/Поглед.инфо/ Много са аргументите, които могат да се посочат по двете версии в поведението на параламентарната група на АБВ и партията АБВ начело с Георги Първанов, във връзка с гласуването на 16 млрд. лева дълг. Дългът е за три години и е предназначен за правителството и президентския пост на Б.Борисов. Би могло да се мисли, че различията в поведението на парламентарната група на АБВ и Г.Първанов са театър, с който да се прокарат две взаимноизключващи се политики – едната в подкрепа на Б.Борисов и втората за влияние в лявото пространство. Тази постановка обаче е твърде плитка. Да се говори, че телефоните не работили, че нямало комуникация между парламентаристите и бившия президент, е несериозно. Както и крайно неубедително звучи тезата, че парламентарната група е гласувала затова, че министър Горановеобещал да не харчи 2 млрд. лева. Видя се, че в колуарите на парламента през почивката министърътбеше помолен да подаде тази сламка на депутатите от АБВ и ДПС.
В гласуването на 16 млрд.лева дълг, които не е ясно как ще се връщат и къде ще отидат, няма нищо театрално. За този факт в българската политика трябва да се иска оставка на правителството на Б.Борисов, най-малко Вл.Горанов не може да бъде финансов министър. Конституционният съд трябва да се произнесе по процедурата в Народното събрание, която и министър Горанов и председателят на НС нарушиха многократно. Президентът Плевнелиев също е подписал ратификацията неизвестно кога - преди или след гласуването й в НС, защото е трябвало да заминава за Брюксел, а междувременно броят на Държавен вестник трябва да излезе. Много добре трябва да се видят всички процедурни хватки, които противоречат на законодателството и Конституцията, в двете четения, без възможност за поправки в тях. Почасовото бързане на парламент и президент, обнародването на ратификацията на неясно с какви пълномощия, сключениятот министър Горанов договор с чуждите банки – посредници, са свързани с множество фалшификации. На самото гласуване бяха допуснати поправки в договора от страна на председателя на комисията по бюджет и финанси на НС Менда Стоянова, но не бяха допуснати до гласуване поправки, предложени от опозицията. По всичко това предстои да се произнесе Конституционният съд и тези факти не могат да се оставят без последствия за главните действащи лица. Затова театър не може да има.
В цялата суматоха на предоговаряния в парламента се търсеше начин парламентарната група на АБВ да гласува „за“ заема, защото в противен случай министър Ивайло Калфин трябваше да подаде оставка. С това гласуване трябваше да свърши участието на партия АБВ в правителството на Борисов. Предполагам, че президентът Първанов не си е представял нещата по друг начин, освен гордо напускане на всички постове в правителството и курс към местните избори с твърда и обоснована пред електората на БСП позиция на АБВ. Тогава той би реализирал и двете сицели– опит национално-отговорно да се помогне на страната, за да има правителство и принципност при отстояване на позиция. Този капитал беше необходим на АБВ, за да продължи да настоява за обединени кандидатури с БСП на местните избори и за постепенно разграждане на БСП по места.
Стратегията на Първанов обаче не можеше да се случи. Не защото не е премислена, а защото една партия освен политика има иидеология. Тази партия не може да претендира за морал, защото моралът в политиката на Г.Първанов, Р.Петков и други стари кадри не е стоял на първо място. Партия АБВ няма идеология – тя не е лява, не е центристка, тази партия е откровено клиентелистка и тя постъпва като парламентарна група, според собствените си ценности. Тези ценности са концентрирани във възможността за употреба на властта на всяка цена. Не случайно Първанов е бламиран от тримата си заместник-председатели. Сега те заявяват уважението си към него, но далеч не се отказват от постъпката си и не се покайват за нея. Те също са стари политици с не по-малък опит от Първанов, те добре знаят, че АБВ няма да има други парламентарни възможности. Ако Г.Първанов има лични уговорки за взаимопомощ с Б.Борисов – те нямат. В политиката президентът Първанов е инженерствал многопъти, купувал и продавал е свои съратници, затова категорията „морал“ в неговата партия сега може да предизвиква само иронични усмивки.
Първанов като политик продължва да се бори за излизане от положението, в което неговото оставане в партията повече е непрестижно. Но някои негови стъпки поевтиняват още повече позицията му. Не може един бивш президент да се оплаква и да говори за морал във вечерното шоу на Слави Трифонов. Пи-ар акцията е меко казано неуспешна. Слави Трифонов е най-малко морална инстанция. Представянето на бившия президент в шоуто по-скоро приличаше на унижение пред публиката, която е настроена да гледа шоу и тя гледа на него като на шоу, независимо от тежките въпроси, които се поставят. Претенциите на Слави да се занимава с политика се изравниха с тези на Г.Първанов и те заедно споделиха програмни намерения – да има мажоритарен вот, да се засилят президентските пълномощия, да се намалят или не народните представители. Стана ясно, че Г.Първанов стои добре в партията на Слави Трифонов.
Усилията на Г.Първанов да запази някак партия АБВ, след разгромното гласуване от мнозинството на Б.Борисов на държавен дълг, по размер приблизително колкото целия дълг вземан при социализма до 1989 г., изглеждат напразни. Ясно е, че той няма да напусне председателския пост на партията. Ще се устрои критика и самокритика на партийния форум и всички ще си останат по местата. Но тази партия, заедно с политическата кариера на бившия президент, са обречени на трудно оцеляване с пропилян политически и морален капитал.
