/Поглед.инфо/ И тази седмица се раздвоихме в отношението си към събитията в Украйна, което в някаква степен отразява и раздвоението в отношението ни към Европейския съюз. Може да звучи странно, защото вече осма година сме негов член, но така е само на пръв поглед. Евроскептицизъм не само има във всяка от страните членки, но и се засилва. У нас сякаш като по правило той придобива най-причудливи форми. Намериха се политици, които определиха висшите брюкселски чиновници като "европедерасти" и изразиха увереност, че бидейки "меки китки", няма да смеят да попречат на Русия да реализира интересите си в Украйна. Други пък, обратно, хвалят ЕС от русофобски позиции и са готови да одобрят всякакви действия, стига да са в ущърб на Москва.
Силно впечатляващи са изявленията на едного, живял преди промените в Лондон, но не като емигрант, а като дете на висшата номенклатура. Днес, вече професор, той се възторгва от "артистичните" елементи както в българския протест, така и в украинския "Евромайдан". Поругаването на паметници и тук, и там било особено успешна културна офанзива. При това у нас били боядисвани и опаковани само паметници, свързани със Съветската армия. Нито един друг вид паметници не бил мишена. Сякаш не е чул за нацапването на монумента на Благоев в града, носещ името му, или за паметника на Яворов в Поморие, че и за статуята на футболиста пред националния ни стадион. И сякаш, пътувайки за любимото си великотърновско село, не е видял двукратно надраскания паметник на Асеневци. А може би и нашите царе от Втората българска държава са били съветски агенти?
Особено безсилни били властите пред белия роял, появил се както пред нашия парламент, така и на Майдана. Той не бил евразийски инструмент като балалайката и затова не само станал символ на високата култура на Запада, но и светкавично спечелил битката на арената на културните знаци. Сякаш Чайковски, Глинка, Римски-Корсаков, Мусоргски, Рахманинов, Стравински не са познавали пианото и са композирали само за балалайка. И сякаш обидно еднаквите форми на протестите в бившия Източен блок и сега, и преди четвърт век са доказателство за креативност. Навсякъде схемата беше една и съща - блокади, барикади, хепънинги, насърчаване на протестиращите, щурмуване на парламентите. Това е калъпът, който на вълните на естественото желание за повече свобода и по-добър живот промени политическата карта не само на Европа. Анализаторът би трябвало да обясни процесите, а не да се любува на отделните им елементи. Освен ако с възторга по второто не се стреми да прикрие същността на първото.
Западът се оказа неподготвен за своята победа в "студената" война. Ние бяхме намерили мястото си в международното разделение на труда, имахме какво да произвеждаме и къде да го продаваме. Сега сме без пазари и без производство. Политически сме интегрирани, но икономически сме "заден двор". Вече разбираме колко наивно е било да смятаме, че ще има нещо като план "Маршал" за нас. Големите надежди се разбиха в стената от квоти и критерии. Това действа потискащо, но още по-обезверяващо е, когато се подлагат на изпитание ценностите, в името на които влязохме в НАТО и ЕС. Когато двойните стандарти не само стават видими, но и бодат очите. Жестоко беше отношението например към германския президент Кристиан Вулф. За някакви си 750 евро той бе принуден да се оттегли. После съдът го оправда, но какво от това, след като вече е политически труп? В същото време газовата принцеса, която влезе в украинския затвор за неизгодни сделки с Русия, гали ръката на нашия Бойко Борисов на срещата на европейските десни в Дъблин. Дотолкова й е простено всичко, че вече всеки търси компанията й. Нормалният човек няма как да не се отврати от такъв подход.
Още по-голяма погнуса може да произведе отношението към проблема за снайперистите в Киев. В разговор с върховния представител на ЕС Катрин Аштън естонският външен министър Урмас Пает споделя подозрение, че стрелците по полицаите и по протестиращите са били наети от лидери на Майдана. "Има все по-силно разбиране, че зад снайперистите стои не Янукович, а някой от новата коалиция", казва в изтеклия разговор естонецът. А баронеса Аштън коментира, че това е ужасно. Въпросът обаче е дали ще има разследване на случая. Новата власт засега се въздържа, което засилва подозренията. Но ако и ЕС си замълчи, това ще означава, че политиката на двойните стандарти е победила. И че снайперистите на Майдана всъщност са улучили европейските ценности.
Интересите на 28-те в ЕС са различни, но все пак в някаква степен се съчетават, налице са и съответните механизми за това. Ценностите обаче са общи и всеки удар върху тях руши самите основи на европейския дом. Тъкмо поради това те не бива да бъдат изтезавани в менгемето на двойните стандарти.
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info
Дума
