/Поглед.инфо/ Пътят на Китайската народна република към звездите започва през 1956 г., когато е създадена 5-а академия на Министерството на отбраната, провеждащи изследвания и разработки по ракетна тематика. Оттогава са минали почти 66 години, през които китайската тайконавтика, както се нарича космонавтиката в Китай минава нелек, но славен път. Такива „километрични камъни“ по този път стават, например, успешно изстреляният 24 април 1970 г. първи спътник „Дунфан Хун-1“/Изтокът аленее/ С този пуск Китай става 5-та космическа държава в света и 2-ра в Азия, само няколко седмици след Япония.
Реално Китай се превръща в космическа супер-сила с пилотиран полет на космическия кораб „Шънджоу-5“ през 2003 г. с тайконавта Ян Ливей на борда, съгласно третата пилотирана програма „Шънджоу“/Вълшебна лодка/ - Проект-921.През октомври 2007 г. е изстреляна автоматичната междупланетна станция „Чанъе-1“/Китайска богиня на Луната/. Това е първият китайски изкуствен спътник на Луната, с което КНР става третата страна след СССР и САЩ, започнала самостоятелно изследване на Луната.На 3 януари 2019 г. за първи път в света на обратната страна на Луната каца „Чанъе“-4, носеща лунохода „Юйту“-2/Нефритов/Лунен/ заек/.
Според официалния план от 2006 г., китайската космическа програма има следните цели и задачи:
-
Разузнаване на открития космос;
-
Повишаване на разбирането и знанията за Земята и космоса;
-
Използване на космическото пространство за мирни цели;
-
Насърчаване на цивилизацията и социалното развитие в полза на цялото човечество;
-
Решаване на проблеми на икономическата структура, научно-техническото развитие, националната сигурност и социалното развитие;
-
Повишаване на научната осведоменост на китайските граждани;
-
Защита на националните интереси и права на Китай;
-
Нарастване на националната мощ.
Китай разполага с няколко десетки научни и производствени предприятия в космическата индустрия. Има четири космодрума:Дзюцюан; Сичан; Тайюан; Венчан.
КНР притежава третия по големина в света флот от космически кораби за космическо проследяване, както и мрежа от наземни радарни станции за същото, включително извън неговата територия - в Намибия, Кирибати и други.
Поредно постижение демонстрира китайската тайконавтика на 16 април 2022 г., събота, когато трима китайски тайконавти от космическия кораб „Шънджоу-13“ успешно се завърна след 6-месечна мисия, която те прекараха на космическата станция „Тянгун“/Небесен дворец/. Следва да се каже, че за разлика от едномодулните орбитални апарати „Тянгун-1“ и „Тянгун-2“ космическата станция „Тянгун“ се състои от няколко модула. Орбитална станция (ОС) или космическа станция (КС) е космически кораб, предназначен за дългосрочен престой на хора в околопланетна орбита с цел провеждане на научни изследвания в космическото пространство, разузнаване, наблюдения на повърхността и атмосферата на планета, астрономически наблюдения и други. Тримата тайконавти са командир Джай Джиган, пилот-оператор Ван Япин и лаборант-изследователката Е Гуанфу.
Досега светът знае само две други многомодулни станции – „Мир», известна още като «Салют-8» или ДОС-6, работила в периода 1986—2001 г. Другата е Международната космическа станция/МКС/, която функционира от 1998 г. до днес. Тя е съвместна собственост на 15 държави с четири сектора за управление - Руска федерация, САЩ, ЕС и Япония. Преди време Китай също иска да се присъедини към тези 15 държави, но поради вето, наложено от САЩ не успява.
„Тянгун“ е със следните параметри:
-
Тегло — около 66 тона (3 модула по 22 тона всеки);
-
Дължина на основния модул (без транспортните кораби) - 18,1 метра;
-
Ширина (в краищата на лабораторните модули) — 40 метра;
-
Максималният диаметър на корпуса на всеки от модулите е 4,2 метра;
-
Продължителността на пребиваване на експедиция от 3 тайконавти е 40 дни;
-
Първоначалният срок на служба е 10 години с възможност за продължаване до 15 години.
Оригиналният базов модул на станцията има собствено име – „Тианхе“/Небесна хармония/. Към него се предвижда да бъдат свързани два лабораторни модула, така че и трите модула да образуват буквата T. Към тази структура акостира транспортният пилотиран космически кораб „Шънджоу“ и товарният кораб „Тянджоу“/Небесна лодка/. Базовият модул "Тянхе“ има 5 стиковъчни възела, така че в бъдеще тази конфигурация на модулната станция може да бъде разширена с допълнителни модул.
Решено е модулът с телескопа „Сюнтян“/Небесен страж/ да бъде автономен, но той ще има обща орбита със станцията. Същият периодично ще акостира към аксиалния стиковъчен порт на стиковъчното отделение на станцията за поддръжка и подмяна на научни инструменти. Към орбиталната/космическата/ станция „Тянгун“ могат да се стиковат пилотираните космически кораби „Шънджоу“, модули, създадени на базата на космическата лаборатория „Тянгун-2“, и автоматичните товарни кораби „Тянджоу“ с тегло 13 тона с полезен товар до 6 тона, създадени на базата на целевия модул „Тянгун-1“.
Работата на екипажа на космическия кораб „Шънджоу-13“ освен рутинната дейност включва и излизане в Космоса с продължение на 6 часа, при което се извършва манипулиране на панорамната камера, тестване на шлюза и скафандрите, а също така на космическия манипулатор, както и проверка на товарния модул.
Необходимо е да се спомене факта, че с Тянгун“ се случва инцидент - на 1 юли и 21 октомври 2021 година сателитите „Starlink“ на „SpaceX“ правят опасен подход към станцията, застрашавайки живота и здравето на тайконавтите. С това се нарушава член 5 от Договора за космическото пространство, подписан и ратифициран и от САЩ. За да избегне сблъсък, станцията е принудена да вземе превантивни мерки. Този инцидент става повод през декември 2021 г. китайското правителство да изпрати протестна нота до ООН.
Нужно е също така да се отбележи, че е възможно Международната космическа станция/МКС/ да прекрати работа още до края на тази година. От друга страна САЩ предвиждат да създадат и пуснат през 2024 г. своя Лунна орбитална станция «Gateway». Руската федерация планира влизането в действие на Национална орбитална станция през 2025 г. По-нататък във времето се предполага пуска на Индийска космическа станция, както и частни такива – американските „Орбитален риф“ и „Axiom Space“. Така или иначе, но не е изключено в един период от време в Космоса да остане да функционира единствено „Тянгун“.
В заключение ще подчертаем, че завършилият на 16 април 2022 г. успешен полет е едно поредно постижение на китайската тайконавтика, което показва ясно, че КНР се е устремил към вечната мечта на човечеството – към звездите.
