/Поглед.инфо/ Темата за „социализма с китайска специфика“ е повече от актуална и важна като се имат предвид успехите, които постига Китайската народна република в рамките на формирането и функционирането на този модел. Същият доказва по най-убедителен начин своето превъзходство пред доминиращата днес света неолиберална схема.

По отношение на този модел съществуват различни „горещи“ дискусии. Например, в какви социално-икономически рамки може да бъде класифициран същият. Дали става дума за някаква форма на държавен капитализъм, както твърдят автори и изследователи, както на Запад, но и на Изток, т.е. в Русия. Или все пак може да се твърди, че пред нас е, макар и не толкова тривиален, но социалистически път на развитие.

Съществуват и други спорове, какъвто е този относно ключов фактори и обстоятелства инициирали и детерминирали „социализма с китайска специфика“ и други. Даденият доклад има за цел да се включи в тази дискусия и изрази определено мнение по тези горещи въпроси.

Народен Китай в първите си стъпки по пътя на социалистическо развитие

Точката на бифуркация, от която Китай тръгва по пътя на социализма е 1 октомври 1949г., когато се обявява създаването на КНР.Първият период по този път е от 1949 г. до 1978 г Това е сложен, динамичен, вътрешнопротиворечив период. Свързан е с много флуктуации, понякога твърде резки и трагични за съдбата на множество хора. За него може да се каже, че социално-икономическите процеси се отличават със своята „турбулентност“, т.е. нелинейност, неопpеделеност и суровост. Това е характерно за всяка революция, доколкото става дума за осъществяването на качествени промени в едно закъсняло традиционно, полуфеодално общество, което се стреми да излезе от „пашкула“ на своя консерватизъм и архаичност.

По своята същност този период представлява трансформационен етап на завършване на „Великата Селска война“, започнала още през XIX век в Китай. Но събитията в рамките на същия етап се явява едновременно и поредица от световните „Селски войни“, започнали значително по-рано през XVI-XVII в. в Западна Европа и характеризиращи се в западноевропейските страни със смяна на феодализма с капитализъм. В случая с Китай революцията съчетава по сложен синтетичен начин опит да се прескочи през цял един исторически етап на развитие – капитализма, като се използват колективистичните настроения и традиции на селската община, т.е. т.нар. „архаичен аграрен комунизъм“.

От друга страна тя несъмнено има за втора своя цел да сложи край на зависимото полуколониално положение на Китай спрямо ядрото на световния капитализъм в лицето най-вече на Запада, но също и на съседна Япония. Подобна транформация несъмнено е съпроводена с изключителни социални напрежения и сблъсъци, както в обществото, така и в управленското ядро – ККП. Но въпреки колебанията и отклоненията този период изиграва ключова роля за това КНР да осъществи решителен модернизационен скок, който става платформа за по-нататъшното развитие на страната.

Целият този период преминава под влиянието на такава знакова и монументална личност, каквато е тази на Мао Дзъдун. Безспорно това влияние е твърде противоречиво и нееднозначно. Но както отбелязват по този повод в КНР „в крайна сметка Мао бе този човек, който, когато Китай бе на колене, накара страната да се изправи“.

През 1949 г. в Китай е възприет т.нар. „модел на държавен социализъм“, тъй като именно този модел бе единствено възможната социално-икономическа платформа по това време предлагаща и осигуряваща динамично модернизационно развитие. Но в края на 70-те години на ХХ век системата на държавния социализъм в КНР изпада в състояние, което може да определим като „криза на модела“. Това от една страна е във връзка с предходните крайнолевичарски политики, такива като „Големия скок“ и „Великата пролетарска културна революция“. В резултат се формират недоволство и дистанциране на немалка част от обществото от такъв курс на действие. От друга страна кризата се прояви и предвид изчерпването на позитивния потенциал, заложен в централизираната схема на функциониране. Новият етап на развитие на обществото изискваше значително по-гъвкаво действие, включително делегиране на значитено повече пълномощия на все по-ниски равнища на вземане на решения. Важен момент в тази криза е невъзможността в рамките на силноцентрализирания модел да се натрупа мотивационен потенциал за да се осъществи преход от екстензивен към интензивен тип социално-икономическа динамика, както при отделните стопански единици, така и на равнище отделен участник в стопанския процес поради присъствието на уравновиловъчни тенденции.

Начало на реформения процес в КНР и създаване на модела на „социализъм с китайска специфика“ - причини, фактори и протичане

При значително по-лоши социално-икономически, политически и технологически условия, отколкото в СССР и в страните на източноевропейския социализъм, както и в обстановка на влошени идеологически, идейни, политически и прочее взаимоотношения със „съветския блок на социализма“ ръководството на ККП и Китай в лицето най-вече на Дън Сяопин тръгва на „геополитически маньовър“ – интегриране в капиталистическата система на разделение на труда, но не като периферия, а като относително равноправен партньор. Като средство за постигане на тази интеграция е сключването на „сделка“ със САЩ, играейки с антисъветската карта. Главната цел на това включване в капиталистическата система на разделение на труда е постигане на интензивен тип развитие. Тази цел на този първоначален етап се търси по няколко посоки:

  • От една страна, се използват определени практики, смятани дотогава за чисто капиталистически, като пазарните механизми. Въпреки че не бива да се забравя, че в рамките на модела на НЕП-а(новата икономическа политика), предложен през 20-те години на ХХ век от бащата на Съветската държава В.И.Ленин, се прилага използване на пазарните механизми;

  • От друга страна предвид интеграцията в капиталистическата система на разделение на труда се търсят положителните моменти, които носи горната интеграция – чужди инвестиции, достъп до високи технологии, излаз до платежоспособни пазари и т.н. Едновременно с това се гледа да се избегне, негативната възможност да се изпадне в положението на периферия на развития капитализъм. В това ръководството се опира на големите мащаби на Китай, както и на други специфични социо-културни фактори.

В рамките на първоначалния период на реформи се следва определена логика, която залага преди всичко на вътрешни фактори и ресурси. Стъпките на тази логика може да представим по следния начин – засилване на инвестиционната активност от страна на държавата - повишаване на покупните цени на селскостопанските продукти - реформиране на селото - стабилизиране на производството на селскостопански продукти - реформиране на предприятията - повишаване на производството и на трудовите възнаграждения - тенденция на повишаване на търсенето на селскостопански и промишлени продукти в резултат на повишените доходи.

Едновременно с това се подготвят факторите, които да динамизират икономиката на следващия етап – контакти с „хуацяо“(представители на китайската диаспора) – подготовка и създаване на структури, както и канали за износ на стоки – подготовки на условия в лицето на „свободните зони“ за привличане на преки чужди инвестиции във вид на производствени технологии от страна на „хуацяо“ – начало на засилване на износа на стоки. В рамките на процеса на реформи са неизбежни неизвестността от това дали новите практики ще работят успешно, оттук и грешките, неверните ходове, а като резултат силните обществени напрежения и даже конфликти, като този на площад Тянанмън. В решаването на този конфликт е характерно това, че в ръководството на ККП и страната възобладава течението, начело с Дън Сяопин. Същото избира да действа не от позициите на евроатлантическата дихотомия „Свобода срещу несвобода“, а от позициите на евроазиатската дихотомия – „Ред срещу хаос“. Това действие се оказва решаващо за стабилизиране на обществото и продължаване по пътя на реформите и позитивната социално-икономическа динамика. В крайна сметка на основата на успешната практика на реформите и горещите дискусии, свързани с тази практика, се формира ново виждане за социализма в КНР. Това ново виждане има значение, което излиза извън рамките на Китай.

Десетилетието на 90-те години на ХХ век е решаващо за реформите и развитието на КНР. В неговите рамки се осъществяват решаващи крачки в реформения процес преди всичко в преструктурирането на държавните предприятия, в частност големите такива - системата на управление, структура на собствеността, тяхното консолидиране, т.е. сливане и поглъщане, както и цялостната среда на тяхното функциониране – в посока на засилване на пазарните елементи на регулиране и конкурентното начало. На практика започва в една или друга форма процес на приватизация най-вече на основата на акционирането на държавните предприятия/ДП/. Несъмнено този процес е стимулиран от недостатъчно ефективния процес на модернизация на държавните предприятия, които определено демонстрират не особено висока динамика на приспособяване към новите пазарни начини на функциониране. При което, обаче, поне в рамките на 90-те години, държавата, особено в структуроопределящи предприятия и такива имащи отношение към националната сигурност, запазва контролния пакет акции.По отношение на реформата, засягаща въпроса за собствеността на ДП в Китай възникват две основни идейно-философски, но и практико-приложни платформи:

  • Платформата на „пазарния социализъм“, наблягаща на възможността да се изградят ефективни и конкурентоспособни държавни предприятия, т.е. рационализация на управлението на ДП без качествена смяна на собствеността;

  • Платформа на приватизацията, изхождаща от постулата, че само смяната на собствеността ще допринесе за създаване на конкурентни предприятия.

Между тези две платформи, макар и не открито, но се води борба за това коя от тях ще заеме приоритетни позиции при практическото осъществяване на реформения процес.Особено висока динамика характеризира процеса на формиране, преобразуване и функциониране на малките предприятия, както такива в града, така и на село. В тази област селските предприятия играят важна социална роля, подкрепяща реформения процес в селското стопанство. Тъй като те поемат значителна част от освобождаваните от прякото участие в обработката на земята селяни. При малките предприятия – градски и селски се наблюдава разнообразие на формите на собственост - частно-трудови, кооперативни, колективни, частни, но определено доминират частните такива. Не бива да се забравя, обаче, че селскостопанската земя в КНР е национална собственост.

Интересна трансформация преживява банковият сектор. Този сектор, запазвайки се основно като държавен, определено се „научава“ относитено бързо да работи в пазарни условия.През 90-те години в банковата сфера са допуснати чужди банки както като партньори, така и като самостоятелни агенти, макар този допуск да се разрешава само в специалните икономически зони(СИЗ). Ще добавим, че СИЗ стават прекрасен полигон, където се апробират нови практики, които доказали се в СИЗ след това стават обект на внедряване в страната. Тъй като СИЗ са разположени в Източен Китай в крайбрежната зона може да се каже, че се наблюдава явлението, при което „пазарната вълна“ се движи откъм морето към вътрешността на страната;

Сериозна промяна, следваща трансформацията на собствеността на стопанските субекти, се реализира в областта на трудовите отношения, където неотвратимо се разпада системата на трудови отношения от времето на периода на „държавния социализъм“ към такава, характеризираща пазарните отношения при условията на различни форми на собственост – частно-трудова, частна, колективна, кооперативна, чужда, държавна. Несъмено в тази промяна се залага и зърното на процес на задълбочаващи се имуществени, социални и даже социално-класови различия в Китай. В случая, обаче, като приоритет на този етап се поставя развитието и усилията се акцентират в тази посока.

От ключово значение за успеха на реформата става „откриването“ на Китай за преките чужди инвестиции. Пионерна и важна роля за преките чужди инвестиции /ПЧИ/ играе китайската диаспора в Хонконг, Сингапур, Тайван, Тайланд, Малайзия и т.н. Но с времето все по-ключово значение придобиват ПЧИ идващи от Япония, САЩ, Южна Корея, както и от ФРГермания, Великобритания и т.н. т.е. развитите страни на Запада. Именно чрез ПЧИ в Китай навлизат толкова важните за страната нови и високи технологии, управленско и маркетингово ноу-хау. Също така чрез ПЧИ се създават каналите за излаз на чуждите пазари, допринесли за рязък скок във външната търговия на Китай. Редица са факторите, създаващи привлекателността на КНР като обект на ПЧИ – ниската цена на работната ръка при достатъчно висока квалификация и трудова мотивация, позволяваща максимизиране на печалбите на инвеститорите, огромният и растящ като потенциал пазар на Китай, водената държавна политика, формираща най-благоприятни условия за чуждите инвеститори, както и осигуряваща стабилни условия за чуждия капитал. Преките чужди инвестиции спомагат за формирането на „двуформатната икономика“ – едната ориентирана към външните пазари с висок потребителски стандарт и съответни претенции към качество, а другата към китайския пазар с неговото все още скромно като изисквания към качество и цена на изделията и услугите потребление;

Все по-важен фактор за успехите на КНР, както през 90-те години, така и предвид перспективите на бъдещето става развитието на НИС – националната иновационна система на Китай, която именно през 90-те години осъществява важната трансформация в посока на възприемане на пазарния модел на функциониране. Именно през това десетилетие за залагат важни програми със стратегическо значение за КНР. Въпреки това в този период все още иновационният процес в Китай е относително слаб и несравним с подобни нему процеси в западните страни и Япония;

На фона на това се формира американско-китайският синтез, наречен „Кимерика“. Явлението „Кимерика“ се разглежда като такова, при което „китайците работят, а американците потребяват“. След което печалбата от продадените на американците стоки Китай инвестира в американски ценни книжа. С което дава основание на САЩ да печатат нови долари. Подобна „трансакция“ поддържа нисък курса на юана спрямо щатския долар, а съответно и висока конкурентоспособност на китайските стоки, оценени в долари.

Но това явление ни разкрива и важната връзка между орентирания към свръхпотребление, основан на масивно „печатане на долари“ неолиберален модел на САЩ и динамиката на развитие на КНР. Спиралата на развитие, ръководеща се от максимата „китайците произвеждат, а американците потребяват“ води до деиндустриализация на САЩ. „Кимерика“ се оказва „китайски капан“ за САЩ.

В рамките на 90-те години на ХХ век КНР продължава успешната си интеграция в международната система на разделение на труда. Чрез сложен и нееднозначен комплекс от политики, компромиси и позиции преодолява риска да стане периферия на центъра на тази система – развитите капиталистически страни. Китай играе по правилата на системата, но превръща слабостите си в сила и изменя тези правила в своя полза.

Навлизане на модела на „социализъм с китайска специфика“ във фаза на зрялост

Разгръщането на реформения процес и неговият резултат - динамиката на Китай през 90-те години на ХХ век формира качествено ново състояние в развитието на китайската икономика и общество. Постигнатото ново състояние изисква както различни икономически политики, но също така и ново осмисляне на изминатия път, текущатата фаза и бъдещата перспектива на КНР. Това налага формулирането на т.нар. теория на „Тройното представителство“. Теорията за „Тройното представителство“ налага „Цивилизционния подход“ и като идейна платформа, и като практическа политика в курса на ръководната сила в китайското общество – Китайската комунистическа партия. Този подход предполага без да се пренебрегва „класовото разбиране“ за обществото, да се акцентира върху общонационалните икономически, геоикономически и геополитически моменти, както във вътрешната политика, така и в международните отношения.

Новото състояние на китайската икономика изчерпва възможностите и позитивните стойности на екстензивния тип развитие на Китай и налага в нарастваща степен необходимостта от преход към интензивна динамика. Осъществяването на тази динамика е невъзможно без активното внедряване и използване на научно-техническия прогрес, като основа на социално-икономическото функциониране на КНР. Съответно като основна цел се поставя изграждането на ефективна национална иновационна система(НИС) като базова платформа на прогресивна динамика на КНР.

Трябва да се каже, че в Китай се използват както оригинални подходи, така и такива, заимствани от опита на други страни от Източна и Югоизточна Азия за да успеят в създаването на НИС. Въпреки определени диспропорции и проблеми зони, в КНР успяват да „превземат и тази височина“ – изграждането на работеща НИС, като фактор за интензивен тип развитие и залог за бъдещи успехи. Знaчителната обществено-икономическа динамика изисква и ново концептуално осмисляне, довело до концепцията за „Научното развитие“, станала важна програмна платформа за развитието на КНР.

Първото десетилетие е изпълнено с много изпитания и предизвикателства. Това е период на среща на КНР с т.нар. „Глобална криза“. Същата като сложно системно и вътрешнопротиворечиво явление, възникнало в центъра на международната капиталистическа система на разделение на труда, несъмнено оказва силно и сложно въздействие върху социално-икономическото развитие на Китай, който е дълбоко интегриран в същата тази система на разделение на труда.

В рамките на първата остра фаза на „Глобална криза“, въпреки получените удари, Китай успява с относително благоприятни резултати да се справи с възникналите проблеми. Започва процес на замяна на модела на износа като ключов двигател на китайската икономика с модел на вътрешното потребление. Първоначалното впечатление е, че е осъществено успешно „меко кацане“. Но нещата се оказват не така категорични предвид нарастващите разходи за поддържане на нужните темпове на растеж, които да не позволят сриване на китайската икономика;

В рамките на втората, „криптофазата“ на „Глобалната криза“, наречена така защото опитите за решаването на противоречията, предизвикали кризата се извършва чрез „Quantitative easing“/QE/, т.е. «Количествено смекчаване», т.е. банално печатане на пари. Този курс е характерен не само за Запада и Япония, но и в Китай прибягват към него. Той «скрива» откритите белези на кризата, но не решава противоречията, водещо до натрупване на редица проблеми, изразени най-значимо в акумулирания общ дълг, надхвърлил два пъти БВП на страната, но проявяващи се също така и в нарастващите социални различия. Междувременно „Глобалната криза“ слага окончателен край на явлението „Кимерика“, т.е. относително безконфликтната симбиоза между САЩ и КНР, при която всеки преследва свои цели, но в определен период от време тези цели са съвместими. Стартира процес на увеличаване на зоните на сблъсък. За това безспорно допринася тенденцията на смяна на силовите полюси в сферата на икономиката и превръщането на Китай в най-голяма промишлена държава с перспектива да стане в обозримо бъдеще най-голямата световна икономика.

В рамките на „Глобалната криза“ се запазват някои основни характеристики на китайския модел на развитие, така както започва да се формира той от края на 70-те години на ХХ век, т.е. от началото на т.нар. „реформи“, а именно пазарно-планов синтез и многообразие на формите на собственост. Несъмнено самият модел търпи развитие, т.е. той не е това, което е през 80-те и 90-те години на ХХ век, нито през първото десетилетие на ХХI век. Съществува разместване на акцентите – в първото десетилетие на новия век се набляга върху пазара и недържавните форми на собственост. Но остават да съществуват основни негови принципи и базови структури в геополитически, геоикономически, политически и икономически план.

Без всякакво съмнение промени се осъществяват и продължават да се осъществяват, при което безспорните и значими успехи в социално-икономическото развитие на КНР налагат като непосредствена перспектива необходимостта от нелеко преобразуване на технологическата платформа на развитие. Т.е. създаване на такава платформа, която се опира на новите технологии, иновациите, чистата енергия, силна финансова инфраструктура и перспективен тип урбанизация. От особено значение за по-нататъшното развитие става и социалният фактор – постигане на по-високо равнище на социално равенство, социална солидарност и социална справедливост.

Като цяло китайският социално-икономически модел на развитие, роден и раждащ се от реформите, започнати в края на 70-те години на ХХ век, през изминалите повече от три десетилетия доказва своите предимства от гледна точка на стопанската динамика и създаването на материално богатство пред доминиращия света неолиберален модел. Той демонстрира и своите преимущества в рамките на първата остра фаза на „Глобалната криза“, където неговата устойчивост е на степени по-висока от неолибералните модели на Запад. Но именно тук се демонстрират и редица негативни явления и процеси. Формирането на Китай като глобална производствена сила го превръща в най-големия промишлен замърсител в света. Този проблем ясно се „чувства“ в страната и определено се осъзнава от ръководството на ККП и КНР. Постиженията в тази област, т.е. направеното в Китай в тази връзка може да се оцени високо, но несъмнено проблемът остава. Несъмнено неговото решаване може да бъде само глобално. Т.е. то е свързано с това, човечеството като цяло да мине към друг, т.нар. екосъобразен модел на устойчиво развитие. Но навярно трябва да мине време, докато стане възможна система на материално възпроизводство на човечеството, при която разрушителното въздействие на човешката дейност да не надхвърля потенциала на природата за само-възстановяване.

Бедността в нейните професионални и регионални форми, като и имуществените и социалните различия са безспорен проблем с многостранно обществено-икономическо въздействие за Китай. В това отношение КНР не е извън глобалните тенденции, където също се забелязва нарастване на богатството на малка глобална група за сметка на обедняване на значителни маси. Даже в страните на „Г-7“ предвид започналата там „деиндустриализация“ стартира процес на съкращаване на т.нар. „средна класа“. Що се отнася до Китай, въпреки че динамиката, свързана със социалните различия в страната бележи даже ускоряване, факт е, че успешният социално-икономически растеж на страната се разпределя, макар и неравномерно, но върху значителни обществени слоеве. Това определено снижава „градуса“ на общественото напрежение, въпреки че проблемите в това отношение остават и съдържат в себе си една или друга степен на социално-политически риск. Но значителните усилия в това отношение дават своите плодове. Сериозно постижение на КНР става постигането на равнището на „сяокан“, т.е. общество без бедност в навечерието на стогодишнината на ККП през юли 1921 година.

С не по-малко мощен социално-политически рисков заряд е свързан проблемът за корупцията в КНР. По отношение на това явление китайските власти провеждат строги, но бихме добавили, необходими в своята строгост мерки. Властовата корупция, както това показва не само историята на Китай от древността до наши дни, но и цялостният световен опит, може да стане източник на политичски протести, обществен хаос и разпад. Корпуцията като правило е неизбежен компонент на т.нар. „китайски исторически цикъл“ от древността до 1949 г. Същността на този цикъл е в това, че всяка нова власт в страната се установява чрез борба със злоупотребите на предишната. Докато самата тя не затъне в такива злоупотреби, при което корупцията е сред ключовите такива и така е предизвиква следващия цикъл на смяна на властта. В този смисъл може да се каже, че ръководството на ККП и КНР ясно разбира, че няма друга алтернатива освен безкомпромисна и непрекъсната борба с корупцията, каквато перманентно се провежда.

Натрупването на дълг от страна на Китай, както и скоростта, с която това става, макар причините да са свързани с постигането най-вече на позитивни цели – стимулиране на икономиката в условията на „Глобалната криза“, без съмнение предизвиква тревога. Друг е вече въпросът, дали понякога тази тревога, особено изразена от източници, които трудно биха били наречени приятелски настроени към КНР, не е преувеличена до степен да се твърди, че социално-икономическите постижения на страната през последните повече от три десетилетия са балон, който в недалечна перспектива ще гръмне.

Съществуват аргументи, като тези, че дългът е „вътрешен“, че става дума за дълг на работеща икономика, която е най-големият производител на материални блага в света и т.н. Тези аргументи, като че ли имат за цел да снижат тона на тревогата предвид значителния китайски дълг. Но една от важните задачи, стоящи пред Китай в предстоящите години несъмнено е свързана със съкращаването на акумулирания дълг, което ще повиши устойчивостта на социално-икономическата динамика на КНР.

Проблемът за това дали да се трансформира юана в международна валута или не, е една от ключовите точки на сблъсъка между различните сили не само в ръководството на страната и управляващата партия, но и в обществото като цяло. В този сблъсък залогът е огромен, т.е. залогът е дали КНР ще успее да продължи успешното си социално-икономическо развитие или страната ще бъде „ерозирана“ и съкрушена чрез инструментите на финансовата война. Погледнато от такава точка, борбата между „пазарниците“ и „държавниците“ във връзка с конвертирането на юана е изпълнена с огромен смисъл и съдбоносно значение. Демонстрираните колебания в това отношение, изразени в отлагането на въпроса за пълното конвертиране на юана разкриват опасения, че се навлиза в рискова зона, където правилата се определят от други.

От друга страна курсът на създаване на „цифров юан“ през последните години на второто десетилетие и началото на третото десетилетие на XXI в., при който последният се контролира от Народната банка на Китай, т.е. Централната банка на КНР, доминирана от правителството, свидетелства, че „държавниците“ са взели връх.

Какво представлява моделът на „социализъм с китайска специфика“ – „Червен капитализъм“ или нов социалистически път на развитие?

В крайна сметка социално-икономическата проблематика, свързана с Китай опира до един на пръв поглед изглеждащ не толкова практически, колкото теоретичен въпрос – какво общество е КНР и каква е системната основа на китайската икономика. Знаем, че официално ръководството на ККП и Китай определят съществуващата днес в страната социална система като „социализъм с китайска специфика“, а икономиката като „социалистическа пазарна икономика“. На противната позиция са редица изследователи, както на Запад, така и в Русия, като тук могат да бъдат включени и представители на политически кръгове (независимо дали става дума за такива с дясна или лява ориентация), които характеризират Китай като „общество на държавен капитализъм“.1 Съответно китайската икономика е определяна като капиталистическа икономика, при която „държавата контролира икономиката чрез вертикална структура“.2 В тази връзка някои автори даже говорят за „държавния капитализъм“ в Китай като основна заплаха за „свободния пазар“ на Запада.3

Други автори, поддържащи подобна теза, дори правят определени концептуални обобщения, като например това, че „китайският модел“ представлява „rent-seeking society“ , т.е. общество, където се търси „рента“, разбирана като нетрудов доход, т.е. доход идващ от непроизводителна дейност.4

Западни автори като Карл Уолтър и Ерейзър Хоуи в книгата си „Червеният капитализъм – Крехката финансова основа на изключителния възход на Китай“ се придържат към мнението за КНР като капиталистическо общество.5

Несъмнено съществуват, както автори , така и политически кръгове извън Китай, които поддържат тезата за „китайския модел“ като форма на „пазарен социализъм“ с всички варианти на разбирането „що е това пазарен социализъм?“

За нас икономиката на КНР е своеобразен модел на „НЕП-овска икономика“, т.е. такава, която предлага ръководителят на Съветския съюз В.И.Ленин след етапа на „военния комунизъм“.6 В този смисъл в съвременната стопанска система на страната върви „мирна, т.е. икономическа борба“ между тенденцията на капитализация и тенденцията на социализация в икономиката, но също така и в политиката, и в общественото съзнание. По своята същност като икономически механизми по управление на съществуващата стопанска динамика присъства интересен синтез, интегриращ по един променящ се начин планови подходи в различни формати – централизиран и индикативен, с пазарни подходи. Съответно, както в ръководството на ККП и КНР, така и в китайското общество съществуват различни сили, които в рамките на протичащите процеси, заемат една или друга позиция, действат по един или друг начин, който е в полза на една от двете противоборстващи тенденции.

В тази връзка възниква и въпросът. А именно, „днешният „синтетичен“ модел на стопанско управление на КНР, съчетаващ планово-пазарни подходи, означава ли той отрицание на предишния етап, когато доминират централизирано-плановите подходи в икономическото функциониране на страната? Нашето мнение е, че без този етап едва ли би бил възможен сегашният модел. И тук ще аргументираме с мнение на западен изследовател, който едва ли може да бъде обвинен в прокитайски пристрастия, когато заявява, че "...да се отрича важната роля на наследството от периода на планиране в развитието на Китай е невъзможно. Благодарение на този период страната успява да осигури високо равнище на образование на населението, да създаде едра промишленност, да постигне ниски показатели на смъртност и раждаемост(обърнете внимание на раждаемост! - сравнете с Бангладеш), а също така, въпреки „Културната революция“, да създаде висок научен, изследователски и конструкторски потенциал". 7

Заключение

В смисъла на горецитираното става ясно, колко е важно внимателното, лишено от отрицаващ, негативен заряд отношение към предходните модели и етапи на стопанска динамика, явяващи се основата на текущото и бъдещото социално-икономическо развитие.

От 2018 г. светът става свидетел на ужесточаващ се конфликт, иницииран от САЩ, засягащ търговско-икономическите отношения с КНР. Развитието на този конфликт днес, прерастна в „Хибридна война“. Междувременно КНР успешно решава някои ключови проблеми, а именно. През 2020 г. бе отчетено ликвидирането на абсолютната бедност и постигането на т.нар. „сяокан“, т.е. общество със средно равнище на развитие. Второ, КНР също така устойчиво реализира преход към формиране на развитие на основата на висотехнологични платформи в различни области. Трето, също така във все по-голяма степен локомотив на развитие на Китай става не толкова външната търговия, но вътрешното потребление. Четвърто, решават се въпросите с екологичното замърсяване, макар окончателното решаване на този проблем ще изисква време. Пето, КНР също така успешно се бори с COVID-19, в смисъл, че на практика икономиката на страната осъществява динамично възстановяване

Като обобщаваме написаното дотук ще подчертаем, че „социализмът с китайска специфика“ като конкретен успешен формат на социалистически път на развитие на съвременен Китай може да представим през призмата на специфична триъгълна конструкция. Тази конструкция има в своите три ъгъла следните важни „носеши“, които определят устойчивостта на китайското развитие, а именно:

  • Първият ъгъл – „икономическата носеща“ се характеризира с прагматичен курс на включване в международната система на разделение на труда предвид използване възможностите за получаване на авангардни технологии и „ноу хау“, създаване на вътрешна среда за привличане на чужди инвестиции и външни канали за реализация на готови производни, дозирано използване на пазарни механизми, гъвкаво съчетавани с различни планово-регулативни подходи, подложени на постоянно подобряване;

  • Вторият ъгъл – „вътрешнополитическата носеща“ запазва важната приоритетна роля на държавата под ръководството на ККП в социално-икономическата динамика, непрекъснато усъвършенства механизмите на вътрешнопартийно и вътрешнополитическо управление. И тъй като социално-икономическата динамика на Китай все още е „догонваща“, (макар днес навярно може да се говори, че в този курс на догонване все повече възникват елементи на „изпреварване“) е характерно това, че се запазва обединяващата роля на ККП;

  • Третият ъгъл – „външнополитическата носеща“ ориентира към търсене на практични и рационални взаимоотношения с външния свят, взаимозачитане и взаимна изгода, ненамеса във вътрешните работи и неналагане на своите модели на развитие.

Всичко това ни дава право да направим прогноза, че КНР с висока вероятност, въпреки трудностите и проблемите от вътрешен или външен характер, ще продължава своето устойчиво развитие по пътя на социализма.

Използвани източници

На кирилица

  1. Аллен, Роберт. "Глобальная экономическая история. Краткое введение" в http://www.iep.ru/knigi/

robert-allen-globalnaia-ekonomicheskaia-istoriia-kratkoe-vvedenie.html;

  1. Катасонов, Валентин. „О бомбе, которую взорвал Китай“ в http://www.fondsk.ru/ news/2013/11/26/o-

bombe-kotoryu-vzorval-kitaj-20-nojabrja-2013-goda-i-24219.html;

  1. Ленин В.И.„Грозящая катастрофа и как с ней бороться“, П.С.С., т.34;

  2. Стефанов Нако, Аксиния Колева. Китай-социално-икономическо развитие от древността до наши дни. С., „Изток-Запад“, 2014;

На латиница

  1. Aligica, Paul, Vlad Tarko“State Capitalism and the Rent-Seeking Conjecture”, Constitutional Political Economy, 2012, in http://en.wikipedia.org/wiki/State_capitalism#People.27s_Republic_of_China;

  2. Ian Bremmer. The End of the Free Market: Who Wins the War Between States and Corporations? 2010, ISBN978-1-59184-301-6;

  3. Dyer, Geoff "State capitalism: China’s ‘market-Leninism’ has yet to face biggest test". Financial Times, 13 September 2010;

  4. Ferguson, Niall "We're All State Capitalists Now". Foreign Policy, 10 February 2012;

  5. Gady Epstein. The Winners And Losers In Chinese Capitalism. forbes.com, 31.08. 2010;

  6. "State Capitalism: The Visible Hand". Special Report. The Economist, 2012;

  7. Vahan Janjigian. Сommunism Is Dead, But State Capitalism Thrives, forbes.com, 22.03. 2010;

  8. Walter Carl, Eraser Howie."Red Capitalism - The Fragile Financial Base of China's Outstanding Rise" in scholars-stage.blogspot.com]

  9. http://papers.ssrn.com/sol3/papers. cfm? abstract_id=2061521.

Бележки:

1 Вж. напр. В.Катасонов, който смята, че „като се започне с Дън Сяопин, в течение на тридесет години Китай се занимаваше със завоюване на световните стокови пазари. Страната се превърна в „световна работилница“, обслужваща половината свят. Китай представлява модел на промишлен капитализъм от зависим тип, съхранил социалистическата риторика. Под «социализъм» в Китай се разбира източна разновидност на държавния капитализъм.“ в http://www.fondsk.ru/news/2013/11/26/o-bombe-kotoryu-vzorval-kitaj-20-nojabrja-2013-goda-i-24219.html

2 Вж. напр. Vahan Janjigian. Сommunism Is Dead, But State Capitalism Thrives, forbes.com, 22.03. 2010; Gady Epstein. The Winners And Losers In Chinese Capitalism. forbes.com, 31.08. 2010; Dyer, Geoff "State capitalism: China’s ‘market-Leninism’ has yet to face biggest test". Financial Times, 13 September 2010; Ferguson, Niall "We're All State Capitalists Now". Foreign Policy, 10 February 2012; "State Capitalism: The Visible Hand". Special Report. The Economist, 2012;Също така вж. .http://papers.ssrn.com/sol3/papers. cfm? abstract_id=2061521

3 Ian Bremmer. The End of the Free Market: Who Wins the War Between States and Corporations? 2010, ISBN978-1-59184-301-6.

4 Aligica, Paul, Vlad Tarko“State Capitalism and the Rent-Seeking Conjecture”, Constitutional Political Economy, 2012. 23(4): 357-379. Авторите на тази концепция излизат с аргумента, че „разбирайки, че социалистическата система не може ефективно да конкурира с капиталистическите икономики, предишните комунистически политически елити се опитват да формират ограничена форма на икономическа либерализация, която увеличава ефикасността, като в същото това време им позволява да осъществяват политически контрол и да държат властта“ (вж. в http://en.wikipedia.org/wiki/State_capitalism#People.27s_Republic_of_China).

5 Walter Carl, Eraser Howie."Red Capitalism - The Fragile Financial Base of China's Outstanding Rise" in scholars-stage.blogspot.com

6 Изключително интересна е формулировката, която дава В.И.Ленин за социализма, непосредствено преди победата на Октомврийската революция, като "... социализмът не е нищо друго ....освен държавно-капиталистическа монополия, поставена да служи на целия народ .... и предвид това престанала да бъде капиталистическа“ в П.С.С. т.34, „Грозящая катастрофа и как с ней бороться“, сентябрь 1917 г., с.191 – 192.

7 Вж. Роберт Аллен. "Глобальная экономическая история. Краткое введение" в (http://www.iep.ru/knigi/robert-allen-globalnaia-ekonomicheskaia-istoriia-kratkoe-vvedenie.html).

Тук може да се добави казаното от същия автор в дадения труд относно ролята на плановия период за успехите на днешен Китай в аграрния сектор, а именно: "...впрочем, когато се говори за заслугите на реформата, не може да не се спомене и за други постижения, които бяха резултат от приеманите в миналото планови решения. Увеличаването на обемите на производството до голяма степен са свързани с това, че по време на реформите селяните получиха достъп до авангардни технологии. В Китай растежът на зърновите култури е следствие от подобряване на контрола над водата, използването на по-производителни сортове и използване на торове. През 1950-1970 г. в страната се осъществяват крупни иригациони проекти, а на север са пробити милиони кладенци с цел да се подобри осигуряването на вода. Това спомага за растежа на производството на зърно в периода на плановото стопанство и става условие за бързо увеличаване на обема на производство през 80-те години“(вж. пак там).

..............

Socialism with Chinese specifics - problems, tendencies and perspectives

Prof. Nako Stefanov, Dr. Habil (in Phylosophy), Ph.D. (in History)

Summury

This report provides an overview of China's path to socialism during the key periods of its development from 1949 to the present day. Emphasis is placed on the implementation of the reform process in the PRC since the late 1970s, within which the model of socialism with Chinese specifics was formed, as well as its functioning today.

Particular attention is paid to the discussion of whether "red capitalism" has been created in China as a result of the reforms or whether the PRC continues to follow the path of socialist development.

Key terms

Socialism with Chinese specifics, the reforms in the PRC, "State capitalism", the transition from "state" to market socialism ", synthesis of planning and market approaches.