Не слагам на една плоскост като антагонистични, но огледални образи протестиращите и непротестиращите, защото смятам, че има дълбоки причини за протести и когато е сринато доверието в институциите след безумни кадрови изнасилвания на здравия демократичен разум и почтения човешки - да, човешки, а не само политически, морал, единственият разумен изход бе оставката на Сергей Станишев.

Това, че той не я подаде, е трагично пропуснат момент да се нормализира по европейски ситуацията у нас и с това обвърза фатално себе си със съдбата на правителството, създаде трудно управляем риск от ескалация на процесите и остра конфронтация в обществото.

(Съвсем трети въпрос е, че аз лично имам проблем - абсолютно не вярвам, че правителството ще успее да изплува от черната дупка, в която се намира, но в политическите анализи човек не може да проектира личните си страхове и комплекси, ако иска да търси обективност)...

Но ще кажа, че ако мен ме питаше някой, от самото начало бих го посъветвал да се запазва общонационалния, борещия се за демокрация и основни принципи на модерното европейско общество характер на процесите.
Потресаващото мнозинство от разумните и почтени граждани най-напред бяха от едната страна на несъгласието и омерзението по казуса "Пеевски". Рядко България е била толкова консолидирана, убедена, че повече така не може да се продължава и този път обслужващите олигархията безпардонни политици трябва да бъдат пометени...

Ако мен ме питаше някой, бих посъветвал десните да не използват протестите за решаване на десните политически проблеми, за рестартиране на десните политически проекти, за създаване на десни партии с нова същност и нови лица.

По този начин се допусна известно идеологизиране на мисленето за протестите и мнозина не-десни демократи увиснаха в изкуствена засада...

Ако мен ме питаше някой, бих посъветвал левите да не се поддават на старата и изпитана технология на смазване на техните несъгласия чрез воплите - Десните идат! Мразят ни, защото сме червени! Нас и със Сибир са ни плашили! Да се сплотим срещу народните врагове, изедници и експлоататори! Защото така те отново се сплотиха не зад принципи и демократични цели, а зад Станишев, зад избора на затворените квартали със свръхмерки за сигурност, зад Моника, Кутев и всички онези сити и самодоволни техни лидери, които им пречат да създадат наистина модерна лява алтернатива.

Ако мен ме питаше някой, бих посъветвал онези, които не са десни и не са леви в българския политическо-партиен смисъл, но биха протестирали, да престанат да си намират оправдания за това, че не се идентифицират с лицата и плакатите на протестите чрез твърдения, че Борисов бил спонсорирал тези протести, че някой делял протестите и протестиращите на февруари и юни, на сити и гладни, умни и глупави, красиви и грозни.

Толкова лесно е готов да се подлъже този, който иска да се подлъже!

Трябваше да се държи в главата основната мисъл - има фундаментални причини за протести и протестите са едно от малкото демократични средства на обществото да потърси отстраняването на тези фундаментални причини.

Ако мен ме питаше някой, бих посъветвал всички, които си седят пред телевизорите, на които не им пука нито за протестите, нито за срамните дела на управляващите, предизвикали тези протести, че идва ден, когато Историята съди и осъжда не само за действие, но и за бездействие.

Ние, българите, често се самоизтезаваме, че сме имали винаги предатели, че Левски, Ботев, Бенковски и плеяда велики люде са загинали заради предателства.

Аз обаче смятам, че по-страшно от явните предателства на отделни хора е предателството на мнозинството, което си остава в къщите, под юрганите с булките, в кухните с ракийката и салатката; което се отнася към всичко – и към свободата, и към демокрацията, и към екологията, и към бъдещето с безразличие; което казва на всичко: Майната му! Аз ли ще оправя света! Да би мирно седяло...! Да правят каквото щат! Да си трошат главите лудите, нехранимайковците, идеалистите, гражданите, интелигентите!

Това е по-страшното предателство, защото безразличието, пасивността, мързелът, цинизмът на нищо-не-правенето е почвата, върху която виреят олигарсите и техните слуги, партийните вождове и техните сити съпруги, поробителите и техните Иванчо-Хаджипенчовци, тираните и техните социологически Пиари, отнемащите перспективите на България като демократична, правова, модерна и европейска държава и техните инсталирани партийни вождчета, които са ситни и дребни като камилчета, та затова няма да мирясат, докато окончателно не превърнат България в пустиня, продавайки на обществото илюзията, че в края на пустинята има оазис...

 

http://nslatinski.org