/Поглед.инфо/ Вотът на евроизборите догодина ще е вот за бъдещето на България, категоричен е лидерът на БСП-София Калоян Паргов

Интервю на Александър Симов

Калоян Паргов е роден на 13.07.1977 г. в София. Завършил е висше образование - бакалавър по "Международни отношения" и магистър по "Европейска интеграция". Общински съветник от БСП в Столичния общински съвет от 2007 г. Заместник-председател е на Постоянната комисия по транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението. Член на Постоянната комисия по финанси и бюджет в Столичния общински съвет. Член на НС на БСП. Заемал е постовете на: председател на БСП в район "Връбница", член на ГС на БСП, заместник-председател на ГС на БСП по организационните и кадрови въпроси, а от октомври т.г. е председател на Градския съвет на БСП в София.

"Протестите затихнаха така, както започнаха. Добре платени. Добре отразени. Недотам добре организирани."

- Господин Паргов, в събота с дискусия в НДК БСП-София на практика започва подготовката за европейските избори през следващата година. Какви ще са основните акценти в тази подготовка?

- По решение на Националния съвет на БСП от 4 ноември т.г. започна подготовката на изборите за Европейски парламент в цялата страна. София не прави изключение - от 15 ноември всички партийни организации в столицата активно провеждат заседания, обсъждат платформата и идеите за нашето участие на изборите през май 2014 г. Тази среща е един от акцентите в нашата подготовка, с която искаме да дадем старт на дискусията каква Европа очакваме, за каква Европа ще се борим, за да може на изборите за Европейски парламент през май следващата година Европа отново да стане лява.

- Върху какви идеи трябва да стъпи европейската левица в тази кампания?

- Участието ни в изборите за Европейски парламент трябва да бъде много силно и убедително, защото този вот ще бъде и вот за бъдещето на България. Европейският парламент представлява интересите на българските граждани като европейски граждани. Битката за следващия Европейски парламент е битка за достойнството на България. Ако участието в предстоящите избори в Европа е слабо, има реална опасност в следващия Европейски парламент всяко четвърто място да бъде заето от представители на популистки, националистически и, по същество - неофашистки партии, които днес са най-голямата заплаха не само за демокрацията, спокойствието и благоденствието на Европа, но са се заявили като открити врагове на България и на българските граждани. Те искат да превърнат името "българин" в страшна дума, с която плашат своите съграждани европейци. Ние не можем да позволим те да успеят и трябва да ги спрем. Те нямат място в Европейския парламент.

- Как оценявате работата на българските евродепутати от левицата досега?

- Българските граждани са истински европейци и със своята култура, образованост, поведение и труд обогатяват Европа, която е и наша. Това доказват всеки ден депутатите в Европейския парламент от Българската социалистическа партия. Това доказва всекидневно и Сергей Станишев като лидер на Партията на европейските социалисти, която предизвика в Европа едно много сериозно позитивно раздвижване на пластовете. Във всички европейски държави, в които се проведоха избори, те бяха спечелени от нашите социалистически партии. Това раздвижване трябва да превърнем в мощна вълна на европейските избори догодина. Защото изборите за Европейски парламент през май догодина ще бъдат и избори за модела за развитие на Европа.

- Мислите ли, че в България ще се получи реален дебат по европейската тема? Според много анализатори кампанията за евроизборите у нас щяла да се превърне в своеобразен вот на доверие към кабинета, а това щяло да замъгли европейските послания?

- В началото отговорих на част от въпроса ви. Отговорите са два, които със сигурност не са в противоречие и не са самоизключващи се. От една страна, изборите за Европейски парламент са проверка, тест за подкрепата към правителството, а от друга - ще покажат отношението на българските граждани към ЕС и мястото на България в общоевропейските процеси. Искрено вярвам, убеден съм, че българското общество извървя един дълъг път, но в крайна сметка то израсна в отношението си и изгради доверие към европейската идея, европейските институции и ЕС. Тоест, отчасти усещането, че Европа е нещо далечно за нас, нещо, което не ни касае, нещо, което не можем да пипнем, е преодоляно.

- Напоследък депутатите от ГЕРБ използват Европейския парламент единствено като трибуна да се оплакват от управлението у нас. Според вас това помага или вреди на образа на България в ЕС?

- Да това е проблем, съдържащ в себе си два аспекта. Първият е свързан с факта, че действително съзнателно и системно се очерня и изкривява образът на България в ЕС. За щастие европейските ни партньори не разчитат на информираност, свързана само с източници на ГЕРБ, а разполагат и с обективни източници и фактите за управлението у нас обезценяват до голяма степен твърденията им. Но за мен по-притеснителна е втората страна на въпроса, подобно недържавническо поведение поставя на изпитание отношението на българските граждани към европейските институции и европейската идея. Когато нашите евродепутати, независимо от политическото семейство, към което принадлежат, имат непостоянно поведение, основано на популизма и дребнотемието, се създават предпоставки за спад на доверието на българските граждани в европейските институции.

- След стихването на протестите можем ли да направим една равносметка - постигнаха ли нещо те и какво постигнаха?

- Няма как да раздаваме награди за постижения в състезание без крайна цел. Протестите затихнаха така, както започнаха. Добре платени. Добре отразени. Недотам добре организирани. Но най-същественото - без цели. В човешката история, независимо от времето и обстоятелствата, борбата на определена група от хора се е осъществявала в името на дадена идея, идеал. Фанатизираните прояви никога не са имали успех, а ако са имали, то той е бил краткотраен. Необходим е диалог, професионален диалог по най-наболелите въпроси. И той се случва, но не на фона на вувузели, тъпани и крещене, а в обществените съвети към ведомствата - метод на работа, възприет от служебния кабинет, който действително доказа, че работи.

- Мнението на много хора днес е, че България е много разделена страна. Как може да се обърне този процес?

- С работа и общи цели. Всъщност по-съществения въпрос е откъде идва разединението и какви измерения има то, на кои равнища се случва. Там, където липсват диалогичност и разум. Категоричният отказ от диалог - активно не само говорене, но и слушане, е най-благоприятната основа за формиране на разделение в обществото. Но това не е черта само на нашия обществено-политически живот, той е характеристика на обществата в цял свят.

- Успя ли да се стабилизира управлението?

- Това е първият кабинет в над 20-годишната демократична история, който нямаше толеранс от 100 дни да разгърне и покаже своите цели и приоритети. Той работи под постоянен натиск и постоянните протести, но въпреки това успява да работи и изпълнява програмата си, и най-голямото доказателство за това е Бюджет 2014, който в момента се обсъжда на второ четене и предстои да бъде приет.

Дума