/Поглед.инфо/ Успешен човек е този, който може да изгради основи с камъните, които другите са хвърлили по него. Това разбиране е изключително характерно за най-добрите хора от службите, обучавани да имат търпение, да оглеждат внимателно нещата и да нанасят удара, когато са подготвени. Тези хора никога не забравят. Те се снишават, изчакват, събират ресурс и когато е най-неочаквано за техния враг, го улучват в коляното. За да го боли по-дълго време. Продължителната смърт е като необмисленото презрение. Създава неразумно удоволствие, което продължава известно време. Но след това пак „ще трябва да се разберем”. Затова и Владимир Путин приклекна, за да отбие непоносимото усещане от загубата, от недоброжелателството на Запада към Русия. Един ден просто каза: „Думата род означава родно, близко, това, което съществува. Да, нашата родина сега е болна, но от леглото на болната майка не се бяга”. След това с професионалната си гордост на офицер от службите започна бавно да се изправя. Докато се изправи съвсем. Руският президент е циничен и върховен реалист. Това, което отличава добрите офицери от повечето средностатистически хора, е тяхната много висока психическа устойчивост. Те са научени бързо да се ориентират във възможностите и намеренията на врага, имат логично мислене и ясна преценка за битката. Офицерите от онази стара школа са подлагани на драстична селекция и са възпитани в дисциплина и гордост от това да служат за сигурността и честта на държавата. Много погрешно е те да бъдат подценявани. Но, от друга страна, както казва Ницше, описвайки величието на хората с ентусиазъм: Трябва да носиш пепелта си в планината, а не да занасяш огъня в низините, тъй като там ще те обявят за подпалвач. Империята представлява огромна заплаха за републиката. Констатацията е на Джордж Фридман, шеф на американската агенция за геополитически анализи „Стратфор”, който поставя тезата, че САЩ съвсем неумишлено са се превърнали в случайна империя, но американците избягват да се изправят лице в лице с този факт и с тази истина. И ако британците са имали своята колониална администрация, а римляните – своя проконсул, то „САЩ имат хаотичен разнобой от институции, занимаващи се с външната политика. Създадени са 16 разузнавателни служби с припокриващи се отговорности. Държавният департамент, Министерството на отбраната, Съветът за национална сигурност и директорът на разузнаването са фиксирани върху едни и същи проблеми, но не са координирани освен в този аспект, че президентът се разправя с тях. Бюрократичните междуведомствени борби са превъзходна храна за всички американски комици, но не знам дали някой си дава сметка, че тези борби могат да разбият живота на ужасно много хора по целия свят”, подчертава Фридман. Като уточнява, че генезисът на проблема е, че в Америка все още не съществува консенсус дали САЩ са империя, или не са и не е ясно какво да се прави по този въпрос. За американската държава е много важно да осъзнае, че не трябва да обявява войни, които не могат да бъдат спечелени. А в момента САЩ водят маниакална външна политика, признава Фридман. Като офицер от разузнаването, който се занимава с геополитически прогнози, той може да си позволи да не тъпче честта си и насред официалната пропаганда да казва и много истини.
Целият текст прочети в бр. 22 на списание a-specto
