Често се смята, че идеологията е присъща само на някои режими на управление. Популярно е виждането, че преди 1989 г. у нас сме живели в идеология, докато сега не живеем в идеологическо общество.
Факт е обаче, че всяко общество има своя идеология.
Известният хайделбергски политолог Клаус фон Байме през 1975 г., по повод сравнение между обществата при капитализма и социализма установява, че средствата за социална интеграция в двете обществени форми са идентични, редът на приоритетите им обаче е разместен. И при двете системи става дума за организация (обхващащ обществото държавен апарат осигурява превес на решенията на властта и създаденото от държавата право над всички други волеизявления); гратификация (награди, бонуси, привилегии); принуда и, разбира се, идеология. (1)
Понастоящем в по-голямата част от света властта идеологията на пазара и на консуматорството.
Докато при реалния социализъм стремежът на идеологията да насити пространството с явни идеологически послания е по-видим - стенвестници, агиттабла, транспаранти, плакати, манифестации , то съвременната идеология цели същото, но използва по-перфидни методи. Така например, рекламите са идеология par excellence, но това остава скрито за повечето хора. Нека обаче да цитирам първите две реклами, на които се натъкнах да текат една след друга в най-гледаното вечерно време на произволно взета телевизия: "Открий много нови забавления и ги споделяй!"; "С Х... забавлението е навсякъде, където си!". Това ако не е идеология, здраве му кажи! Така изведено, посланието е ясно: "Забавлявай се, забавлявай се до смърт и никога, ама никога не си позволявай да мислиш, четеш, поспреш, разсъждаваш и поставяш под въпрос "забавлението"!!!
Много важно е, че идеологията се стреми да не ти даде възможност да си поемеш дъх и да осмислиш нещата. Ярък пример е понашумял роман, уж посветен на духовното, в който известен духовен учител казва на една от последователките си, че няма минало и бъдеще, а само настоящият миг... (2)
Всико това е блестящо обобщено в едно изречение от италианския интелектуалец (режисьор, поет и писател) Пиер Паоло Пазолини: „Бяха наложени модели, желани от новата индустриална класа, която не се задоволява вече само с консумиращия човек, а смята при това, че други идеологии, извън консумативната, са недопустими.” (3)
Показателен е и друг пример. Наскоро моят приятел И. Атанасов отбеляза, че най-голямото противоречие на 2012. г. е това, че "за нас е много по-лесно да си представим някакъв фантастичен край на света, отколкото края на капиталистическия свят, макар че вторият периодично се самоунищожава пред очите ни, завличайки стотици милиони души със себе си, а когато е жизнен, т.е. растящ, унищожава системно цялата биосфера. Това ни казва нещо за идеологическата хватка, в която се намираме."
За да не позволим катастрофата да завлече и нас, е необходимо да разпознаваме тежката хватка на идеологията около нас...
1. За повече информация вж. Дитер Зегерт, "Лоялност и власт в държавния социализъм - интелигенцията на ГДР като участник в есента на 1989 г.", сп. "Ново време", януари 2009 г., стр. 117 - 120
2. Вж. Елиф Шафак, "Любов", "Егмонт България", 2011 г., стр. 241
3. Вж. Пиер Мюсо, "Берлусконизмът - продължение или край", "Монд Дипломатик" - България, 15.12.2011 г., год. 8, бр. 12 (85), стр. 8
