/Поглед.инфо/ Момчето от Багренци навърши 12 години. Баща му е неизвестен, а майка му почина при раждането. Бабата и дядото го осиновиха и в ходенето си по мъките стигнаха и до депутатската ми приемна. Оттам заедно отидохме в авторското предаване на Милен Цветков по Нова телевизия, благодарение на което в ефира се включи бизнесмен от Пловдив, който обеща да издържа детето до 16-годишната му възраст. Човекът всеки месец стриктно превежда сумата, която обеща. И други помагаме, с каквото можем, но най-важното е, че малкият се развива чудесно. Гостувах му наскоро за рождения ден, възхитих се колко е възпитан, внимателен, диалогичен. Станах свидетел на неподправеното уважение, с което се отнасят към него дошлите за празненството му съученици от Кюстендил. Видях и грамотите му от Националното състезание по правопис на английски, от Десетия национален конкурс за детска рисунка „Пролет върху листа”. Въпреки безнадеждния си старт в живота, малкият има всички шансове да намери достойно място в обществото. Това няма как да не развълнува всекиго, който си дава сметка каква би била съдбата на момчето, ако бабата и дядото го бяха подхвърлили в някой детски дом, вместо да се нагърбят с отглеждането и възпитаването му.

Джулиана Гани е силиконова плеймейтка. Може би това уточнение не е нужно, защото в този бранш едва ли ще пробие някоя без силикон. Та тя смята, че „всяка миска трябва да прави благотворителни цели”. И обявява от малия екран, че иска да подари на нуждаеща се абитуриентка „предните”си гърди. Което не означава, че има гърди и отзад, а че под „предни” разбира „предишни”. Държи имплантите във фризера, защото чула, че така се съхраняват по-добре, и ги размахва пред водещата, та да се знае, че няма лъжа и измама. И подчертава, че те са от хубавите, а не от „френските, които гърмят”. Убедена е, че всяко младо момиче жадува да е с големи форми, защото обществото изисква това. И няма как да го постигне с ходене на фитнес или със спазване на диета, тъй като „просто или имаш гърди, или нямаш”. Тъкмо затуй и тя иска да подари своите „предни” гърди, за да ощастливи някоя абитуриентка. И когато желаещата девойка си ги сложи и се погледне, да си я спомни с добро и да възкликне: „Ей там, Джулито какви гърди ми подари!” Да е благодарна, нищо че партньорът й може в момент на проблясък да си каже: „Аз съм чужда радост прегръщал и съм плакал заради чуждия смях!”, както пееше Емил Димитров в „Когато отиваш там, при другия”. И със силикона е така, когато отиде там, при другата.

„Жанет 45” е авторитетно издателство. В навечерието на Двадесет и четвърти май обаче то реши да пусне на пазара Вазовия роман „Под игото” на... шльокавица. С тази дума подигравателно се означава онова изписване на български език, при което се използват латински букви и други символи, налични в клавиатурите на компютрите или мобилните телефони. С напредъка на технологиите шльокавицата или маймуницата получава все по-широка употреба, но същевременно накърнява нашата грамотност, застрашава българския език и култура. Издателството иска да покаже колко много губим, когато заменяме оцелялата ни през вековете азбука с тази абсурдна писменост. Само че ефектът е по-скоро обратен. Защото когато се отпечати на шльокавица най-българския роман, това се възприема като сигнал, че последната граница вече е премината. Че щом си позволяваме да се изгаврим с Патриарха на нашата литература, ще можем да го правим и с всекиго другиго. Така вместо търсеното опомняне, се получава поредният удар върху българската идентичност. Не е сериозен аргументът, че срещу всеки закупен екземпляр издателите ще дарят две други книги на училища, читалища и библиотеки в страната. Защото дори и да се продаде целият тираж от 500 бройки, при цена от 10 лева ще могат да се дарят също толкова или, ако са по-евтини, примерно по 5 лева, едва хиляда заглавия. Очевидно това посегателство върху родната писменост е плод не на дарителска амбиция, а на маркетингова стратегия. Но в такъв случай разгръщането на рекламна акция върху гърба на Дядо Вазов няма как да се възприеме другояче, освен като престъпление спрямо родния език и култура.

Утре и момчето от село Багренци ще стане абитуриент. И някой мъжки еквивалент на Джулиана Гани, примерно Азис, може да си помисли, че ще го ощастливи, като му подари предните си импланти. В случая те биха били не само предишни, но и наистина предни. А пък някое издателство като „Жанет 45” може да си въобрази, че ще го зарадва с друг велик български роман, отпечатан на шльокавица. Ще успее ли младежът да устои на агресивната пошлост, или средата ще се окаже по-силна? Опасявам се, че второто не е изключено. След като дори и министърът на културата, подобно на силикона, отива там, при другата... култура. Изпращайки поздравителен адрес тъкмо на рапъра Криско, според когото „музиката не е възпитателен уред”. И в чиито песни взаимоотношенията между половете са сведени до „мятане”, „движене” и „баране”.

Дума