/Поглед.инфо/ Интервю на Таня Джоева за в-к "Преса" за критичната 2014-а, емиграцията и равната вина на елита и масите

Проф. Мирчев, нарекохте 2014-а критичната година. Кои са критичните моменти и какво очаквате да се случи на 25 май?

- Очаквам да се конфигурира състав на Европейския парламент, който не просто да направи преход от доминиращо дясно към доминиращо ляво, но и преход от центристко ляво и умерено дясно към радикално дясно с идващо след него и радикално ляво.

Виждам сред колегите си анализатори и сред политиците страх да се говори за радикализацията в Европа - политическа и идеологическа, патриотична и националистична. Анализатори и политици са заровили глава в пясъка с надежда чудото да отмине. Числата обаче показват, че в по-крайно десния, включително фашизоиден профил, се консолидират около 20% от европейските избиратели. Леко набъбва и по-радикално лявото, в което влизат социалисти и комунисти с акцент върху класовия сблъсък и антикапитализма. Тук се образува масив от други 15% от гласовете. В рамките на новия Европарламент крайно дясното плюс олевяващото ляво общо вероятно ще съберат около 40%. Сред тях ще надделява евроскептицизмът. Това би променило атмосферата в залата на парламента, стилистиката на политическото говорене и дебат, остро ще бъде поставен въпросът за еманципирането на Европа от САЩ.

Какви ще са последствията?

- Промяна на статуквото. В Европарламента и сега има левица, наляво от ПЕС (европейската левица), но тя не е много активна, няма целенасочена антикапиталистическа политика. През изтичащия мандат крайно дясното също беше кротко и мирно, ЕНП бе водещата умерено дясна консервативна политическа сила. Сега ще видим по-активни леви и агресивни десни формации. При тях национализмът прераства в ксенофобия и репресивност. Антидемократичната тенденция е видима.

Друго ново е, че в центъра също се засилват евроскептичните партии. Моята прогноза е, че в следващия Европарламент съотношението между статуквото и антистатуквото ще бъде от порядъка на 50:50. Това ще се отрази и върху политиката на Еврокомисията. Тя ще се намесва по-рядко в дребни, частни въпроси, които отделните нации трябва да решават. Примерно, дали в България да се отглеждат розови домати или само холандски пластмасови.

Местните избори във Франция потвърдиха вашата теза за подем на крайно десните сили. Друг любопитен пример е Унгария, където набира скорост партията „Йобик“.

- „Йобик“ е откровено фашизоидна партия. До ноември 2013 г. тя събираше 12-13% и изведнъж данните за нея изчезнаха от публикациите на електорални данни. Моята хипотеза е, че подкрепата за „Йобик“ вероятно е скочила до 18-20% и вече е неудобно такива данни да бъдат публикувани. Това застрашава управляващата дясна партия на Орбан, застрашава демократичния процес, дава лош пример на поне още десет страни от ЕС.

На този фон България прилича на оазис. Как си обяснявате, че сме изключение от линията на радикализация? В крайно дясното вие поставяте само Българския демократически форум (БДФ), който има незначително влияние.

- Ние сме народ, умерен отвсякъде. Нямаме крайно ляво, нямаме и крайно дясно. В сегашната ситуация това звучи като плюс. БДФ е организация, която два пъти е участвала във властта - при Филип Димитров и Иван Костов. Но иначе не се радва на интерес и влияние. Веднъж годишно по повод на Луков марш партията става медийна сензация за два-три дни, след което обществото забравя за нея. На изборите през 2013 г. съвкупният резултат на коалицията ДСБ и БДФ беше плачевен.

От друга страна, нямаме и комунисти. Има две-три комунистически формации, които боледуват от ретро синдром. Гледат носталгично и критикарски само назад, нямат модерна платформа и вместо да се борят с капитала, те се борят с братовчедите от БСП. В този смисъл може да се каже, че българските комунисти все още не са догонили развитието на Европа. Изборите също показват електоралната им слабост, при условие че 6-8% от гражданите се изживяват като комунисти. Поради липсата на ефективна комунистическа партия те или се лашкат към популисти като Сакскобургготски или Бойко Борисов, или със скърцане със зъби гласуват за прекалено умерената в техните очи БСП.

Когато казвате, че вляво има вакуум, имате предвид липсата на комунистическа партия?

- Да, близо 8% очакват създаването на по-радикална социалистическа или класово-комунистическа формация.

Давате ли шанс на модерна партия на млади и образовани българи с леви убеждения?

- Партиите не се правят от образовани хора, това трябва да се разбере. Левите партии се правят от енергични хора, заредени с идеализъм и обществена мисия, проявяващи смелост и дори жертвоготовност. Комунистите не са чиновници по дух. Преди образоваността и просветения ум трябва да го има силният характер и зареденост с идеализъм. Лява партия по друг начин не се появява. Тук лидерските качества са решаващи.

Има ли връзка между радикализацията в Европа и украинската криза?

- Разбира се. Западна Европа обслужва американски цели и стратегии и влезе в клопката на собствените си интереси. Тя имаше основания да подкрепя Майдана, но само до 21 февруари 2014 г., когато бе подписано споразумение за предсрочни демократични избори. Но след това бе извършен агресивен неонацистки преврат и започна една доста изопачена игра на демокрация. Западът трябваше да смени политиката, за да не влезне в клопката на антидемократични сили, но не го направи. От другата страна Путин изненада западните държави с категоричност и изключителната скорост на контрареакцията си.

Путин действа като човек, обучен в източни бойни изкуства. Философията им е, че допускаш противника агресивно да те напада, след което, използвайки неговата инерция, или го правиш за смях, или го разрушаваш. Ако необузданият американо-западен натиск против Русия със сбъркана формула спрямо Украйна продължава, аз съм убеден, че Путин е решен, ако искат да му подарят източната част на Украйна, той е готов да си я вземе. Пред това има сила да го спре само Китай - ако му откажат подкрепата си и колаборационистки заиграят в тази ситуация със САЩ. Проблемът на Путин не е пред него, а по-скоро е откъм гърба му.

Светът след Украйна и Крим стана двуполюсен, а ние се чудим къде е мястото на България в него. Къде? Каква трябва да е българската позиция?

- България е по средата. Нито можем да се откажем от Биг брадър САЩ, нито от Биг брадър Брюксел, нито от своите ангажименти към Европейския съюз. Не можем обаче да ставаме врагове на Русия, на руското, на славянското. България е длъжна да изработи балансирана позиция. Първоначалната реакция беше едностранчива и в този смисъл губеща. Вътрешното политиканство в случая е пагубно. Когато се играе геостратегия, трябва да имаме надпартиен, дори надидеологически консенсус. Само това е печеливше.

В България няма влиятелна профашистка партия, затова пък наблюдаваме сриваща се надолу средна класа и масово обедняване. Какви опасности крие това?

- Това е описано още от Ерих Фром по повод на нацизма в Германия през 30-те години. Поради свиването и дестабилизирането на ниската средна класа и работниците на власт бива възкачен Хитлер. В България ниската средна класа избра Бойко Борисов, тя може да избере и следващия популист, който за пореден път ще съсипва България.

В същото време имаме един егоистичен олигархичен връх и една свиваща се висока средна класа, която прави професионални компромиси, съблазнява се от власт и светска показност по ваши думи. Трябва ли елитът и масата да си поделят отговорността за случилото се и случващото се?

- Разбира се. Няма тоталитаризъм, който идва само защото отгоре има амбициозен лидер. Отдолу масите го искат. В Германия през 30-те години на миналия век широките маси искат работа и грижовна към тях държава, искат аутобани, пътища, хубави жилища, искат национално самочувствие и достойнство. Силната държава и богатата икономика на Хитлер им дават самочувствие. И те доброволно се отказват от демокрацията и гражданските свободи и предават любимата си Германия в ръцете на един откровен и патологично жесток диктатор.

Подобен е гражданският механизъм и при избора на Бойко Борисов. Очевидно е, че Бойко Борисов е амбициозно момче от Банкя, че около него има странни хора, които подкрепят неговата амбиция, за да се облагодетелстват, но такива кандидати за власт винаги има. Въпросът е в широката маса, която припознава Бойко Борисов като техен, като народен, като спасител и закрилник. В нашия сучай става дума за андрешковски популизъм, който мисли така: дайте ние, от по-простия народец, да надхитрим умните и образованите, просветените и обиграните, богатите. Получава се съчетаване между специфична група от елита на обществото и съзнателната подкрепа от страна на широка гражданска маса, смачкана някъде долу в пирамидата на обществото. Кой е виновен?

Кой?

- И онези отгоре, и тези отдолу. Ако демокрацията се превръща в театрална бутафория, ако демократичното съдържание се сменя с диктатура, това става със съдействието и понякога по искане на широки народни маси. Тези, които гласуваха за Бойко Борисов, със самия акт на гласуването са се отказали от демокрация и законност, защото знаят кого избират.

Споменахте стряскащ факт - че вече и младите хора в България продават гласа си. Как си го обяснявате?

- Това е специфична форма на протест срещу цялата политическа класа. Младите хора започнаха публично да продават гласа си не за 20 лева като циганите, а за 100-150 лева. Такива бяха офертите през 2011 г.

Други млади българи протестират, емигрирайки.

- Ние сме демографски донор на Западна Европа не от вчера. Първата емигрантска вълна бе от 1990 до 1994 г. Втората се надигна около 1999-2000 г., след голямото разочарование от управлението на Иван Костов, когато млади хора и професионалисти напуснаха страната. Третата вълна е при рекетьорско-криминалната власт на ГЕРБ. Симптоматично е, че при ГЕРБ започнаха да заминават хора, които тук имат работа, жилища, доходи. Само че психологическата атмосфера при мутренските и селяндурските публични отношения стана нетърпима за тях.

При тази мрачна картина какъв е шансът да върнем нормалността, социалната държава, може би част от образованите българи, да спрем демографския срив?

- Българинът е интересен от политическа гледна точка. Той много се литка - вляво, вдясно, за царе, за простонародни момчета... Но българинът прави експеримент, вижда, че е направил грешка и втори път не я прави. Никой досега не е получил шанс да продължи безумието. Спомнете си какво стана с Филип Димитров през 1992 г., после със сбърканата формула на БСП и Виденов през 1996 г., после с месията цивилизатор Иван Костов през 2001 г, с ДСБ и цялото СДС. Вижте великия аристократ Сакскобургготски и още по-най-великия лидер Бойко Борисов, който дори за разлика от Костов, Сакскобургготски, Станишев не можа да си изкара мандата докрай и най-позорно четири месеца преди изборите падна от власт.

Сега гражданите на България търсят баланс, тъй като няма нова голяма популистка надежда. Народът е включил своя реализъм, тъй като в момента няма убедителна оферта за нов спасител. Всеки от старите играчи досега е разочаровал тежко, но те са останали на терена и е интересно какъв политически баланс ще се получи.

Битката между ГЕРБ и БСП е оспорвана. Появата на АБВ ощетява ли БСП?

- Преди месец имаше опасност АБВ да отцепи над 100 000 гласа от БСП, което означаваше да я лиши от едно депутатско място. Сега обаче за тях има риск да ограничат електоралната си подкрепа до 30-50 000 гласа. Ако продължи тази тенденция, АБВ няма да ощети БСП като процент или брой евродепутати. Големият проблем е в говоренето. Единият отбор на левицата яростно и компроматно, злостно говори против другия отбор на левицата. Какво се случва с електората на БСП? Част от ядрото, което и без това е нестабилно от 2007 г. насам, при такова братовчедско, братоубийствено говорене допълнително се дестабилизира. В деня на изборите червените симпатизанти няма да отидат да гласуват за АБВ, проблемът е, че може да не отидат да гласуват и за БСП. Още по-голям проблем е периферията. БСП има две периферии - една, която е близка до социалистическото, и друга, която е малко идеологизирана и по-прагматична. Самоубийствената реторика отцепва тези две потенциални периферии от БСП. АБВ е вреден за БСП не толкова като бройка, колкото като нечиста психологическа среда, като внушавани съмнения, които се сеят в душите на хората и ги демобилизират. Това е вредата.

Преса