията на Мицотакис след изявленията на Ердоган и Борисов има пряка презумция за нарушаване на закона. Ако за турската действителност такива факти са ежедневие, то за "България под председателството на Борисов" това е много сериозно обвинение.... И алармен сигнал към българската общественост, към професионалните общности на дипломатите , разузнавачите, геополитическите анализатори, политолозите, представителите на правоохранителните органи, че е крайно време да се събудят и недвусмисленно и ясно да констатират тоталния срив на държавността, на отсъствието на компетентна, навременна и всеобхватна защита на националната ни сигурност. Ако не се спре тази многогодишна вакханалия на "калинките", страната ще се окаже на бунището на историята при избухването на задаващия се световен катаклизъм и като резултат народът ще загуби и територии , и бъдеще , и своята национална индентичност.

Ердоган закичи ревера на българския си колега и приятел

с "брошката" на здравомислещ политик.

Но за да е вярно това съждение, авторът му също трябва да притежава здравомислие , което ние, притиснати от обстоятелствата, подлагаме на много сериозно съмнение:

Първо. Съответства ли на международното право и общоприетото здравомислие юридическия факт за нахлуване на територията на суверенна държава-членка на ООН с армия и тежно въоръжение без никой да те е канил там, започвайки война с мотива ,че защитаваш сирийските туркмени? Практически същия, но хипотетичен въпрос задаваме и на "здравомислещия" Бойко Борисов: ако Турция навлезе с многобройната си и супер въоръжена армия в Тракийската низина, в Родопите или в Лудогорието за да защитава живеещите там български граждани с турско самосъзнание, каква следва да бъде реакцията му на премиер в този случай? Да се моли със сълзи на очи и да целува ръка на "падишаха" за да спре агресията! И ще обяви за виновни комунистите и опозицията! Май днес , след историята със Северен Кипър и Северозападна Сирия много хора у нас би трябвало да осмислят по новому не дотам правилната като изпълнение , но визираща бъдещето на Отечеството акция за смяната имената на българските турци преди години! А и за реалното "място и роля " на етническите партии в България!

Второ. Турция официално стартира военната операция "Пролетен щит" срещу кюрдскити милиции, обявявайки ги за терористи. Да, но те, кюрдите, заедно с американската армия години наред се сражаваха срещу главорезите на ИДИЛ, като в крайна сметка сами арестуваха и затвориха на своята територия над 12 хиляди джихадисти, а над 50 хиляди техни радикално настроени близки и роднини изолираха в специални лагери. И какво излиза – Ердаган бие по кюрдите, освобождава от затвора терористите, които в преобладаващото си болшинство са мюсулмани - граждани на държави от ЕС , изпраща ги да воюват със сирийската правителствена армия, а жените, децата и старците товари на автобуси и ги транспортира до гръцката граница за да нахлуват в Европа? За да не се случи тази беда на европейците, Ердоган заедно с Б.Борисов настояват лидерите на ЕС да си платят и да притиснат и заставят Путин да спре да помага на президента Асад! Определението за подобни действия е шантаж и такава политика няма нищо общо нито с международното право и резолюциите на СС на ООН за Сирия , нито със здравомислието. А посредниците , даже в ролята си на "пешки" , явно се надяват и те да изкарат някой лев за "ограда " по границата и да съберат овациите на втрещената от изненада публика?!

Трето – геополитика.

Трябва да не разбираш нищо от международни отношения, от дипломация и история за да се качиш в днешно време на скърцащата "колесница" на неосманския владетел ! "Великата порта" е формирана и обучавана от генуезците с единствената цел – да контролира Източното Средиземноморие и черноморските проливи, защитавайки техния европейски интерес. В по-късно време, британците, решавайки, че чрез турците безболезнено за себе си ще могат да сдържат Руската империя, непрекъснато подтикват Османската империя към провокации и враждебни действия. За период от 351 години ( 1568-1918) двете империи са водили 16 войни. Едва при Ленин и Ататюрк отношенията между двете държави са подобряват, защото вече няма наследствени империи, властта е светска и всяка от страните има да решава огромни вътрешни проблеми, а не да изразходва време и ресурси за да демонстрира сила и влияние в услуга на трети страни. С появата на Съветския съюз и след смъртта на Кемал Ататюрк противоречията в Черноморския регион стават идеологически и крайно изострени, защото само Турция, като страна -член на НАТО противостои на страните от Варшавския договор в района на Черно море, получавайки статут на втора военна сила след САЩ, както и привилегията да произвежда американски бойни самолети и въоръжение и да поддържа на територията си най-голямата американска военно-въздушна база в региона. След демократичните промени в Източна Европа, в края на 20-ти век, Турция продължаваше да бъде главния фактор и помощник на САЩ по сдържането на Русия и "свиването" на нейното влияние в Близкия Изток ,в Северна Африка и Средна Азия в т.ч. и в бившите съветски републики. Но Ердоган, Давотуглу и тяхната Партия на справедливостта и развитието формулираха като основна цел пред себе си създаването на общество, което да съумее да постави "историческото си наследство в основата на ефективни инициативи, като Турция е изправена пред отговорността да обедини в ново и съдържателно единство историческата и стратегическата си дълбочина и да материализира това единство в географската си дълбочина" (Ах.Давотоглу, "Статегическа дълбочина"). Реалното провеждане на подобна политика е възможно единствено при пълна независимост и от САЩ , и от ЕС, което в съвременния свят, след Втората световна война, по определение е нереално. Турските военни (изцяло свързани със САЩ) и дипломатите  (неизменно, следващи европейската школа и традиции) не приеха и не приемат тази нова доктрина и се опитаха да противодействат през 2016 г.. Но загубиха!

Последва рязък завой към Русия,

който трябваше да даде на Ердоган икономически растеж, ново антиНАТО оръжие и перспектива за договаряне с шиитските държави Иран, Ирак, Сирия, Ливан и Палестина . Така Ердоган се надяваше, в замяна на отказа си от дружбата с Америка, Русия да съдействува Турция да се превърне в първостепенно и главна сила в Близкия изток, Средна Азия и Северна Африка. И най-важното – РФ да подкрепи безрезервно битката на Ердоган срещу създаването на кюрдска държава. Този грандомански проект, който се базираше на "научните" търсения на проф. Давотоглу обричаше и обрича Ердоган на пълен крах, защото в съвременния глобален свят всичко и всички вече са взаимосвързани – за да получаваш сигурност трябва да даваш сигурност! След загубата на кметските избори в Истамбул, след появата на новата политическа партия на Ахмед Давотоглу, Ердоган крайно се нуждае от победа над ПКК. И той, без да е изпълни задълженията си по Сочинския 2018 г. меморандум, предприе военна операция в Сирия , която доведе до това ,че в настоящия момент, под ръководството на Египет цялата Арабска лига е на страната на Сирия в противоборството ѝ с Турция. ЕС и най-вече Франция, Австрия, Унгария, Естония, Италия са на страната на Гърция в силовата ѝ борба с новата имигрантската вълна. Турция капитулира пред офанзивата на Сирия за контрол върху двете изключително важни магистрали: Дамаск-Алепо и Алепо-Латакия, което си е чисто и сериозно военно поражение. Отношенията с Русия са напрегнати и вече се появи недоверие, такова, каквито има и към САЩ след опита за преврат през 2016 г. и продължаващата подкрепа за Фетхулах Гюлен.

И ние питаме:

как е възможно българското политическо разузнаване, българското военно разузнаване , българските дипломати в т.ч. и посланика на РБ в Турция, бившата външна министърка Н.Нейнска, комисарят в ЕК, представителят на България в НАТО да не направят елементарен анализ на ситуацията, да прогнозират негативите за България от безумното желание на Борисов, без ресурс, без подготовка, без формален мандат от ЕК да кандардисва Ердоган да се среща с европейски лидери, след като същият едностранно и демонстративно е отворил границите си за бежанците към Европа. Резултатът за Ердоган беше отрезвяващ: САЩ нещо смънкаха за натовска солидарност , но Тръмп подкрепи Гърция. Същото направи и Макрон, и Курц. Гърция блокира приемането на резолюция на НАТО в подкрепа на Турция, а ЕК определи поведението на Ердоган като шантаж и предостави 700 млн.евро на Мицотакис за военна защита на границите, а цялото ръководство на ЕС посети гръцко-турската граница, подкрепяйки на място правителството на Гърция. Широко обявената и рекламирана тристранна среща в София не се състоя , както не са проведоха и анонсираните 14 телефонни разговора на Винету с лидери на европейски държави. В състава на българската делегацията бе включен етнически турчин, който няма никакво отношение към изпълнителната власт, а присъствието му придаваше двусмисленост на българската позиция на преговори с турската страна по особено чувствителна за Европа и България тема .В тази връзка, логичен е въпроса: има ли приет от МС на РБ мандат за водените междудържавни преговори, одобряван ли е състава на делегацията?

Тук е уместно да поставим и един важен, фундаментален въпрос за компетентността на българските висши дипломати. Свидетели сме на плавна промяна във външната политика на ЕС по отношение на приемането на бежанци в Европа, увенчано вече и с официалното преустановяване действието на Споразумението с Турция за бежанците. Както е известно позициите на страните - членки на ЕС по този въпрос са диаметрално противоположни, но официалната позициа на ЕК досега се базираше на неолибералната толерантност към желаещите да получат убежище. Редица страни като Италия, Вишиградската четворка, Австрия категорично се противопоставиха и не допуснаха през последните години емигранти на своите територии. Редица опозицонни партии като "Алтернатива за Германия" завоюваха голяма електорална подкрепа на различни избори в своите страни, протвопоставяйки се рязко на политиката на Меркел за прием на бежанци.Вероятно, всичко това е повлияло на новата ЕК да заеме твърда позиция към Турция по въпроса за бежанците, като все пак реши да ѝ предостави нови един млрд. евро за покриване разходите на бежанците, намиращи се в сирийския Идлиб. Логично възниква въпроса: не е ли бил предупреден Борисов за тази нова позиция на ЕК от съответни "отговорни" чиновници, та те превърнаха вожда си в некомпетентна "пешка" в бежанската "партия" на Ердоган с Европа?

Четвърто. За харченето на парите на европейските данъкоплатци,

предназначени за бежанците.

Както е известно от чуждата преса, през 2011 година външният министър на Турция Ахмед Давотоглу сключва с президента Саркози в Париж Споразумение за присъединяването на Турция към военно-политическата Коалицията срещу режима на Башар Асад "Приятели на Сирия" . Давотоглу е получил съгласие кюрдите , населяващи територии в Южна Турция да бъдат прехвърлени в Северна Сирия, ,където заедно с местните си събратя да образуват своя автономна област. В замяна на това Турция е трябвало да подкрепи опозиционните на президента Асад военни формирования , да контрабандира оръжие, вкл. и за терористите и да поеме транспортирането на добивания в Сирия петрол до съответните терминали извън страната. С течение на времето националната територията на САР постепенно е завладяна от джихадистите на ИДИЛ , което предизвиква огромни потоци бежанци, особено сред христианското население. На 2 февруари 2016 година ЕС приема Механизъм за бежанците в Турция, финансово обеспечен с три млрд. евро за задоволяване на непосредствените им нужди чрез осигуряване на храна, здравни услуги и образование , за строителство на училища и здравни заведение. Тези и отпуснатите по-късно още три милиарда евро се превеждат директно в хуманитарни организации, в т.ч. в УНИЦЕФ и Агенциата за бежанците на ООН, а не в турския бюджет. Близо милиард евро от тези средства са дадени за ваучери за телефон, които могат да се зареждат и с допълнителни суми , които да се ползват за покриване на други месечни разходи на бежанците в т.ч. и за плащане на наем за мазета и складове, в които те са настанявани. След неуспешния опит за преврат срешу Ердоган през юни 2016 година и последвалите огромни чистки сред държавния апарат и въоръжените сили, ЕК замразява помощите за Турция, спира изпълнението на споразумението за отмяна на входните визи в ЕС за турски граждани и блокира кандидатурата ѝ за членство в ЕС.

През септември 2015 година

със заповед на президента Путин и в изпълнение на междуправителствен договор между РФ и САР Военно-космическите сили на РФ започват активни военни действия срещу военизираните формирования на ИДИЛ на територията на Сирия.За по-малко от четири години 90% от територията на страната е освободена и всички опозиционни сили и терористически групировки са изтласкани и превозени в провинция Идлиб. Съгласно договореностите между РФ, Иран и Турция от 2018 година в гр.Сочи, турската страна поема ангажимента да разграничи терористите от военизираната сирийска опозицията и да обезвреди джихадистите в определената ѝ зона за деескалация. Турция не можа или не поиска да се справи с това си задължение, а ,напротив, подтикна остатъците от ИДИЛ да започнат настъпателни операции срещу правителствената армия и кюрдските милиции. И когато турските "храненици" започнаха да губят територия и позиция, турската армия навлезе в Сирия и започна открита война с кюрдите и правителствените войски, а опосредствено и с подкрепящите ги руски военни. Така се стигна до поредната бежанска вълна, до екскалация на напрежението и опасност от избухване на война в Близкия изток, провокирана от действията на Реджеп Ердоган.

Законосъобразното и здравомислещо решение на бежанския въпрос и мира в Сирия се крие в повсеместното прекратяване на всякакви военни действия, изтегляне на всички военни формирования от територията на страната, които не се намират там със съгласието на легитимното правителство на САР, завръщане в родината на всички сирийски бежанци така, както понастоящем се случва с тези от Йордания и Ливан, приемане на нова Конституция, гарантираща правата на всички граждани, обществени организации и партии и провеждане на национални избори за президент и парламент на страната. Естествено, при високия авторитет на Башар Асад сред сирийското население този вариант не устройва Ердоган, той не е по вкуса и на САЩ, Франция, Саудитска Арабия и монархиите от залива, но това е единствения законен и здравомислещ вариант, който се подкрепя от Русия,от ООН и от редица други държави.

Но има един друг проблем, който и

за Турция , и за Дамаск, и за РФ и ЕС

е от изключително значение – как да се постъпи с придошлите от Европа десетки хиляди брадати бандити и техните семейства, както и с всички онези, които пет години добре си живееха в Ислямската държава в Ирак и Леванта. На Дамаск такива "съграждани " и даром не са му нужни, а за Турция, освен за военни провокации в Сирия и за натиск върху ЕС за нови траншове, сам по себе си това състояние действително е тежък проблем, който досега струва на страната над 40 млрд.долара. Европа трябва да прибере децата на джихадистите, но в същото време, под егидата на Обединените нации, трябва да се осигури ареал за обитаване, резерват за брадати "хищници", който постепенно да се стеснява до пълната му утилизация. Реалният въпрос, който трябва незабавно да се решава от всички заедно е за мястото, изолацията и финансирането на този "резерват".

След поредната си военна авантюра, Ердоган усложни до крайност ролята си на фактор в сирийското урегулиране – губейки магистралите (през които вървеше всякаква контрабандата) и плодородните земи, защото контролирания от Турция район остава под пълната издръжка на турското правителство. А това е скъпо "удоволствие"! И за да получи пари от ЕК, задължителното условие, поставено на Ердоган от европейските лидери е рязко да намали военните си експанзионистични мераци, да изтегли тежките въоръжения от територията на САР и да разоръжи бандитите. Към неудачната намеса на "повелителя" в Сирия се добавят и нарастващите проблеми в Либия, разгарящия се конфликт с Египет, Кипър, Израел, Италия, Франция и Гърция във връзка с претенциите за изключителната икономическа зона и шелфа на Източното Средиземноморие, с доказани богати залежи от нефт и газ.

В началото на годината

много анализатори констатираха, че по време на тържествата по повод пускането на газопровода "Турски поток" в Истамбул, в отговор на изключително сервилното поведение на Ердоган към Путин, руският президент, макар и любезен, не нарече турския си колега " моят приятел". Москва никога не е вярвала напълно на турците, няма и да повярва, но, безпорно, в последните няколко години, благодарение на актьорската "дарба" на Ердоган, очевидно, Русия започна да възприема турците като адекватни партньори. По всяка вероятност, крайно изгодните за Турция, а и за Русия енергийни проекти, сътрудничеството във военно-техническата област, туризма, селското стопанство, строителство няма да пострадат от кризата, но въпреки това, както пишат руските специализирани издания, след турската военна операция "Пролетен щит" всички действия на "партньора" от Анкара и неговите близки приятели ще се подлагат на съмнение и проверка.

Поведението на българската политическа класа при поредната криза, разиграваща се непосредствено до нашите граници, нанесе тежък удар върху авторитета на българската дипломация и специални служби, подобен по сила и скандалност на историята с държавните "маневри" при избора на Генерален секретар на ООН преди няколко години, в които участваха и две българки. В същкото време, разразилата се геополитическа вихрушка показа за пореден път ,че в лицето на Русия христианския и преди всичко православния свят имат надежна опора и пример за отстояване на праведна и високотговорна позиция за победа на доброто. Руските военно-космически сили се включиха във войната с ислямските главорези в Сирия след срещата на президента Путин с папа Франциск във Ватикана през юни 2015 година. На тази среща, на която, вероятно, се е говорело с болка за разгрома на християнската светиня – манастира "Св.Фьокла" в Маалюля, главата на Римокатолическата църква благословява Путин като защитник на християнската вяра по света и, връчвайки му медал с изображението на ангел, каза: "Този медал, създаден от художник през миналия век, олицетворява ангела, който носи мир, и справедливост, и солидарност и защитава". През юли 2019 година, след разгрома на ИДИЛ, Владимир Путин отново се срещна с папа Франциск и получи от неговите ръце

медала "Ангел-хранител на света".

Този медал, който се връчва един път на столетие, за 462-годишната му история президентът на РФ Владимир Путин е петия гражданин на света , удостоен с него! Ето защо, когато Ердоган, с всички сили и по всякакъв начин , месеци наред "съблазнява и изкушава" руския си колега за съгласието му "да го остави насаме" с Башар Асад като прелюдия към мечтания пълен турски контрол над шиитската общност в арабския свят, то президентът на Русия, очаквано, не изостави приятелите си, не наруши подписаните договори и докрай спази и спазва дадената дума!

Така днес се случва със Сирия, така е и с народите на Донбас и Луганск, на Южна Осетия и Абхазия. Такова е отношението на "Родина-мать " и към всички руски хора по света.

Така, очаквано, ще бъде и с православна България!

сп."Сигурност"

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели