Изказване на проф. д-р Николай Слатински*
на Кръгла маса „Вземане на външнополитическото решение и ролята на гражданско-експертния потенциал в светлината на „червения картон” на София към Скопие за преговорите с ЕС”
3 февруари (неделя) 2013 г., от 11.00 до 13.00 ч.,
в залата на Агенция „София-прес”, ул. „Славянска” 29.
* Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които по някакъв начин сътруднича.
Регионът, в който се намира България - т.е. Балканите и Черноморието, разположен в стратегически триъгълник (Западни Балкани, Задкавказие, Близък Изток) е арена на сблъсъка на интересите на развитите държави. Този регион е използван като опитен полигон за различни стратегии, в него се тестват технологии за управление на кризи, експериментират се способи за политически инженеринг, вкл. чрез създаване на нови държави.
В региона се сблъскват два принципа на международното право: правото на самоопределение и принципът на ненарушимост на границите. Да се намира баланс между тях е актуална задача за САЩ и Европа, НАТО и ЕС. Пример за двойни стандарти е решаването на казуса Косово. Логичният въпрос е: Защо за Косово може, а за Нагорни Карабах – не?! Трябва да се спре фабриката за производство на държави в нашия регион! Като изчерпи “суровините” тук, тя ще се прехвърли да „произвежда” държави и другаде.
При тази повишена сеизмичност на региона, не може да не се оцени като дълбоко погрешна провежданата напоследък от България политика – да се пречи с всички възможни средства на интегрирането на Македония в ЕС. Тази политика е не само груба грешка - от гледна точка на националната сигурност на България това е грях, а спрямо стратегическите ценности на страната може да се окаже провал с твърде далеч отиващи и непоправими последици. България не бива по никакъв начин, дори неволно, да обслужва интересите на Гърция и Сърбия. Не става дума да правим от Македония фетиш и да изпадаме в обсесия, но:
- първо, тя е част от българската история и от нашето чувство за българщина и ние не можем да се държим все едно това не е така;
- второ, не е разумна и изобщо не е обяснима политика, при която България пречи на членството на Македония в ЕС, а в същото време е „за” членство на Турция в ЕС на всяка цена! (да си „за” членството на Турция в ЕС на всяка цена е еднакво голяма грешка с това да си „против” членството й в ЕС на всяка цена – с крайните позиции една държава само ще извади кестените от огъня вместо други страни, които се спотайват, улеснени от първосигналността ни на международната сцена);
- трето, не ние бива да работим за косовски сценарий пред Македония;
- и четвърто, не трябва да се отнасяме с безразличие пред възможността за създаване край нас на зона на нестабилност. Политиката ни към Македония е тест за зрялост - за демократичност, за модерност, за европейскост и отговорност към националните интереси. Досега на няколко пъти през нашата история управляващите са се проваляли с гръм и трясък на този жизнен тест, което е струвало на държавата като минимум драматична несигурност, не рядко териториални загуби, а понякога дори и тежки национални катастрофи.
При сегашната си политика България се държи към Македония не като добра майка, а като лоша мащеха. А бе време, през януари 1991 г., когато България първа призна Македония. И на международни конференции, аз се опитвах да обяснявам на западните партньори акта на това признаване чрез притчата на Соломон за детето и майките: При Соломон довели две жени. Всяка обвинявала другата, че й е откраднала детето. Соломон грабнал меч и заповядал: „Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата”. Тогава първата жена викнала с разтревожен глас: „О, господарю мой! Дайте й това дете живо и не го убивайте!”. А другата казала спокойно: „Нека не бъде ни мое, ни твое, сечете”. Царят посочил жената, която молела да бъде запазено детето живо, и рекъл: „Дайте на тая живото дете и го не убивайте; тя е негова майка!”. Казвах на западните си колеги: Ако дойдат четири майки при вас: България, Сърбия, Гърция и Албания - и започнат да се обвиняват взаимно, че всяка било откраднала от другата част от невръстното дете-държава Македония. И вие кажете: „Разделете я на четири и дайте по една четвъртина на всяка държава!”. Какво ще се случи? Три от тези „майки”, Сърбия, Гърция и Албания, ще си вземат своя дял и ще бъдат доволни. И само България, ще каже, и тя каза: „Не я делете! Нека бъде самостоятелна, нека бъде независима, нека живее, съществува и се развива мирно и спокойно!”. Защото е истинската й майка, България призна независимостта на Македония.. Истинската майка не иска да вземе част от детето си, а казва: нека да е живо и здраво, да си стъпи на крака и стане човек - това е най-голямата награда за истинската майка!
Днес България спрямо Македония прилича повече на гневна, немарлива майка, която не дава на детето си да вечеря и го праща да си легне гладно, само защото то не си е написало домашното; която държи детето си леко облечено дълго време на студа на балкона, само защото е казало няколко неприлични думи, дочути на улицата; която прогонва детето от вкъщи, само защото то пуши цигари. Има ли смисъл да се питаме къде детето по-скоро би се научило на прилично поведение – когато е на произвола на съдбата в опасния квартал, или когато е в една възпитана, разумна и почтена компания? Точно в този дух трябва да си зададем въпроса - къде ще бъде по-добре за Македония (а и за България!) - ако Македония влезе в ЕС и започне да живее според европейските норми, правила и стандарти и където ЕС гарантира териториалната й цялост; или ако Македония остане в Западните Балкани, лишена от бъдеще, мафиотизирана, отдадена в ръцете на паравоенни и криминални групировки? Да оставиш Македония извън ЕС – означава неминуемо това: да я плъзнеш грубо надолу, към косовския сценарий. Косово става все по-реален спомен от бъдещето за Македония.
И още: Македония не е Сърбия, която дискредитира себе си с безумната стратегия на Сл. Милошевич и затова Европа прие без големи угризения натиска на САЩ и политиката на свършените факти относно Косово. Косово бе разглеждано преимуществено като проблем във и на Сърбия - въпрос, затова независимостта на Косово не генерира особени последици за регионалната и европейската сигурност. Но Македония не е Сърбия - в Македония по неразрешим начин и в здрав възел са преплетени интересите на много държави и тласкането й към нестабилност ще повлияе фатално на сигурността на региона и Европа. Ето защо България не бива да приглася и да допринася за политика, подбутваща Македония към ръба на пропастта.
След Кръглата маса. Послеслов.
Кръглата маса мина точно така, както очаквах и затова вътрешно се съпротивлявах да участвам в нея (винаги трябва да слушам интуицията си!), но не можах да откажа на свои приятели...
След като правителството и обслужващите го медии изтеглиха позицията на страната ни спрямо Македония в едната абсолютна крайност (на тотално саботиране на членството на Македония в ЕС, изваждане на кестените на Сърбия и Гърция от огъня с наши ръце), защитаващите другата позиция, вкл. такива като мен, останаха без особено пространство за маневриране и трябваше да изтеглят позицията си в другата крайност (на провеждане на политика, която - през стиснатите зъби, заради обидите, нанасяни ни от македонски правителствени лидери - работи за вкарване на Македония в европейския контекст като отчаян опит за спасяването й от разпад).
Така се получиха два монолога. А 2 монолога не правят 1 диалог...
И още нещо.
Определени български политици, бизнесмени, медийни босове и висши ченгета имат силни проблеми да прокарват своите корпоративни и лични икономически интереси (отчасти с привкус на мафиотски капитали) в Македония. И затова искат да превърнат българската външна политика в заложник на тези свои провалени интереси в Македония...
Аз си признавам, че моята любов към Македония (като кръвно свързан с нея) винаги ме прави повече емоционален от приемливото за такива форуми...
