/Поглед.инфо/ Дни преди началото на предизборната кампания профсъюзите се включиха в политическата битка. Най-мразеният израз на председателите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ е „къде бяхте до сега?“. Те отговарят – тук сме били непрекъснато и изреждат дейности.

Каква е дейността на двата български синдиката и каква е ролята им в политическата система ? Те пак ще реагират, че не са част от политиката, а представляват само трудовите интереси на работниците. Но отдавна всички профсъюзи са свързани със законодателството, с отношенията си не само със собствениците на предприятията, а и с държавата като арбитър между собствениците и профсъюзите в тристранната комисия.

Днес профсъюзите, които претендират, че нямат политическа дейност, протестират срещу правителстовото, искат оставки на министри, търсят срещи с министър-председателя. Техните председатели в лицето на Пламен Димитров и Димитър Манолов играят добре ролята си на неусведомени – те не знаят, че сега има служебно правителство с ограничени пълномощия и то има още месец работа. Ролята на това правителство е да организира изборите и когато уволнява, това се буквално силно се тръби. А когато е удобно – от служебните министри се искат стратегии, които те да направят в рамките на 3 месеца. На тези министри се стоварва цялото наследство на ГЕРБ като се преповтарят, без преувеличение, невъобразимите лъжи на артиста Бойко Борисов.

Защо сега се активираха т.н. „синдикати“?. Те по идея са независими. Но така ли е?

Конфедерацията на независимите синдикати обединяват над 30 други федерации и синдикати в почти всички браншове в индустрията, образованието и здравеопазването. Те са наследници на профсъюзите от социалистическо време. КНСБ начело с проф. Кръстьо Петков успя да запази структурите си, да убеди много хора, че ще защитават интересите им и при новодошлия капитализъм. Но вместо това КНСБ продължи с казионните си дейности без да участва в битката за защита на интерсите на работниците и пенсионерите в приватизацията. Те се включиха успешно в нея и никой не знае с колко собственост разполагат профсъюзните деятели, участвали в договорките с приватизаторите. Времето на проф.Желязко Христов като ръководител на КНСБ премина мирно и тихо без никакво разширяване на синдикалната дейност в частните предприятия, без защита на работниците от кражбите на държавна собственост от приватизаторите по времето на Иван Костов. През 2010 година начело на КНСБ застана Пламен Димитров. Неговото председателство до сега ще се запомни с бюрократичната му работа в Тристранната комисия, където договорките с работодателите са основната част от акциите. В напечени политически моменти КНСБ заема позиция и начело с несменяемата Янка Такева организира протести.

КТ „ Подкрепа“ започна дейността си с политическата кариера на д-р Тренчев. Хвана антикомунистическата вълна и се обяви за |“независим“ синдикат. Занимаваше се предимно с лустрация в различни сфери без никаква синдикална дейност. След включването си по различни начини в процесите на приватизация КТ „Подкрепа“ започна да се занимава и със синдикална дейност пак в държавните предприятия и далеч от частните. В това време Димитър Манолов като заместник-председател беше радикален, говореше ядосан и създаваше впечатление, че всеки момент ще вдигне стачка против работодателите. Оказа се, че това е илюзия. Радикализмът на „КТ Подкрепа“ рязко спадна след като Д.Манолов стана председател на синдиката. Той възприе поведението на КНСБ – участие и синдикален монопол в Тристранната комисия, преговори за осигуровки, за минималната работна заплата, „спорове“ с капиталистите, които станаха само работодатели дори в изказа на синдикатите.

В резултат в България няма собственици, които отговарят за състоянието на предприятията, за трудовите условия в мините, в шивашките предприятия, за работата без трудови договори, за незаконни договори с държавни фирми, за нагласени обществени поръчни. Имената на големите собственици в България не се знаят, говори се за безлични олигарси. Защо да не питаме и синдикатите ли не знаят кои са собствениците, при които работят хиляди работници. Отношението към български и чужди собственици в България, присъствието на синдикатите само в държавните предприяния, стачките не против собствениците, а против държавата, говорят за чисто казионния характер на КНСБ и КТ“Подкрепа“. Тези синдикати нямат нищо общо с работата на терена на трудовите отношения, трудовите спорове, условията на труд, неосигуряването и работата без договори, безработицата, инфлацията, работните заплати в ниско платените бръншове. Те не застанаха зад медицинските сестри, скриха се от гражданските протести срещу ограбването на труда на хиляди хора от правителството и от схемите на ГЕРБ.

И ето ги днес казионните, този път на работодателите профсъюзи в поредната колаборация със собствениците. Председателите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ застанаха на страната на строителните фирми, чиито собственици са получили над 1 милиард авансово плащане за незапочнати и неузаконени обекти. Тези собственици докараха работниците в центъра на София, за да видят хората как държавата „не плаща“, как „децата са останали гладни“ и пр. оплаквания на иначе добре платени работници. В този конфликт синдикатите открито се съюзиха с работодателите и не се посвениха да се представят пред обществото в медиите заедно с работодателските организации. Те иначе са за спазване на закона, но в случая, когато законът е нарушен от самите работодатели, те не виждат закона. И после – нямало класова солидарност ? Няма я за синдикатите, които защитават не работниците, а просто капитала, държавата на ГЕРБ, която все още има много ограбени пари за политическите си цели.

За това, че синдикатите все още са казионни, голяма политическа вина носят и т.н. леви партии. Те не направиха нищо за създаването на нови, истински, независими синдикати. Те не се сещат за работа в предприятията, не се сещат за работниците, забравиха, че имат нещо общо с бедните работещи в България. Голямата лява партия не е изобщо лява, за това говори отношението й към работещите хора. Остава само празното говорене. И затова никой не вярва на БСП, че е лява, че е опозиционна на ГЕРБ.

Стачките на миньорите ще минат, профсъюзните пари за автобуси ще си отидат без резултат, защото такъв не се търси, това синдикатите го знаят – няма редовно правителство и парламент. А служебното правителство и президентът нямат такива пълномощия, с които ги натоварват. Ще отминат и строителните протести, ще останат счупените павета и окипазяването на центъра на София. Да видим къде ще бъдат синдикатите при едно редовно правителство. Зависи на кого е правителството и дали Борисов ще има още ресурси за раздаване. А той има.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели