/Поглед.инфо/ Управлението на всички равнища се свежда до две основни операции – компромис и радикални промени. Компромиси се правят на база на общи интереси, а би трябвало да имаме поне един такъв – да живеем заедно на тази територия. От този интерес произтичат спазването на общи за всички правила и закони. Въпросът е как да живеем заедно, ако законите не вършат работа – те не важат за всички. Правила няма, те се създават, за да се заобикалят. Искаме да сменим системата и да се управляваме по правила, но нещо страшно пречи. И това е параграф 22.

Промяната на правилата зависи от кадрите, които стоят на определени позиции с дадени от закона правомощия. Нови правила, които да сменят една система с друга, не могат да се направят от кадри, които са назначени не по правила и закони, а като „наши хора“. За да промениш правилата, т.е. за да направиш свободни избори, които да отразят волята на гражданите, трябва да смениш кадрите. Защото „нашите хора“ работят не по правила, а за човека, който ги е назначил и е против правилата. Но като смениш кадрите, оставаш често без никакви или с още по-неподготвени кадри. Трябва да смениш „нашите хора“, т.е. да дойдат хора, които да спазват правилата, а правила няма, а законите са негодни и трябват нови. Това е параграф 22 – затворения кръг, който създаде Бойко Борисов.

Системата, държавата ни днес не е основана на закон, ГЕРБ унищожи законите и правилата и остави властта да се формира на феодалния принцип – от „нашите хора“. Формално закони има, но те са така формулирани, че да дават възможност всичко да зависи от кадрите и да е в рамките на закона. Законът е, за да обслужва действията на „нашите“ кадри, а не да задава рамките и да ограничава действията на кадрите в името на общия интерес. Това е цялата философия на партийния клиентилизъм, прерастнал в България в овластена мафия.

Защо служебното правителство, което сменя властта на ГЕРБ, е лишено от опцията „компромис“? Защото не може да се направи компромис с кадри, които са назначени, за да служат на една партия и една личност, а не на закона. Защото през дългогодишното управление на ГЕРБ хаосът в законодателството, лобизма и партийния интерес са убили правото и правилата.

Какво следва от радикализма на министрите от служебното правителство ? Много често ефектът е поредно разбъркване на и без това обърканите от промени административни държавни кадри. И вместо „повече държава“ се озоваваме в състоянието на „къде е държавата“. Служебното правителство по Конституция е определено да гарантира „свободни и честни избори“. Това не може да стане с администрация, която е работила на антидържавния принцип на „нашата партия“ и „нашия човек“. А по правилата на мафията всички знаят кой е човекът, който гради властта много години на този принцип. И как да се направят компромиси с кадрите на Борисов, които не знаят, че има държава и общество, на които се служи и обществото плаща. На тях им „плаща“ Борисов.

Общественото мнение иска бързо справедливост и закон. Но ние още нямаме никакъв - нито нов и нито какъвто и да е действащ закон, който да смени феодалното управление с ново правово управление. Това може да стане, само ако се формира нова парламентарна власт и тя се опира на идеи, към които обществото се стреми, тези идеи да се отразят в закони, които да действат за всички.

Общественото мнение е радикално и е нормално да иска нови съвременни политически модели. Но трябва да се разбере, че система се сменя със закони – с парламент и с избори.

Всеки ден се изправяме пред факти на злоупотреби и незаконно използвани средства. Но кое гарантира, че новоназначените кадри няма да действат със свой интерес и ще проявят повече морал. В политиката гаранции няма, ако няма закон и съдебна власт, които да ограничават кадрите, то на морала може много малко да се разчита.

България стана обект на чуждо законодателство, което да предпази държава като САЩ от корупцията в една държава-членка на ЕС. Шамарът от Америка удря не само тази държава, но и всички претенции за консолидирано законодателство и антикорупционни органи на ЕС. И по-вероятно е обект на закона „Магнитски“ да е преди всичко ЕС и после България. Така, че да не се превъзнасяме от американското внимание. Това е просто политика.

Противоречията между българските граждани, които не разбират липсата на политика и идеологии, загробването на правовата държава от ГЕРБ и тези, които искат промяна и ново законодателство, искат честни избори, стигат драстични нива. Първите са свикнали с решаването на проблемите им от „нашите хора“, вторите искат закон и гаранции за прилагането му от държавата. По социологически показатели вторите са в пъти повече. Но първите все още притежават ключови позиции във властта. И служебното правителство трябва да обърне позициите в полза на мнозинството. Само с подкрепа от обществото едно правителство може да тръгне към промяна. Диктатура, която е разбила държавата, се преодолява само с волята на обществото, която да е силно заявена в медиите и гражданските действия.

Автор: Мария Пиргова, д.п.н.