В последните дни темата за песента на рапърите Шамара и Сарафа нашумя и всички медии я обсъждат обилно. Оставам с впечатление обаче, че не се казват някои неща и че позициите са доста полярни, а бих искал да потърсим една златна среда.
Затова нека първо да разгледаме фактите.
Художествените достойнства на песента, най-меко казано, са изключително спорни, а текстът е вулгарен. Не е ясно дали провокацията е съзнателно търсена или се е случила „между другото”, но в крайна сметка е факт. Чл. 108, ал. 2 от НК гласи: „Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева.” В такъв случай става ясно, че е осъществен престъпният състав и двамата рапъри може да бъдат санкционирани заради песента. Така обаче се изправяме пред проблема, че парчето е създадено преди 3 години, според твърдения, които се появиха в редица медии, прокуратурата се е самосезирала едва напоследък, когато се е появил стихът "Не вярвам в ГЕРБ, вярвам в герба". Т. е., намесата на прокуратурата действително може да се разглежда като провокирана от политическото послание. В този смисъл защитата на свободата на словото има резон, но само до тук.
Съдържанието на песента по никакъв начин не може да бъде защитено по същество. Дори и да използваме евфемизъм, съдържанието на песента е гнусно. Приятелка написа коментар във Фейсбук, че "изпълнителите" едва ли съзнават какво са изпели.
Някои обаче се опитаха да наложат друга интерпретация. Например, двамата изпълнители се появиха в "Шоуто на Слави" и там немалко време им беше дадена трибуна, за да обясняват как те са защитници на свободата на словото и ще пеят каквото си искат. Политическият ангажимент на "Шоуто..." към партията на Кунева е отдавна известен и е тема на отделен анализ, тъй като ми се струва изключително неморално едно шоу, което първо е развлекателно, второ политически ангажирано с един от играчите на политическата сцена, да има претенциите за рецензент на сериозната политика. В случая Слави, който пее патриотични песни и се самозаявява като патриот, по политически подбуди даде трибуна на хора със съмнителни интелектуални и нравствени качества, за да плюят индиректно по герба на републиката.
Свободата на словото е важна, но тя също има свои лимити, а тук тази граница е премината.
Има моменти, в които трябва да забравим политическите си пристрастия и да го кажем кратко и ясно: подигравките с българския герб и националното ни знаме са недопустими и трябва да бъдат наказвани според закона.
В статиите си в пресата К. Кеворкян отдавна говори с омерзение за фризирания и клиширан език на българската политика. Език, който създава идеологическа реалност, заличаваща действителността. Език, в който всичко е сресано, подредено, прогнозируемо и очаквано... Кух бюрократичен жаргон и набор от клишета.
В тази връзка моят приятел Сашо Симов, когото много уважавам, написа статия, в която беше възторжен от хулиганския език на Шамара. Хулигански език, противопоставен на интелектуалниченето на Георги Лозанов.
Нашият политически език наистина, както би казал Гео Милев, се нуждае от "оварваряване". Не става дума да се говори просташки, а нещата да се артикулират на ясен и разбираем език. С това съм съгласен, но не мога да приема тезата, че Шамара и Сарафа са носителите на този език.
Отварям скоба - в миналото езикът на левицата е бил изпълнен със сатирични подмятания, точни сравнения, сочни метафори. Прегледайте само речите на Георги Кирков и ще се убедите в думите ми. Така че би следвало левицата, а не Шамара да е носител на тази промяна в "дървения" политическия новговор.
Няма как обаче да ме "кефи" фразата на Шамара към Люба Кулезич "Естетическите претенции си ги пази за себе си". Ако я приемем, означава следващия път да нямаме естетически и критични претенции по повод някоя нова флагрантна простотия и идиотщина; силиконка върху тетрадки и "Напипай гооо..."
И като заключение още някои политически импликации на случилото се. БСП има достатъчно поводи, за да критикува основателно правителството, а министър-председателят изрича неверни неща почти постоянно (например, по повод този случай Борисов заяви, че не познава рапърите, което се оказа лъжа - самите те заявиха, че той е откривал техни заведения по морето). По тази причина самоцелната опозиционност не винаги е добър избор. БСП едва ли инкасира позитиви от включването си в скандала и от това ,че бранеше свободата на словото. Тя трябва да бъде защитавана, но текстовото недоносче на двама хулигани - не.
