/Поглед.инфо/ Мариян Карагьозов е завършил НГДЕК и право в СУ „Св. Климент Охридски“. Има второ висше образование по ориенталистика с турски език от НБУ. В момента е докторант в Института по балканистика – БАН.
Как ще коментирате резултатите от местните избори в Турция?
На първо място, стана ясно, че да се предрича край на „ерата Ердоган“ е прибързано и неоправдано. Въпреки всички корупционни скандали, нестихващите протести, някои появили се икономически трудности, Партията на справедливостта и развитието (ПСР), оглавявана от премиера Ердоган, запази и дори увеличи своите позиции.
Очевидно е, че опозицията е слаба и не можа ефективно да се възползва от стеклите се благоприятни обстоятелства.Основната опозиционна сила – Народно-републиканската партия – зави надясно, въпреки че при избирането му се възлагаха надежди на нейния лидер Кемал Кълъчдароглу да я ориентира към по-либерален (в Турция биха го нарекли дори ляв) електорат, към кюрдите и алевитите.
„И стана безпощадно ясно“, че няма да се роди партия на протестите „Гези“/„Таксим“.
Реджеб Тайип Ердоган пое глътка въздух и ще може спокойно да обмисли следващите си ходове до президентските избори.
На какво се дължи победата на Ердоган?
Ердоган през всичките години от 2002 насам успява да поддържа балансите в една широка и разнородна коалиция в рамките на ПСР. Сред неговите избиратели има както религиозни бизнесмени от Анадола, така и бедни и работници от големите градове, хора, привлечени от икономическите успехи на правителството.
Партията на справедливостта и развитието изгради мощни организации с много членове и симпатизанти, които се включват в кампаниите, подкрепяна е практически навсякъде в Турция, дори и в крепостите на опозицията, където претърпя поражение. Не може да се каже същото за опозиционните партии като кемалистите от Народно-републиканската или крайните националисти от Партията на националистическото действие. Те практически липсват в кюрдските райони, където битката е само между ПСР и прокюрдските кандидати. Показателно е, че дори в окръзи с изявено кюрдско присъствие като Елязиг, Муш, Бингьол победители излязоха кандидатите, излъчени от управляващата партия.
Друг пример са т. нар. „анадолски тигри.“. Става дума за градове като Кахраманмараш, Чорум, Усак, Амасия, Газиантеп, Кастамону, Кайсери, Коня, Самсун, Шанлъурфа, Токат, Нигде, Малатия, Аксарай и др. Там икономиката се развива бурно, ръководена от социално-консервативни, трудолюбиви и набожни предприемачи. В тях кандидатите на ПСР имаха между 55 и 65% от гласовете. Да не забравяме, все пак, че едва през 1985 г. градското население за пръв път в турската история изпреварва по брой селското. Въпреки това обаче много градски жители не живеят в големите градски метрополии, а именно в тези малки, средни и по-големи градове в Централен Анадол, в които традиционните връзки са запазени и влиянието на исляма е силно. Те съставляват електоралната база на управляващата партия.
Така че има доста и разнообразни фактори за поредния успех на хората на Ердоган.
Одринска Тракия се очертава като опозиционен бастион срещу управлението на Ердоган. Какво означава това за България като непосредствен съсед?
О, да, Тракия и Западна Турция са бастиони на НРП. Кемалистите спечелиха и на тези избори четирите вилаета изцяло или частично в Тракия – Едирне, Къркларели (бившият Лозенград), Текирдаг, Чанаккале.
Съществува програма за сътрудничество на трансграничните райони между България и Турция. По нея съществуват определени възможности за взаимодействие между общините и областите, включени в нея, но аз не бих надценявал значението й, тъй като все пак външната политика се определя на централно ниво.
Какво ще предприеме според вас Фетулах Гюлен оттук насетне спрямо управляващите?
Хубав въпрос, със сигурност. Струва ми се обаче, че са малко хората в света, които могат да дадат категоричен отговор. Определено можем да кажем следното: голямото влияние на движението на Гюлен се дължи на ключовите постове в бизнеса, журналистиката, редица образователни институции и силите за сигурност, които негови привърженици заемат, а не на електоралната му тежест. Данните са изключително спорни, защото не могат да бъдат доказани социологически по категоричен начин, но се счита, че електоратът на Гюлен е едва няколко процента. Освен това, той не е концентриран на едно място, а разпръснат. Също така, не е ясно доколкото безпрекословно те биха последвали призив на своя лидер да гласуват в една или друга посока, а и неговите последователи едва ли биха гласували за кемалистката светска опозиция.
Тъй като досегашните им ходове не донесоха успех, ще се осмеля да направя прогнозата, че те ще очакват новото раздаване на картите през лятото и кандидат-президентската кампания.
През август има президентски избори в Турция – каква е вашата прогноза на базата резултатите от местните избори?
Според мен, най-важните тенденции, които ще определят бъдещата политическа конфигурация в Турция в следващите месеци, ще са икономическото развитие, вътрешнополитическа обстановка и външнополитическата ситуация с основен акцент процесите в Близкия изток и турското участие в тях.
Най-интересни са вътрешнополитическите калкулации.
Отдавна е известен стремежът на Реджеб Ердоган да промени съществуващата в Турция конституционна система, увеличавайки правомощията на президента и да заеме креслото в резиденцията „Чанкая“. Друг вариант е да остане премиер, ако бъде отново избран догодина. Проблемът обаче е, че пред всеки от вариантите стоят и правни, и политически пречки – пред това да се кандидатира за президент – конституционните норми, взаимоотношенията с действащия президент Гюл и удържането на единството на ПСР, а пред участие в състезанието за нов мандат начело на изпълнителната власт през 2015 г. – уставът на ПСР. Със сигурност стремежът на Ердоган ще бъде да спечели един от двата ключови държавни поста – министър-председател или президент – и да се споразумее с президента Гюл относно целостта на ПСР. Двамата политици демонстрираха редица различия по важни въпроси, но едно е като държавен глава да имаш по-умерен възгледи, търсещи консенсус в обществото и да действаш като обединител на нацията, а съвсем друго – да се стигне до разделяне на управляващата партия и конкуренция между двамата популярни държавници. Това би бил ход, от който и двамата биха загубили. Въпреки това, не изключвам всякакви развития на обстановка, ще следя с интерес процесите през следващите месеци.
Общество.нет
