Макар и не съвсем уместно, експремиерът Борисов внедри в политическата лексика термин от сферата на психиатричните заболявания. Може би защото все пак е доктор на науките тъкмо по психофизическата подготовка на пожарникарите. "Ако управляващите имаха психиатър - заяви лидерът на ГЕРБ, - той трябва да им обясни какво е делюзия. Това са хора, загубили изборите, които се държат като победители."
Делюзиите са крайни фантазии, представи и вярвания, които не отговарят на реалността. И още: силни убеждения, неповлияващи се от реални доказателства. Пренесено на политическата сцена, определението звучи като поредната от многобройните метафори, с които Борисов поддържа вниманието на публиката към себе си и даже успява да внуши на част от нея да го подкрепя с гласуване. В случая е подходяща, но само донякъде - точно толкова, колкото е необходимо частичната истина да се представи за цяла. ГЕРБ наистина спечели последните избори, но с резултат, недостатъчен за съставяне на правителство. Начинът, по който управляваше, го постави в такава изолация, че дори новосформираният Реформаторски блок, петимен за влизане в парламента, декларира, че няма общо бъдеще с ГЕРБ. Други политически сили, макар и некласирали се на първо място, съумяха да съберат достатъчно народни представители и сформираха кабинет. И метафората за делюзията се обърна към своя автор, който е само победител в изборите, но се държи, сякаш е и премиер.
Подобна е картината и в проточващия се вече месеци наред протест, включително и в последните му прояви - окупацията на университетски аудитории. "Живеем във фасадна демокрация, под полите на политическия цинизъм и партийната недалновидност - заявяват в декларация "ранобудните студенти". - И смятаме за свое право и отговорност да изразим несъгласието си с наглостта на самозадоволяващия се български политически елит през последните години". Това в немалка степен е така. Пък и на пръв поглед в епицентъра на негодуванието е не само сегашното правителство, но и други от последните години, което създава впечатление за обективна преценка, а не за обвързаност с някоя партия. "Колкото и да се опитват да ни манипулират - натъртват "окупаторите", - ние не вярваме на новоизлюпени спасители". Следователно не само се дистанцират от досега управлявалите формации, но и не искат да бъдат в услуга на някоя от наскоро възникналите.
В такъв случай обаче как ще реализират целите, в името на които окупират аудитории? На среща в Журналистическия факултет Любен Дилов-син се опита да им подскаже: "Има два пътя да постигнете исканията си - вие да създадете партия или революция". Под "революция" той разбира насилствено сваляне на властта с "побоища". Второто е до болка познато. Впрочем в годините на нашия преход делюзия се оказа и схващането, че "комунистите с кръв вземат властта и с кръв я дават". Не те или наследниците им, а тъкмо така наречената традиционна десница, представяща се сега за реформаторска, не се е добирала до властта по чисто мирен път. И двете й парламентарни победи бяха предшествани от протести, прераснали в ексцесии. До трета победа тя така и не се докопа. Делюзията обаче е жива. Част от "окупаторите" вярват, че ако стоят в аудиториите достатъчно дълго, властта ще падне и ситуацията ще се подобри. И не само сочат за пример, но и намират упование във факта, че след промените студентската младеж на два пъти е сваляла правителства.
Делюзията е в стигащата до фантазия вяра в "оправянето на нещата". Същата безпочвеност на очакванията съществуваше и при споменатите успешни протести през 1991 г. и 1996-1997 г. Формираните тогава правителства нанесоха дългосрочни вреди, разгромявайки земеделието, деинструализирайки страната и загробвайки приличните позиции, които тя имаше в международното разделение на труда. "Отказваме да плащаме утре заради вашите грешки днес!" - заявяват "ранобудните". Но каква е гаранцията, че усилията им ще доведат на власт партия, която няма да допусне грешки за плащане? Гаранция няма, има делюзия, каквато имаше и преди, а сега плащаме цената й. Днешните студенти няма как да бъдат упреквани за резултатите от действията на своите предшественици, но могат поне да се поинтересуват как са се развили събитията след триумфа на уличния натиск.
"Притеснително е, че тези, които искат да свалят правителството, нямат визия за следващото след това" - отбеляза Любен Дилов-син. Още по-притеснително е, че сякаш не искат да имат визия. "Нямаме политически цели. Важен е моралът" - пояснява един от техните активисти. "Вие може и да не се занимавате с политика, но политиката все пак се занимава с вас" - забелязва преди век и половина Шарл дьо Монталамер. Тази мисъл е в състояние да докаже за кой ли път своята непреходност. Защото протестърите може и да нямат визия за случващото се в деня след победата, но Бойко Борисов има. Още отсега заявява, че ще върне на работа всички "калинки". Ще възкръсне сигурно и тефтерчето на Златанов, "МВР Пикчърс", замразяването на доходите и всичко онова, заради което ГЕРБ сега е в заслужена изолация. И експремиерът ще излезе прав за делюзията, но по отношение не на управляващите, а на протестиращите. И ще се възползва максимално от нея. Студентите може и да не искат това, но няма да могат да попречат, след като се оставят "политиката да се занимава с тях".
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
Дума
