(Напълно я разбирам, но изобщо не се съгласявам с нея)
Когато пушилката в страната ни утихне и нещата
-- се случат (като нов шанс за демокрацията и минимизиране на уродливите черти на съвременното българско общество);
-- или не се случат (по принципа на Черномирдин "Искахме да ги направим по-добре, а стана като винаги..."),
вероятно някой по-умен и по-обективен от мен човек ще направи социологически и социопсихологичски портрет на нашата социална мрежа (казвам "мрежа"като обобщение на "социалните мрежи").
И вероятно ще намери поне част от отговора на въпроса:
Защо в България социалната мрежа се оказа инициатор на протестите, а после се отдръпна, изпадна в паника, недоволство, мрънкане, суетене, осмиване на протестиращите, остроумничене (името им е легион на тези, които със статуси и статии се надпреварваха да издевателстват - как и те имали и защо и те имали причини да протестират за нещо или безкрайно смешно, или периферно, или тъпо, или сексуално... ), огорчение и дори отвращение...
В множество държави и общества социалната мрежа не само мобилизира хората и ги изкара на площадите, но беше ефективен и енергичен инструмент да държи мобилизацията им на ниво, да ги зарежда с идеи, да им дава огромни глътки кислород като надежда, цел и смисъл на протестите им.
У нас социалната мрежа се умори на третия ден да е будна, придоби асоциални и на моменти реакциони черти, започна да отнема кислород на протестиращите (както пее Высоцкий "и въздухът остана без кислород"), да им подрязва крилете и да ги демотивира.
Да поясна, когато говоря за "социална мрежа", аз тук не разбирам абсолютно всички хора с профил и присъствие в нея, а главно и предимно тези, които имат политическо, обществено, публично, активно отношение към слуващото се в България и го изразяват във и чрез социалната мрежа.
При този бъдещ социологически и социопсихологчески портрет на социалната мрежа ще има, логично е, елементи от народопсихологията и народокултурата ни:
-- на песиимизъм;
-- на неспособност за стратегическо мислене;
-- на проблемно обединяване;
-- на негативно отношение към Държавата.
Това са все разбираеми черти:
-- песимизмът е резултат от вековете на несигурност, в която сме живели, когато нищо хубаво не се е виждало на хоризонта;
-- неспособността за стратегическо мислене е резултат от наказанията, които ни е налагала Историята за всеки опит да излизаме извън грижата за непосредственото оцеляване и да се нагърбваме с Големи Цели;
-- проблемното обединяване е резултат от непрекъснатата принуда през дълги периоди на съществуването ни като държава да оцеляваме като се разпадаме на малки групи и се спотаяваме в пазвите, гънките, улеите и пукнатините на властващите империи;
-- негативното отношение към Държавата е резултат от постоянното силово, репресиращо, наказващо и дисиципилиниращо отношение на Държавата по нашите земи към народа и хората.
Бъдещият социологически и социопсихологически портрет на социалната мрежа в България ще отчете и някои други елементи:
-- спецификите на социалните мрежи в общества, в които новите технологии са изпреварили значително съзряването на социума;
-- "спомена от миналото" - т.е страха от ефекта на новите социални протести след като вече е имало подобни протести (1996-1997), а страната все едно е стигнала днес до катастрофа;
-- "спомена от бъдещето" - те.е страха, че социалните протести могат да доведат до хаос и анархия (вече както в социалната мрежа се паникьорства все повече за "хаос и анархия", така и възмутени граждани от различни села и паланки вопят по телевизиите за "хаос и анархия" и са готови да подпалят тракторите и комбайните, ако ги имаха и ако земята не беше върната в "реални граници"...).
-- непрекъснатото източване чрез емиграцията на млада енергия, потентност, хъс, смелост, луди глави, смели сърца - не напразно обществото ни развива симптоми и синдроми на застаряла, пасивно, живееща без мисъл за бъдещето общност и се възраждат стереотипи и нагласи - "да би мирно седяло, не би чудо видяло", "покорна главица сабя не я сече", "ти ли ще оправиш света", "да правят каквото щат там горе"...
В бъдещия социологически и социопсихологически портрет на нашата социална мрежа ще бъдат - навярно - отчетени и някои придибити по време на 24-те години на Прехода елементи:
-- демотивацията от спекулации за дългата ръка на КГБ, Путин, енергийната руска мафия, постсъветските имперски амбиции;
-- демотивацията от лансираните непрекъснато от икономисти-пазарни фундменталисти смазващи хиперрадикални идеи и ултраапокалиптични предупреждения - сакън да не се промени Моделът;
-- демотивацията от крайно лакейските медии, осбслужващи олигархическото задкулисие и спечелилите от Прехода кръгове, кланове и компрадорски интереси;
-- демотивацията от ненормалното материално, морално, културно и образователно разслояване на народа ни, което е разкъсало социалната тъкан на обществото и пречи на елементарната ни солидарност, съпричастност и консолидираност като граждани.
Съжалявам, че колкото и да изучавам сложните, динамични, самоорганизиращи се социални системи (каквато е и обществото), не ми достигат научни познания да направя точен социологически и социопсихологически портрет на социалната ни мрежа.
Но съм убеден, че в този портрет не на последно място ще бъдат включени и елементи, съответстващи на спецификите (на профила) на участниците в социалната мрежа и разгледани по следните параметри:
-- социален статус;
-- възрастов статус;
-- интелектуален статус;
-- ролеви статус.
Тези елементи, доколкото съм чел, са много важни за всеки социологически и социопсихологически портрет.
-- Струва ми се, че като социален статус в нашата социална мрежа има критична маса хора, които се въртят около това, което у нас е останало като средна класа; т.е. не падат на социалното дъно, справят се с проблемите и със свързването на двата края, основно оцеляват, но при възможност инвестират и в развитие (говоря за критична маса - по-долу ще поясня още нещо за нея, а не, че това са 80-90% от хората в социалната мрежа).
-- Струва ми се, че като възрастов статус в нашата социална мрежа има критична маса хора, които са някъде около възрастта, когато вече са наясно какво правят, как ще се реализират като социални агенти и актьори, в какви социални "[суб-]хабитати" разполагат своите асоциирания и проектират своите амбиции, какво им е нужно за "пълното щастие", какво могат да загубят "ако се разбъркат нещата";
-- Струва ми се, че като интелектуален статус в нашата социална мрежа има критична маса образовани, умни, интелигентни, с отворени сетива хора, които не са първосигнални и първоемоционални, а се опитват да разсъждават, да търсят логиката, да напрягат мозъчните си гънки, да си обясняват ставащото;
-- Струва ми се, че като ролеви (поведенчески) статус в нашата социална мрежа има критична маса хора, които в жизнените си стратегии постепенно са заложили (дори по принуда) на индивидуалистичното за сметка на колективистичното, разбрали са, че няма на кого да се надяват и са запретнали ръкави, преценяват успехите и неуспехите си в голяма степен като своя вина - ами успях, защото се борих, защото се лишавах, защото си скъсах задника от бачкане; или неуспях, защото не си направих добре сметката, защото не избрах правилното образование, защото не ми стигна решителност, защото просто не мога да бъда като всички и да смятам, че материалният успех е всичко и заради него трябва да смятам, че човек за човек е вълк. [по принцип Преходът принуди твърде безчувствено нашето общество, което е микс от индивидуалистични и колективистични нагласи, т.е. "in-between" общество, да става индивидуалистично на max и много хора изпопадаха на социалното дъно, само защото не можаха безопасно да направят този суперрязък завой]
Сега, понеже не мога да рисувам на своя сайт, нека си представим два концентрични кръга - като пръстен.
-- Външният кръг е цялото общество;
-- Вътрешният кръг са хората, които представляват онази част от обществото, която е ЗА радикални, категорични, решителни промени в начина, по който функционира обществото.
През 1989 г. в Полша вътрешният кръг бе голям и "пръстенът" между двата кръга - малък. Обществото в огромната си част търсеше и искаше промените, бе готово да се бори ЗА промените.
През 1989 г. в България вътрешният кръг бе малък и "пръстенът" между двата кръга - голям. Обществото почти не бе родило дисиденти, а промените му бяха спуснати "отгоре", то научи за тях общо-взето по радиото.
Това казва - горе-долу - и науката.
Естествено е, че тук обобщавам, за яснота на тезите ми.
Големите учени в науките за обществата са стигнали до извода, че ДА НЕ СЕ случат промените в едно общество, критичната маса хора ЗА промените трябва да е ПОД определен минимум. Т.е. вътрешният кръг в нашата илюстрация да бъде много малък, а пръстенът между тях - съответно - да бъде много дебел. С други думи, много малко хора да искат промени и много повече хора да не ги искат.
Напротив, за ДА СЕ случат промените в едно общество, критината маса хора ЗА промените трябв да е НАД определен максимум. Т.е. вътрешният кръг в нашата илюстрация да бъде много голям, а пръстенът между тях - съответно - да бъде много тънък. С други думи, твърде много хора да искат промени и твърде малко хора да не ги искат.
И тук излиза - най-сетне! :) - проблемът за Критичната Маса, т.е. за Пръстенът Между Двата Кръга.
Защото, както видяхме:
-- когато този пръстен е дебел, промяната не се случва;
-- когато пръстенът е тънък, промяната се случва.
Има обаче междинни случаи - на "средно-дебелотънък" пръстен. :)
При определен размер на този пръстен, наречен в науката за обществата "критична маса", имаме критична ситуация, назовавана също и "точка на бифуркация" (да се мисли като fork - вилица).
-- Под критичната маса (т.е. "дебел" пръстен) промените не се случват.
-- Над критичната маса (т.е. "тънък" пръстен) промените се случват.
Обаче!!!
При и около критичната маса нещата, меко казано стават "кофти". :)
Защото обществото тръгва КЪМ промени, но се оказва, че в него, в обществото, има една критична маса хора, които поради различни причини се уплашват на даден етап от промените и се обръщат СРЕЩУ тях...
Защото си казват, например: Добре, промени бяха нужни, но преди промените имах къшей хляб, а ако след промените загубя и него??
И се отдръпват, стресират се, спихват се тези хора, дават заден ход, придобиват елементи на реакционност, изведнъж стават по-гръмогласни дори от тези, които са били ЗА промените.
Аз изобщо не осъждам тези хора, п никакъв начин не ги наричам подли, страхливи, жалки, предатели!
Единствено казвам, че те са КРИТИЧНА МАСА за съдбата на едни промени.
И затова имат, предполагам, малко по-голяма вина - защото са излизали на площадите ЗАЕДНО с онези, които продължават да са ЗА промените, може би дори са ги запалили, вдъхновили, понеже като сравнително успели в обществото (нали затова имат какво да губят) са имали възможност да инвестират част от времето си не само в труд за насъщния, но и да мислят над екзистенциални проблеми.
В науката малко незаслужено наричат този феномен на критичната маса "Изходът на евреите".
Формално Мойсей се е сблъскал със същия проблем, когато извел евреите от Египет, а те при първите трудности започнали да хленчат, че какво му било чак пък толкова лошо на робството:
- имали покрив над главите си и храна в копанките;
-- е, принуждавали ги да работят ангария, но то простосмъртните хора винаги работят ангария;
-- е, взимали им синовете за войници, ами то синовете са затова - да са войници;
-- е, взимали им дъщерите за наложнички, ами то дъщерите и така някой ги взима от дома и ги отвежда в друг дом...
Тогава Мойсей възкликнал с горест: "Робството, оказва се, не е социален статус, а ментален! Ето, вие вече не сте роби по положение, но си оставате роби по душа...".
На всеки преломен етап за обществата се наблюдава този феномен - една определена обществена група първо тръгва ЗА промените и после се обръща СРЕЩУ тях.
През 1989-1991 г. ние, в СДС, видяхме същия феномен - хора, с които тръгнахме, с които стартирахме промените (едни в центъра, други като мен, по места) изведнъж се отдръпнаха, дадоха заден ход, върнаха се на изходни позиции, дори някои се сгушиха обратно в Майчицата-Партия.
Знам, ние, в тогавашното СДС, зад което стояха милиони българи, имахме дефекти и недъзи, профукахме огромен иторически шанс и аз съм част от провала на това поколение, независимо дали вътрешно смятам най-убедено, че съм действал в съгласие със съвестта си и с националните интереси (така, както съм ги разбирал).
Но тук говоря не за нашите недъзи в случая, а за това как ние, а по-важното - огромна част от българския народ - съзерцавахме в стрес и ступор, как една част от лидерите, но и от симпатизантите ни изведнъж дадоха заден ход и започнаха - да се прегръщат и договарят зад гърба на обществото с Луканов и Лилов и техните креатури (в центъра и по места)..
Но аз отидох малко в друга посока, това последното бе част от следващ мой текст, за моята - защото аз пръв я лансирах преди 4-5 години (или поне първия текст, който прочетох за нея бе написан от мен :) - за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (има много за тази идея на този сайт)...
Изобилието от думи в настоящия текст имаха една-единствена цел:
Да изкажат на глас убеждението ми, че когато някой ден бъде направен социологически и социопсихологически портрет на българската социална мрежа, за да се обясни нейното поведение в дните на протестите, вероятно изследователите и анализторите ще направят извода, че като
-- социален статус;
-- възрастов статус;
-- интелектуален статус; и
-- ролеви статус,
тя, българската социална мрежа бе именно такава, като въпросната критична маса:
-- тъй като в тази мрежа има достатъчно хора с нормален (за България!) социален статус; и
-- понеже в нея има доста хора не на пубертетна или студентска възраст; и
-- защото в нея има не малко умни и разумни в интелектуално отношение, а значи вечно съмняващи се хора;
-- и поради това, че в нея има множество хора, които преследват предимно индивидуални, а не колективистични стратегии,
Ето защо българската социална мрежа в своята критична маса демонстрира, според мен и скромното ми лично мнение, абсолютно нормално и естествено поведение, абсолютно нормални и естествени реакции (и ерекции :) )::
-- най-напред тя първа у нас стигна да извода, че промените са неизбежни;
-- после тя запали искрата на протеста, мобилизира и изкара на улиците десетки хиляди хора;
-- след това тя се стъписа, стресира, спихна и отдръпна от протестите и самата мисъл за радикална промяна;
-- а накрая тя дори се обърна срещу протестите, започна да ги осмива, окарикатурява, олекотява и дори охулва...
Аз никога не съм смятал, че научните модели трябва да се прилагат буквално към социалните системи (каквото е обществото) и с цялата си вече не малка по количество научна продукция съм отстоявал това убеждение.
Но в същото време съм наясно, че именно затова естествените и обществените науки стигат до сходни изводи и си разменят познавателни модели, защото те изучават един и същи свят, само че едните го описват с повече формули, а другите -с повече думи.
И именно пради това реакциите на българската социална мрежа са ми напълно обясними, аз я разбирам, сам постоянно се боря със съблазънта да се включа в нейното мрънкане и мърморене, защото виждам, че има какво да ме тревожи в ставащото.
Но понеже съм си извел като водещ принцип да вярвам на младите (чиито ясни очи и ярки души виждам на своите лекции), както и защото съм си въвел като главен критерий в оценката на процесите в България това - дали, те могат да направят България в по-добро място за живеене на моите деца или поне на моята внучка Беа, а няма ди ги прогонват от страната и те да заминават в чужбина, обръщайки се с гняв назад, аз хладнокръвно примам поведението на българската социална мрежа, но всичко у мен се бунтува и не може да се съгласи с това нейно поведение.
