(В националната сигурност така според мен не се прави)
Ако по-рано ме бе попитал някой за днешния законопроект, отнасящ се до ДАНС и ГДБОП, щях да му дам седем кратки съвета "на първо четене":
1. Един подобен законопроект, засягащ фината материя на националната сигурност, не бива да бъде политически мотивиран, звучащ реваншистки и внасян от партийните лидери на новата Тройна коалиция.
В националната сигурност, която засяга оголените нерви на държавата и държавността се пипа фино, внимателно, с ръкавици, а ботушите се оставят пред вратата...
2. Под този законопроект не трябваше да фигурира подписът на Михаил Миков, защото той е председател на Народното събрание, Първото-Лице-Във-Властта в парламентарната република и в тази му висша роля той има коренно различни функции и отговорности.
3. Не би трябвало да се съсипва МВР и вместо Министерство на вътрешните работи, превърнато от ББ и ЦЦ в Министерство на всичките работи, то сега да става Министерство на временните работи, което да води полицейските статистики и да гаси пожарите, докато важните, съществените, ключовите неща във вътрешната сигурност се поемат от друг.
4. Не би трябвало ДАНС от контраразузнавателна институция да се превръща във второ и то „мега” МВР, да стои встрани от парламентарния контрол и при това да започне да напомня с някои свои правомощия митичната ДС или поне нейния гнил дъх, който трови демократичните практики у нас вече близо четвърт век.
Трябва ли тук да припомням как редица експерти съветваха някога Станишев да не прави ДАНС по начина, по който той реши да я направи и предупреждаваха, че ще се случи точно това, което се случи - от две контраразузнавания (НСС и ВКР) ние получихме половин контраразузнаване.
И с липсата на смелост и политическа воля, с неумелите си, разкоординирани и лишени от разумна експертиза действия, тогавашната Тройна коалиция доведе системата за национална сигурност до такива сътресения, че тази система съвсем нелепо и неразумно да чака милиционерско-аматьорското правителство на „ГЕРБ” като манна небесна!
5. Не би трябвало с първото по-значително нормативно предложение на новия парламент да се обявява война на президента (още повече с подписа на председателя на парламента!) и да се изземва безпрецедентно ролята му при назначаването на председателя на ДАНС.
6. След съсипването на „Гражданска защита” от миналото правителство, сега се прави втора силно рискова, крайно противоречива и зле обмислена стъпка – съсипването на ГДБОП. А това са две структури, които най-тясно са свързани с истинските проблеми пред националната ни сигурност.
7. Злоупотребата със СРС се дължеше не толкова на мястото на съответната структура в МВР и на нормативните дефицити, а на пълната безпардонност на предишните управляващи, на тяхното незачитане на законите, на зловредата им амбиция да превърнат СРС в основно средство не за борба срещу престъпността, а за репресии над опонентите в политиката и бизнеса.
Системата за национална сигурност след погрома, нанесен й от „ГЕРБ”, е в полубудна кома, в насипно състояние, на прага на превръщането си в безполезен механичен сбор от институции, запълнен от дочакващи пенсионирането си демотивирани служители.
Ето защо системата за национална сигурност се нуждае от сериозно лечение, но на базата на много задълбочен научен и експертен анализ, от диагностика на узявимостите, от осмисляне на нейната структура, материално, финансово, информационно и ресурсно осигуряване, от фина настройка и ефективни инструменти за ранно сигнализиране и управление на рисковете.
Вместо това, ние виждаме зареден с реваншизъм, нахъсан политически, пълен с импровизации и писан на коляно законопроект, който може да извади много очи, без да изпише никакви и ничии вежди.
Аз имам силни опасения, че този законопроект може да се окаже фалстарт, явен фалстарт.
В националната сигурност така, според мен, не се прави, не се действа с импровизации и чувство за мъст.
Българската система за национална сигурност и България заслужават много по-държавнически подход.
В това съм убеден.
Категорично.
