На протестите трябва да се гледа и мисли малко по-различно (Защото сме не в 20 век, а в мрежовото общество на 21 век)
Достатъчно днес изписах из Фейсбук по въпроса за протестите.
Накратко:
Когато България единствена спа, питахме се защо спи. Когато България излезе на протест, питаме - ама защо за това, а не за онова; защо срещу ЕРП-тата, а не срещу ДКЦ-тата; обвиняваме в организиране я БСП, я ГЕРб, я падащия астероид; тревожим се, че протестират не на Лъвов, а на Орлов мост и не на Дондуков, а на Корсаков...
Нека вярваме на младите, на предпочелите да протестират на площадите, а не да недоволстват в кухните; нека им се протестира, нека наберат смелост, нека се почувстват много и значими, това е необходимото условие нещо у нас да се промени!
Сега, без да предизвиквам дискусия, искам само да кажа началото на една своя мисъл, за която по-нататък ще пиша повече.
Да се разсъждава за протестите преди всичко в посока - кой ги организира, кой ги надъхва, кой ги спонсорира, кой ги инструментализира, означава тотално, абсолютно, отчайващо и шокиращо да не се разбират спецификите на времето, в което вече живеем.
А това е време на мрежовите структури, а не на йерархическите (каквито са и партиите); на социалните мобилизации по хоризонтала, а не по вертикала; на спонтанно възникващите общности; на автентичните изблици на обществена енергия; на стихийните самоорганизации.
Единствената прилика е, че поради йерархичността на държавата и властта и поради старото, останало в 20 век мислене на политиците, мрежовите протестиращи трябва да излязат на площадите като едно време (защото политиците не се досещат да падат и си подават оставките, когато са загубили битката в информационното пространство на социалните мрежи).
Така че да не мерим феномените на 21 век с инерционните ни схващания от 20 век!
Засега дотук. Защото проблемът е много по-сложен и изисква сериозно обмисляне не само от пишещия, но и от четящите го... :)
