/Поглед.инфо/ Новият закон за училището. Кой зъл гений измисли всичко това?
проф. Михаил Мирчев - Кандидат за кмет на София
Четвърта ПРЕСконференция. Част 2
София, Национален пресклуб БТА, 10часа, 7 октомври 2015, сряда
Вижте видеото в Youtube канал Михаил Мирчев:
https://www.youtube.com/watch?v=-eB1hkTP91A
Втората тема. Вече веднъж Ви запознавах, на първата пресконференция от 16 септември 2015. Тогава анализирах новия Закон за училището и казах, опитах се да обясня, че чрез този закон организирано и официално се разгражда образователната система, училищната образователна система като единна държавна интегрираща образователна система, като единен механизъм на държавата и обществото да си подготвя младите поколения като интегрирани към държавата, интегрирани към модерните форми на живот, интегрирани към българската нация.
Това прави този образователен, нов училищен закон. И тук не случайно вижте какви думи съм избрал: Образователен погром над нацията. Погром над българската нация. И накрая, аз лично, си задавам въпроса – Кой зъл гений измисли всичко това? И кой зъл гений прекара през Парламента толкова прибързано – през пленарна зала, септември месец, някакво паническо разглеждане и гласуване беше, 400 члена. Кой зъл гений това го прекара политически?
Кой зъл гений затвори устата на патриотичните уж формации като „Атака” и „Патриотичния фронт”? Кой зъл гений затвори устата на „АБВ” като уж лява и в този смисъл също патриотична формация та подкрепиха този закон, не бяха активни в комисия. Три месеца се разглежда – от Април до Юли и бяха абсолютно пасивни и неактивни и дори отсъстваха от залата при приемането на най-конфликтните членове. Примерно „Атака” отсъстваше при приемането на най-конфликтните членове от този закон. Та кой е злият гений? Кои са злите гении? За да си отговаряме на въпроса КОЙ, защото е модерно, нали, да си задаваме въпроса „Кой? Кой? Кой?” от лятото на 2013 година.
Нов училищен закон.
Това което миналия път казах – „просветата” се превръща в „образование”. Апотеоз на технократизма, а не на ценностното отношение.
„Учителят” става „специалист”. някакъв педагогически специалист. Приравняват го към по-ниските рангове специалисти, които работят в училище. Учителят, допълнително по този начин като авторитет ще бъде смазан.
Държавното доплащане за частните училища. Автономия. Липсата на държавни образователни стандарти от министерството на проф. Танев.
И накрая, закриване на помощните училища. Едни нещастни дечица и техните родители ще бъдат разхождани между няколко институции – училищни центрове, за да бъде разграбена хубавата и модерна база на помощните училища. Всъщност затова ги унищожават и ще подложат тези деца на едно безкрайно разтакаване, много стресово и неприятно за тях, от общото училище, към някакви центове, към специализирани кабинети. Всичко това в момента е на едно място, а занапред тези дечица и техните родители ще трябва да ходят на 3-4 места.
За всичко това говорих на 16 септември, а сега новите неща, които бяха приети след това.
Имаше едно ограничение – по един учебен предмет да няма повече от 3 официално приети учебника, сега е отворена вратата – може да има и 20. Отворена врата за всякакви своеволия от гледна точка на какво? На съдържанието, което е включено в съответния учебник. За да може да се злоупотребява!
Друго нещо, което е абсолютно парадоксално – искаме качество на образованието – от начално, основно и средно образование, нали така? И изведнъж беше утвърдена формата, че до 4-ти клас не само, че не се пишат оценки на учениците, но и не могат да бъдат изключени или да повтарят клас. Включително и при абсурдно, агресивно и невъзпитано поведение, асоциално поведение, демонстративно нежелание да уча дори ако само ходят в училището през зимата, за да се топлят и да ядат банички. И никакви санкции за токова дете и неговите родители.
Оценките започват да се пишат от 5-ти клас. По този начин самата система разгражда чувството за дисциплина, а не формира чувството за респект към учителя, учителската професия, към училището като институция. До 4-ти клас, тогава когато децата запечатват модели на отношения с тази институция и после в 5-ти клас изведнъж ще ги дисциплинираме, ще им пишем двойки, пък и ще ги изключваме.
Какво показва статистиката? Най-голям брой отпадащи става именно в 5-ти клас. Значи, за да скрием огромното количество не влизащи в училище и не учещи в училището, формално намаляваме бройката на отпадащите. От 1-ви до 4-ти клас всички са приети, няма значение какво правят в училището. Но в 5-ти клас става вече истинско учене, децата не са готови и тогава, все пак има изисквания от страна на институцията и учителите, и започват да отпадат, и тогава се вижда кой е реалният контингент на децата, които самата училищна система обрича да не ги обучава. Формално пребивават известно време в училище (до 4-ти клас), но голяма част от децата не са обучавани и възпитавани. А след това, в 5-ти клас, формално си отпадат от училището. Щраусът си крие главата в пясъка 4 години, но на 5-тата лъсва грозното му лице.
ДОМАШНОТО образование.
Ами, чрез него се връщаме в средата на ІХ век. Домашното образование, за всеки който поиска. Има специални случаи, когато по медицински и някакви други причини се налага. Но когато се превърне в масовка, ние на практика се връщаме в Предмодерната епоха, ХІХ век.
Така, чрез излизане от училище за уж домашно обучаване 400 училища са застрашени да бъдат затворени. Защото в момента са на ръба като брой деца. И ако 10-15-20 дечица използват формата на домашно образование, тогава не се покрива нормата за класове и за бройки в училищата. 400 училища, подхлъзнати от тази нова форма са пред закриване. Министърът и министър-председателят няма административно централно да закрият, а самите деца все едно са си закрили сами собственото училище. Редуцират системата на училищата в България като се изплъзват от политическа отговорност. И който не е внимателен от журналисти, интелигенция, родители и т.н. ще кажат: „Емииии, те децата ги няма. Той, министър-председателят Бойко Борисов, не е виновен. Проф. Танев, като министърът на образованието – не е виновен.” И ние глупаци ли сме, идиоти ли сме? Ще се вържем ли така елементарно?
„Домашното” обучение ще отклони много мюсюлмански деца към учене в медресета – в Павел Баня, в Родопско и т.н. Къде ще отидат да учат тези деца? Уж са домашни по статус, но ще отидат в религиозните медресета, за да ги върнем в ХVІІ век интелектуално и за да може всичките тези деца абсолютно категорично да ги отцепим от българската нация и всъщност да ги противопоставим. Това е типична сегрегационна политика, която се прокарва чрез този закон. Тук са злите гении!
И накрая – ОБЩЕСТВЕНИТЕ СЪВЕТИ.
Обществените съвети на съответното училище, прочетете какви са им функциите и ще видите, че те вече започват да вършат най-важната управленска работа на директорите. И не са педагози. И не е задължително да бъдат с висше образование. И не са от родителското настоятелство. Абсолютно външни лица и те ще ви създадат рамката на автономния профил на всяко едно училище.
Значи, не само обезличаваме учителя, но и лишаваме от функции и реална отговорност и директора. Това ви е разграждане на нашата образователна система. Защото там могат да влизат и неграмотни хора, могат да влизат и местни бандити, може да бъде пратен и един чиновник от общината, който изобщо не иска и не е подготвен и е неадекватен да се занимава с тази проблематика.
Къде отиват университетите, които подготвят педагогически кадри? Къде отиват университетите, които подготвят психологически кадри, които да работят ученици и с проблемни ученици? Къде отиват високите европейски стандарти за цивилизовано начално, основно и средно образование?
Като погледнете управленската структура на училището и се вгледате в тези Обществени съвети – това всъщност е органът, през който цялата система ще бъде блокирана именно като държавна и като единна и като система, която би следвало да има непрекъснато две основни задачи – първо, да образова нашите деца, второ, да ги възпитава като българчета. Кои са злите гении, които блокират това?
Предлагам да говорим по тези въпроси, без да се отчайваме, че за някой това е досадно, докато наистина всички разберат. При това не просто да разберат, че нещо мътно става, а да разберат, че това е фундаментален закон за нацията и беше прокаран по един доста съмнителен начин.
Да попитаме кой е финансирал проекта, производството на самия текст. Става дума за проектно финансиране – първо, става дума за 15 млн., след това говорим за още 7-8 милиона. Да изясним къде е писан този закон – не е писан в България, а някъде в европейски столици – например Брюксел. Да попитаме защо този закон, когато се внася – не се внася по линия на правителството и министър на образованието – те се изплъзват от отговорност, а от някакви така нар. Обществени организации.
Първото, което кметът Мирчев, или кандидатът за кмет Мирчев ще направи – ще иска настоятелно да се говори по всички тези въпроси. След което вече, управленската програма, кметът и общината, затиснати от този закон, по какъв начин могат да омекотят неговото вредителско действие.
Въпрос: Какво конкретно предлагате да се направи в сферата на образованието?
Отговор: Кметът може да осигури допълнително бюджетно финансиране. Преди всичко извънкласни форми за спорта на учениците, което е изключително занемарено и свито, за занимания, свързани с изкуство, за издирване и обгрижване на млади детски таланти. За това трябва общински, кметски допълнителен, първо, бюджет; второ – отговорен и компетентен заместник-кмет по всички тези неща, още са нужни специален механизъм и специални програми.
Следващо, което вероятно ви интересува – публичен регистър на училищните имоти. Има много училищни имоти извън училището – пак това е приготвено за лесна плячка за грабители. Публичен регистър, ако сме демокрация, което значи публичност. Защо не го прави общината досега?
Накрая – всички директори казват: училището е сградата, плюс всички училищни имоти, плюс училищния двор. Училищните дворове в момента в огромна част от столичните училища са разградени. Освен това няма пропусквателен режим – не говоря за сградата, а за двора на училището.
Ако отидете навсякъде в организирани държави, ще видите, че дворът на училището е затворено пространство, където влизат само учители, педагогически специалисти, ученици и по определен режим родители, които в рамките на учебния процес през деня не трябва да влизат, когато им скимне там и да се намесват.
Много големият проблем с училищните дворове, които на много места се използват за паркинги, използват се, за да спортуват хората, защото в този квартал няма друга спортна площадка, нали най-естественото – хората отиват в училищния двор.
Младежките компании пият бира, в екстремални случаи там са компании, които се дрогират. Училищният двор – колко елементарно. Защо общината и кмета до сега нищо не направиха?
Следващо важно нещо – в София, училищните директори и училищата са така нар. третостепенни бюджетни разпоредители. Те трябва да станат второстепенни – тоест има си Министър, Инспекторат към министъра и след това директно бюджетите на училището – да няма междинни, паразитни, районни някакви организации в София, които само се бъркат на директорите.
И защото искате конкретни неща – училището сега е с голям проблем, доколкото то в момента няма адекватни форми, спрямо третия и четвъртия участник в учебния процес. Третият участник това са родителите. Ами като учим децата, не трябва ли да учим и родителите?
Да има училища за родители. Защото има много родители, които са достатъчно неадекватни – в претенциите си, в отношението си, в липсата на елементарни педагогически и психологически нагласи. Училища за родители – има го това на много места по света – на доброволен принцип, като услуга на платен принцип или с безплатни общински програми.
И накрая – училище за служители. Вижте, тези Обществени съвети към всяко училище, трябва да бъде делегиран по един общински служител. Първо те сега са 50 и не могат да стигнат за всяко училище и второ – и половината от тези 50 сигурно си нямат и хал-хабер (извинете за думата) от училището, педагогиката, възпитанието, хиперактивните деца, неадекватните родители на част от децата. Все специфична професионална проблематика, не за лаиците и самодоволни профани.
Самите служители трябва да бъдат обучавани. И то не за 2 дена, някакво семинарченце, а 3 месеца в Софийския университет, 6 месеца във втория факултет на СУ, който е специално за начални учители, в други университети.
Училища за родители, за да станат адекватни и да помагат на училището. И училище за служители, за да станат адекватни и да си изпълняват обществената функция в Обществените съвети на училището.
Новата училищна система. Вижте, има един термин – 30-класни училища. Идете в Младост и ще видите, че архитектурният проект на училищата така е направен, че да имате 30 класа вътре. Плюс кабинети, плюс медицински, плюс зъболекарски, плюс за учителите. Това ви е сградата. А сега отидете в 119 училище (давам го за пример, моето любимо училище, синът ми там завърши, от моя квартал Изток) и ще видите, че имат примерно 50 класа. Защото са свръхмодерни, родителите много се натискат. И обявиха, че вместо 5 паралелки първолаци са приели 7. Но къде ще учат двете допълнителни? Няма къде, сградата е препълнена. Архитектурно сградата няма място за тях.
Но директорът, защото е голям хуманист и демократ, си е дал директорския кабинет за класна стая. И той сега сигурно на една пейка в коридора ще си върши административната работа, а на другата пейка ще приема посетители.
И което е пълен абсурд – за седмия първи клас е даден медицинският кабинет. Значи в това училище със свръхнорма ученици изведнъж нямаме място и за доктора. Докторът пък като дойде 2 пъти седмично да прегледа децата, сигурно ще трябва в мазето някъде да преглежда дечицата.
Ето, пример за липса на нормиране и регулиране. В едното училище имаме 10-15-20 паралелки в повече, а в училището в Кремиковци, което е като слънце имате 10-15 паралелки по-малко. И се завърта един омагьосан кръг. Голямата слава на 119-то. Родителите, голяма паника, дайте да ни приемат децата в това най-елитно училище. Администрацията стимулира, всъщност, такива моди, които не винаги са съвсем здравословни и за самите родители, които създават проблеми не само на училището, но и на своите любими деца.
И какво става накрая? Хаос. В едното училище трябва да работим вместо на двусменен режим, на трисменен, а в другото училище няма деца и за едносменен режим. И всичко това става в една столична система, която уж трябва да бъде хармонична!!!
Още по темата вижте на:http://mirchev.bg/preskonferencii013.php
Край на част 2.
