/Поглед.инфо/ Пространството около нас е пълно със заклинания като „Решаваш ти!“, „Всичко зависи от теб“, „Ти си на ход“, „Избираш ти!“, „Внимавай какво избираш да не получиш от същото!“ и други подобни. На всичкото отгоре ти си в ролята на потенциален престъпник, който на всяка крачка е предупреждаван: „Купуването и продаването на гласове е престъпление!“

Българският гражданин след изборите отново ще се чуди как така аз избирам, като новият парламент не се очертава като по-представителен, по-подготвен и с по-малко лобисти от стария. Вероятно аз съм виновен и ние българите за нищо не ставаме. Но не е така!

Кого избира и от какво избира т.нар. избирател ? Независимо дали системата е пропорционална или мажоритарна, партиите са тези, които ни предлагат личностите, за които ние да гласуваме. Тези личности са избрани и одобрени или еднолично от лидера на партията, както е в повечето партии или в най-добрия случай от членове на дадената партия. От партиите се предполага кой от листата ще стане депутат, малки размествания са възможни от преференциите, ако даден кандидат е силно активен на терена.

Българските партии днес в голямата си част са далеч от гражданите, те представляват себе си, а не гражданите, които гласуват за тях. Изключение до някъде правят управляващи партии, които като ГЕРБ и патриоти водят след себе си огромна клиентела, натрупана чрез назначения на държавни служби през годините. И тази клиентела най-често печели за тях следващите избори.

Партиите на тези избори се отказаха от пропаганда на техните програми, рядко се чуват лозунги, да не говорим за нови идеи. Този път и пандемията не позволява много, медиите контролират процеса. А се счита, че гражданите ще стиковат своите интереси с програмите на една от партиите. Това могат да направят само тези от тях, чиято работа е свързана с писането и четенето на програми. Но и те и останалите граждани знаят, че едно са предизборните програми-обещания, съвсем друго е реалната политика на управляващите.

Ясно е, че голямата отговорност за формирането на управлението чрез партиите носят самите партии. В България тези партии са вождистки, клиентелистки, роднински, но не и представители на социални групи. Политиката като начин за договаряне на модела на обществото, в което живеем, не функционира. През последните четири години и сравнително по- демократичната партия БСП се превърна във вождистка и изостави идеите.

На мястото на политиката се настаниха парите и списъците с гласоподавателите, които правят изборните брокери във всяко средно голямо и малко населено място. Бизнесмените - „независимите частни собственици“ са длъжни да осигурят работниците си като гласове за управляващата партия. Портретите на вожда трябва да са на видно място. Иначе след изборите бизнесът на непослушните собственици ще се срине – има НАП, от други политически репресии няма нужда. Единичните случаи за купен или корпоративен вот, които разкрива полицията, не влияят на огромния размер на явлението.

В големите градове все пак има известна свобода на избор. Но там е държавната администрация. Тя не е заинтересована от смяна на тази власт, която е правила последната чистка.

Въпросът е има ли за какво да гласуват гражданите. Този път оправданието за ниската избирателна активност ще бъде Ковид-кризата. Но не е само тя. Апатията на гражданите, отмяната на политическото представителство на интересите на хората в управлението на държавата е много по-голям фактор за участието в изборите, отколкото пандемията.

Пропагандирането на една друга мантра – „В политиката трябват само млади и неопетнени хора“ не работи за професионализма и конкурентноспособността на България. Да, трябват млади хора, но трябват и опитни. Голяма част от младите са неподготвени или смятат политиката за лоялно подчинение на лидера и работа с пари. Това младите виждат през последните години. И ако във всички институции, които решават световните проблеми, съотношението между млади и стари е в полза на старите/ нямам предвид стари като президента Байдън/, то в България политиката често е първото работно място за млади съвременни комсомолци, а това не е добре. Младите лесно могат да останат подчинени на лидера или на чужди интереси. Колкото за неопетнените – като няма морал, който да се спазва от партиите чрез бързи оставки и напускане на политиката, опетнените остават в политиката. За тях в България няма прокуратура и съд.

Какво се очаква след изборите ?

Ще трябва да се съставят коалиции за управление. Нито една партия не каза с кого ще се коалира за управление, за да остави отворени всички опции. Ще видим коалиции, които партиите отричат преди изборите. Ще видим прегръдки между опоненти и съперници. Това е една от причините в тези избори да няма все още зашеметяващи компромати. И за коалициите на партиите ще се каже, че са такива, каквито гражданите са решили с гласа си.

От всичко казано е ясно, че цялата политическа система е изключила реалната възможност на гражданина да направи избор. Изборът е предрешен, демокрацията просто не работи. Гражданите първо ще трябва да сменят системата с много усилия, може би с непрекъснати избори и чак след това да поемат отговорността, че те решават кой да ги управлява.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели