/Поглед.инфо/ Като заваля, та като в Макондо. В неделя престана за малко и Габриел Гарсия Маркес реши да положи букет пред урната с праха си. Кой ли ги разрежда тези рози, питаше се той, докато откъсваше няколко красиви червени и бели стръка в градинката на партията, чийто символ беше това растение. Сепна го дълбоко мучене като на крава. Обърна се и видя как властта стоеше неподвижна, със забодени в калната ливада копита. Цяла година се мъчеха да я изгонят с протести и вотове, но тя изглеждаше все по-непоклатима. "Оставете я на мира - каза Мама Гранде. - Ще си отиде, както е дошла."
Но не я оставяха. Блъскаха я, ритаха я, заливаха я с мръсотия, мацаха я с боя, бодяха й вимето, трошаха й рогата, удряха я през муцуната, целеха я с местни бомбички, замеряха я с парчета евротухли, задушаваха я със сенаторски газ. Разяждаха я вътрешни болести, а коалиционният партньор дори й духна под опашката. А тя продължаваше да стои като някоя грамада. Но от изборния дъжд главата й натежа и клюмна, а копитата й с още по-голяма сила се забиха в калта. Само миг и краката й сякаш щяха да се сгънат, но тя не можеше да падне, защото й пречеше навикът да бъде жива, също като на кравата в двора на Исабел от Макондо.
Мама Гранде беше центърът на тежестта в държавата. Никой не знаеше истинските стойности на нейните движимости и недвижимости, нито на нейните зависимости и независимости, но и не дръзваше да ги проучи. Дори само предположението, че е повелителка на всичко, беше в състояние да възпре и най-смелия журналист или депутат. Четвърт век Мама Гранде осигуряваше социалния мир и политическото разбирателство благодарение на няколко десетки палети фалшиви бюлетини. Ако някой сглупеше да спре пътя им до урните, тя бъркаше малко по-дълбоко в кесията и купуваше нужната част от вота. Този важен елемент от нейното владичество й позволяваше да подрежда фигурите в управлението.
Фигурите пък си го изкарваха на избирателите, отнасяйки се с тях като бездушната баба с кротката Ерендира. Още в началото на прехода превърнаха горкото момиче в длъжник. Отведоха го при местния бакалин, известен с това, че дава добра цена за девствеността. Непипнатата до този момент Ерендира крещеше и драскаше, но той я тръшна със зверски удар на хамака и я закова на място. Когато в селището не остана мъж, който да не може да плати нещо за любовта й, издължаването се проточи в карнавал, подобен на предизборна кампания. Керванът върви от град на град, от квартал на квартал, антуражът опъва палатка за нещастницата, следи някой от мъжете на опашката да не се прережда, отвън свири оркестър, фотограф запечатва по-важните моменти, държат се речи, а изнемощялата в леглото Ерендира плаща ли, плаща. Макар да знае, че цял живот не ще й стигне да се избави от този дълг.
В края на краищата част от избирателите успяха като Ерендира да избягат надалеч. Други останаха под дъжда, но отказваха да отидат до урните. Тогава ги заплашиха със задължително гласуване. Мама Гранде обаче не бързаше с благословията си то да бъде въведено. Въпрос на сметки, които нямаше как да бъдат готови на мига. По-важното за нея беше, че още преди четвърт век успя да превърне честния политик в посмешище. В изнемощял ангел, който един ден падна в двора на Пелайо и жена му, а проскубаните му криле залепнаха в калта. Сърце не им даде да го убият с тояги, само го довлякоха до курника и го затвориха при кокошките. А избирателите се трупаха пред телената мрежа, без ни най-малко уважение се забавляваха с него, хвърляха му даже храна през дупките, сякаш е животно от цирка. Дори и най-набожните го замеряха с камъни, за да сe изправи и да го видят в цял ръст.
А в това време властта все още беше с копита, забити в калната ливада. Мама Гранде беше наясно, че тя не пада единствено поради навика да стои в едно и също положение под дъжда. А и още й беше рано да се срине. Огромни дългове чакаха за изчистване, и то докато тази власт е на крака. Трябваше да се сритат някои от най-забогателите, да се насъскат едни срещу други, да си заизваждат на показ тайните, обществото да хлътне в паника, да извие опашки пред банките и да повтори чутовния им гърмеж от края на миналия век. А полудяването на валутата да стовари изплащането на космическите кредити, пръснати в тузарските квартали и в баровските занимания, върху останалите без всякаква сила плещи на избирателите. На онези, които все още не са избягали.
Тогава Мама Гранде ще щракне с пръсти, властта ще сгъне най-напред предните си крака, ще пъхне муцуната си в калта и бавно и мълчаливо ще рухне. А Габриел Гарсия Маркес ще забрави намерението си да положи букет пред урната с праха си, но вече ще знае кой разрежда розите не само в Макондо.
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info
Дума
