/Поглед.инфо/ Генерал Дидие Тозен: „Франция трябва да излезе от НАТО и да създаде нов съюз с Русия“

Определени процеси в една от ключовите страни на Европа – Франция, вървят в посока, която определено предизвиква безпокойство в доминиращите днес ЕС и Западна Европа глобалистко-неолиберални сили. У нас „свободните“ средства за масова информация не обичат да „тревожат“ българската общественост с такива новини. Затова ги отминават с презрително мълчание. Ето защо навярно е нужно да се повдигне, макар и мъничко“ завесата за някои от гореспоменатите процеси…

Нека да започнем с едно събитие, което съвсем мимоходом бе споменато у нас. Става дума за призива от 27 април 2021 година, който подписаха по инициатива на Жан-Пиер Фабре-Бернадак, офицер от кариерата и редактор на уебсайта „Place Armes“, около двадесет генерали, сто висши офицери и повече от хиляда други военнослужещи. В този призив те говореха за връщане на честта и дълга в редиците на политическата класа. В частност се отбелязва:

„Господин президент, дами и господа, членове на правителството, госпожи и господа,

Настъпи решителен час, Франция е в опасност, тя е в смъртна опасност. Ние, които дори в пенсия оставаме войници на Франция, не можем да останем безразлични към съдбата на нашата красива страна при сегашните условия.

Нашите трицветни знамена не са просто парче плат, те символизират вековните традиции на онези, които независимо от цвета на кожата и вярата са служили на Франция и са дали живота си за това. Думите „Чест и отечество“ са изписани на тези знамена със златни букви. Днес обаче нашата чест изисква да осъдим краха на родината си.

  • Крах, който, използвайки антирасистка реторика, всъщност преследва една-единствена цел: да накара хората на нашата земя да изпитват недоволство и може би дори омраза. Омраза между различни етнически общности и други общности….

………………………………………………………………………………………………

  • Крах, който, използвайки идеологията на ислямизма и присъствието на младежки банди в предградията, води до отделянето от страната на много от нейните части (общности) и превръщането им в територии, които се подчиняват на своите средновековни обичаи, противно на нашата конституция . Междувременно, според нашите закони, всеки французин, независимо от неговата вяра или неверие, навсякъде във Франция трябва да се чувства като у дома си; не може и не трябва да съществува град или регион, където законите на републиката не се прилагат.

  • Крах, при който омразата надделява над братството по време на демонстрации, когато властите използват полицаи като наемни войници и изкупителни жертви в борбата срещу собствените си френски съграждани в жълти жилетки, дошли да изразят отчаянието си. Същото се случва, когато маскирани обират магазини и заплашват органите на реда в сянката на тази борба. Припомняме на властите: силите на реда действат само в рамките на директиви, понякога много противоречиви, които вие, лидерите, давате…..

……………………………………………………………………………………………….

Следователно е абсолютно задължително тези, които управляват страната ни, да намерят смелостта да премахнат тези опасности. За целта често би било достатъчно безкомпромисно прилагане на вече съществуващи закони. Не забравяйте, че като нас, преобладаващото мнозинство от нашите съграждани са шокирани от вашата нерешителност и престъпно мълчание.

От друга страна, ако нищо не се предприеме, тази разпуснатост неумолимо ще се разпространи в обществото, което в крайна сметка ще доведе до експлозия и намеса на действащата армия, която ще поеме опасна мисия да защити нашите цивилизационни ценности и да защити сънародниците си в страната.

Както виждаме, няма време за забавяне, иначе утре гражданската война ще сложи край на този нарастващ хаос и броят на смъртните случаи, за които ще бъдете отговорни, ще започне да се брои в хиляди.“(вж. Valeurs actuelles/Действителните ценности/, «Pour un retour de l’honneur de nos gouvernants»:20 généraux appellent Macron à défendre le patriotisme/“За връщане на честта на нашите управници“:20 генерали призовават Макрон да защитава патриотизма/, в https://www.valeursactuelles.com/politique/pour-un-retour-de-lhonneur-de-nos-gouvernants-20-generaux-appellent-macron-a-defendre-le-patriotisme/, последно влизане 21.07.2021).

В отговор на този призив правителството на френския президент Еманюел Макрон осъди писмото на генералите, сравнявайки го с неуспешния преврат на френската армия в Алжир през 1961 г., причинен от решението на тогавашния френски лидер Шарл дьо Гол да предостави независимост на африканската държава. Генерал François Gérard Marie Lecointre, началник на щаба на френските въоръжени сили, заяви, че авторите на писмото следва да очакват дисциплинарна проверка. Командването обмисля вариант с по-строго наказание за висши офицери и по-малко строго - за младши офицери. Пенсионираните генерали, подписали писмото, ще бъдат наказани с лишаване от военно звание.

Реакцията на този отговор бе ново послание на група активно действащи френски военнослужещи. Последните подкрепиха отвореното писмо, написано от пенсионираните генерали и офицери до властите на републиката с предупреждение за гражданска война. В новото послание се отбелязва, че „С тях/генералите и офицерите от резерва – б.м. Н.С./ се отнасят като с бунтовници, когато единственият им грях е любовта към родината“. (Вж.[Exclusif] Signez la nouvelle tribune des militaires/[Извънредно] Подпишете новия военен форум/ в https://www.valeursactuelles.com/societe/exclusif-signez-la-nouvelle-tribune-des-militaires/,последно влизане 21.07.2021).

Събитията във Франция през призмата на възраждане на легендата „Дьо Гол“

През 2020 год. във Франция, въпреки кризата COVID-1, бе особено отбелязана личността на генерал Шарл дьо Гол. За това имаше поне три повода: 130 години от неговото раждане, 50-та годишнина от неговата кончина и 80-та годишнина от "възванието от 18 юни 1940 година"/На 18 юни 1940 год., четири дни преди подписването на т. нар. Второ Компьенско примирие от последното правителство на Третата република, а всъщност на капитулацията на Франция пред Хитлер, генерал Шарл дьо Гол по Лондонското радио призова своите сънародници да продължат борбата срещу нацистка Германия./

Нужно е да се подчертае, че още приживе дьо Гол се радва на рекордно висока обществена подкрепа, до която никой следващ президент на Франция не се доближава. Въпреки това, степента на неговата популярност варира значително в различните етапи на неговия живот в различни обществено-политически групи. (Вж. Duhamel /Дюамел/.A. Le général de Gaulle et l’opinion // Academie Sciences Morales et Politiques. Institut de France. 01.11.2020., в https://www.academiesciencesmoralesetpolitiques.fr/2020/11/01/5-novembre-2018-alain-duhamel-le-general-de-gaulle-et-lopinion/, последно влизане 05.05.2021).

Литературата, посветена на генерала, отдавна е придобила огромен мащаб и продължава да расте всяка година. През юбилейната 2020 година тя е попълнена с рекорден брой публикации - десетки книги и стотици, ако не и хиляди, статии в списания и вестници. Въпреки разнообразието на мнения в тази литература общият мотив е признаването не само на огромната роля на дьо Гол във френската история, но и на феноменалната привлекателност, която неговият образ е придобил в съзнанието на французите в момента.

„В регистъра на националната ни памет той непрекъснато води пред Наполеон, Луи XIV и всички останали“ – потвърждава през 2020 година председателят на междууниверситетската комисия по парламентарна и политическа история, професор Жан Гариг. Причината според него е, че „митът за дьо Гол“ съчетава образите на спасител, мъдър законодател, обединител, пророк и от тази гледна точка няма аналози във френското минало.(Вж. Garrigues J. Jean Garrigues: Pourquoi les Français aiment tant Charles de Gaulle // Le Figaro. 09.11.2020., вhttps://www.lefigaro.fr/vox/histoire/jean-garrigues-pourquoi-les-francais-aiment-tant-charles-de-gaulle-20201109, последно влизане 05.05.2021).

„Във Франция днес дьо Гол е навсякъде“, казва британският професор Джулиан Джаксън, автор на почти 1000-странична биография на генерала, публикувана през 2019 г. (вж. Jackson J. De Gaulle. Une certaine idée de la France. Paris. 2019. Introduction). На практика, както се отбелязва от редица други автори генерал дьо Гол вече не принадлежи на историята, той стана френска носталгия. В това отношение феномена «връщането на генерал Шарл дьо Гол», «легендата дьо Гол» в днешна Франция си прилича с явлението «Сталин», «с връщането на Сталин» в Русия днес. В този смисъл думите, които се приписват на генерал дьо Гол, че са казани по отношение на Йосиф Висарионович, а именно «Сталин не е останал в миналото - той се е разтворил в бъдещето», са валидни сега и за самия генерал Шарл дьо Гол.

Трябва да се отбележи, че дьо Гол „се бори през целия си живот: с германските окупатори, но и с Генералния щаб на Франция, изпаднал в склероза през 1940 год., както и с пораженческите чиновници; до самия край на войната той се бори със съюзниците в антихитлеристката коалиция; след освобождението от нацистката окупация с „политиците“ и започвайки през 1958 г. отново с тях “; по време на живота си „той е бил повече от критикуван – той е нападан, охулван, правят се опити да го убият“ (Roussel E. De Gaulle, monument français. Paris, 2020, p. 9-10).

Френският лидер не само предизвиква ожесточената омраза от страна на Виши и антипатията на англичаните и американците, но се сблъсква и с предпазливостта и откровените пречки в собствените си редици. След като напуска следвоенното Временно правителство и създава опозиционния Съюз на френския народ, освободителят е лишен от военни почести и е подложен на унизителна критика, тъй като наричат "фашистко", създаденото от него алтернативно на традиционните партии движение През всичките години на Четвъртата република той никога не е имал възможност да говори по френското радио.

Когато идва на власт през 1958 година дьо Гол успява да изведе Франция от дълбоката криза, в която елитите и системата на Четвъртата република я потопяват. С минимални, макар и болезнени в хуманитарен смисъл загуби той осъществява деколонизацията на зависимите от Франция страни и народи. Разработва конституцията, която е в сила и до днес, като по този начин въвежда вътрешнополитическия процес в стабилен режим на работа. Съумява чрез излизането от военната организация на НАТО, както и чрез създаване на ядрена основа за въоръжените сили на страната да осигури военно-стратегическата независимост на Франция. Той формира разклонена система за социална защита. 11-те години на неговото президентство – 1958-1969 год., преминават под знака на ускорено развитие в различни области.

Дьо Гол не е теоретик и не оставя систематично изложение на своите политико-идейни възгледи. Но неговото политическо наследство във вид на речи, изказвания аудиозаписи, масив от писма, мемоари на съвременници, разсекретени архивни материали и други, е пронизана от мисли, които формират устойчива политическа философия с отчетливо очертани ключови идеи и действия.Тази философия е базирана на ясни принципи.

Следва да изложим някои от ключовите политически идеи на генерал Шарл дьо Гол в сферата на международните отношения и геополитиката, чиято актуалност е жива и днес. Става дума преди всичко за две такива концептуални идеи и съответно политики, които генералът се стреми да осъществи, а именно:

  • На 23 ноември 1959 година френският президент Шарл дьо Гол изнася своята знаменита реч, определяща до днес една тенденция на оригиналност на френската външна политика. Именно в тази реч дьо Гол излиза със своята концепция за «Европа от Атлантическия океан до Урал». Интересното в случая е, това че той не разглежда Великобритания като част от Европа. Но определено включва «Руския свят» в тогавашния му формат – СССР, в геополитическия и геоикономическия феномен «Голяма Европа». Казано по друг начин генералът се отнася скептично към «Англо-саксонския свят» - Великобритания, САЩ, Канада, Австралия и т.н. Според него именно в резултат на доминацията на англоамериканците /Западна/ Европа губи значението си след Втората световна война като самостоятелен глобален фактор. Възраждането на /Западна/ Европа като автономен «глобален играч» той вижда в съюза с Германия, с която Франция воюва в две световни войни. Конкретен израз на това стратегическо виждане на дьо Гол става излизането на Франция от военната организация на НАТО, макар че тя остава в политическия блок на същата тази организация;

  • Друга важна концепция на генерал дьо Гол пряко свързана с горната идея за «Европа от Атлантика до Урал» засяга европейската интеграция като стратегия за формиране на силна /Западна/ Европа начело с Франция и Германия. По времето, когато Шарл дьо Гол е избран за френски президент, процесите на /западно/ европейска интеграция вече са стартирали. Шарл дьо Гол обявява своя проект за общоевропейско строителство през 1960 година. През 1961 г., след две срещи на шефовете на «шестицата» - Белгия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Германия и Франция, е създадена политическа комисия за изработване на конкретни споразумения, оглавявана от К. Фуше, близък сътрудник на генерала. До април 1962 год. комисията разработва три възможни планове за интеграция въз основа на разпоредбите на концепцията на дьо Гол, които последователно се отхвърлят от другите европейски страни, застъпващи тезата за укрепване на наднационалните структури. Тази тяхна теза се сблъсква с идеята на генерал дьо Гол за «Европа на отечествата». Но така или иначе благодарение на генерала и Франция тенденцията на «Наднационална Европа» е забавена поне с 10 години. След оттеглянето на генерал Шарль дьо Гол, обаче, тази тенденция взема отново връх. Идеята за «Европа на отечествата» остава, но по-скоро като мечта за немалка част от европейските народи. Докато плановете за «Наднационална Европа» се превръща в доминиращ курс на действие, постепенно «обогатяващ» се с различни понякога доста противоречиви други политики и практики такива като «мултикултурализма», единната валута, «Европа на регионите», та даже ювенална юстиция и Истанбулска конвенция.

Когато говорим за генерал Шарл дьо Гол и неговите възгледи, стратегии и политики, особено тези свързани с международните отношения и геополитиката, не може да не споменем за неговото виждане за «Руския свят», който в онзи момент е във формата СССР. За генерала мечтата за това /Западна/ Европа да си възвърне загубената след Втората световна война глобална геополитическа субектност е възможна само ако тя се освободи от англо-американската доминация, осъществявана главно чрез такъв военно-политически инструмент като НАТО.

Като ключов фактор за глобалния геополитически Ренесанс на Европа генералът разглежда именно СССР/Русия/. За него само «Руският свят» може да осигури нужния баланс срещу глобалната доминация на англо-саксите. В този план следва да се разглеждат неговите идеи за «Голяма Европа», включваща СССР и за «Европа от Атлантика до Урал». Вруслото на същия е и неговия външнополитически курс за излизане на Франция от военната организация на блока НАТО.

Новият генерал дьо Гол – генерал Дидие Тозен

На фона на написаното дотук следва да се разбира феноменът на генерал-майор/Général de division/ Дидие Тозен/Didier Tauzin/. Генерал Тозен не е щабен, а боен генерал от сухопътните сили на Франция. Роден е на 24 септември в Дакар. В своята военна кариера преминава през различни изпитания. В периода 1992-94 год. е командир на първи парашутен полк на морската пехота, който е бойна част на специалните сили на Франция. Само това навярно е достатъчно за да се разбере какъв човек е генерал Дидие Тозен.

Той участва в конфликта в Руанда. Същият е наричан още Гражданската война в Руанда (1990-1994 год.) между поддръжници на президента Ювенал Хабяриман и бунтовниците от Руандийския патриотичен фронт (РПФ). Конфликтът започва на 1 октомври 1990 г. с нахлуването на войските на РПФ в страната и официално приключва на 4 август 1993 г. с подписването на споразуменията от Аруша. Най-характерното за тази война е геноцида -избиването на руандийския етнос тутси от местните хуту от 6 април до 18 юли 1994 год. Това става по заповед на правителството на хуту. В хода на тези събития, според различни оценки, са загинали от 500 000 до 1 100 000 души. Общият брой на жертвите възлиза на 20 процента от общото население на страната. Геноцидът беше планиран от политическия елит в Руанда и пряко извършен от армията, жандармерията, както и различни неправителствени групировки и банди. В частност Франция и нейните военни части са обвинявани в това, че са поддържали правителството като по този начин са съдействали за геноцида. В отговор на тези обвинения, изразени в т.нар. заключения на «Commission Mucyo», създадена от Пол Кагаме, за да се установи естеството на френското участие в геноцида през 1994 год. генерал Тозен излиза с две книги. Първата е озаглавена „Rwanda : je demande justice pour la France et ses soldats“/Руанда: Искам справедливост за Франция и нейните войници“. Втората е „La Haine à nos trousses de Kigali à Paris / Омразата следва по петите ни от Кигали до Париж/.

След като е изпратен в резерва генерал Тозен се включва в политиката. През 2012 и 2013 год. участва в движението срещу хомосексуалните бракове, за което е обвиняван в антидемократични прояви. През февруари 2016 г. става известен с това, че изразява съжаление за ареста на генерал Кристиан Пикемал, участвал в демонстрация в Кале срещу „ислямизацията“ на Европа. В тази връзка заявява, че „във Франция тези, които палят пожари, са оставени на спокойствие, а преследват тези, които се опитват да ги гасят.”(Le Figaro «Affaire Piquemal:l'armée, entre solidarité et légalisme» [archive], le 11 février 2016).

През януари 2015 год. генерал Тозет публикува политическия манифест-книга „Rebâtir la France“/Да преустроим Франция/. Предложенията му в манифеста-книга говорят за необходимостта от „основен ремонт на политиката като услуга на човека и на гражданите“. Икономиката, образованието, медицината и всички човешки дейности следва да бъдат постепенно заменени в услуга на човека и обществото/Вж.„Rebâtir la France, Mon engagement pour le quinquennat 2017-2022“, Paris, Mareuil, 2017, 110 p., ISBN 978-2-37254-053-7). Книгата се продава в над 10 000 екземпляра, което се смята за нещо изключително за политическо есе. На основата на идеите, споделени в този манифест Дидие Тозен създава обществена организация под названието „Да преустроим Франция“. Не следва да се забравя, че през 2017 година той прави опит да участва в изборите за президент, но не набира необходимия брой поддръжници за да бъде включен сред кандидатите за надпревара за президентския пост. Но генералът не се е отказал от стремежите си и смята да се кандидатира отново на следващите президентски избори.

За нас е важно да разберем с какви възвания към френското общество се обръща генералът предвид предстоящите през 2022 год. президентски избори. Генералът смята, че Франция е загубила суверенитета си - дипломатически, военен и продолствен. Тозен, обаче, вярва във възможността за преустройство на Франция и възстановяване на държавата.

Политикът вижда изход от тази ситуация в провеждането на народен референдум с цел Франция да напусне НАТО. Следващата стъпка, по негово мнение, трябва да бъде превръщането на Европейския съюз в Европейска конфедерация, включваща и Русия. Тозен вижда в Русия сила, способна да подкрепи Европа да се освободи от гнета на нагласите, наложени от съществуващите блокове.

В едно от интервютата, попитан с какви проблеми се сблъскват Франция и Европа днес, Тозен заявява следното: „След смъртта на генерал дьо Гол политиката попадна в ръцете на тези, които сам дьо Гол нарича „гибелната система на партиите“. Това е някаква олигархическа форма на политика, която е завладяла властта. Тези хора се държат като големи феодални господари, които преди време са посягали на суверенитета на краля, а сега - на суверенитета на нацията и използват властта си само за кариерни цели. Междувременно политиката съществува, за да служи на Франция, французите и човечеството като цяло, а не за да я използват. Това е основното предизвикателство, защото всичко се манипулира от тази „партийна система“. Попитано ли беше нашето мнение за имигрантите? Не! Кога изобщо ни питаха за имиграцията? Никога! Някой, който се интересува от нашето мнение за „независимостта“ на Европейската централна банка, която сега взема решения независимо от мнението на държавите - основатели на банката? Никой! И има много подобни примери. Следователно основната задача е да се възстанови истинската демокрация и, ще кажа повече, истинският народен суверенитет. Необходимо е да се насочи изграждането на Европа по правилния път, да се промени коренно всичко, което се прави днес.“(вж. https://www.stoletie.ru/rossiya_i_mir/perestrojka_ vo_francii_ 357.htm).

Вместо заключение

Събитията във Франция – бунта на отчаяните, т.е. на жълтите жилетки, обръщението на генералите и офицерите от резерва до президента Еманюел Макрон и политическия елит на Франция с предупреждението за опасността от Гражданска война,“връщането на легендата Генерал дьо Гол“, появата на хора като генерал Дидие Тозен, желаещи да възродят ключови идеи и политики от епохата на дьо Гол свидетелстват за нещо много важно.

Във френското общество кипи гняв от наложената от кръговете на глобалната олигархия неолиберална парадигма. Тя удря по най-ценното за отделната личност и обществото като цяло – обичта към децата и семейството – отричани чрез ювеналната юстиция, чрез скритото в текстовете на Истанбулската конвенция; по любовта към родното и родината – заклеймявани чрез формулите на мултикултурализма и идеите за краха на националната държава и създаването на ненационални глобални структури, които да управляват света; по мира и спокойствието в Европа и света – чрез демонизация на Русия и Китай, чрез създаване на ново разделение на европейския континент, чрез нови студени и хибридни войни.

Този гняв срещу обзема все по-голяма част от френското общество – социалните кръгове на онеправданите, работническа класа, т.нар. „средна класа“, професионални групи като военните и други. Франция става „лакмусовата хартия“ на Европа, където най-ярко се проявява съпротивата срещу разрушителната сила на глобалисткия неолиберализъм. От това дали ще успее борбата на народите срещу тази разрушителна сила ще зависи дали за човечеството ще има утрешен ден.

Генерал Шарл дьо Гол

Генерал Дидие Тозен