/Поглед.инфо/ Току-що завършилите парламентарни избори дадоха категоричната политическа оценка на българския народ за последните тридесет години. Те обявиха политическото ни настояще за минало, което безвъзвратно е отшумяло, защото се е провалило напълно. Хората с вота си заявяват открито и категорично, че не искат повече нито европейски, нито евроатлантически ценности; отрекоха капитала, „новия цивилизационен избор“, Европейския съюз и демагогията на глобализма, геополитическите брътвежи на нашите политици и осъдиха на политическа смърт партиите, които управляват през последните десетилетия. В това число и т. нар. „левица“.

Народът все още говори не съвсем членоразделно, но и ръмженето му е достатъчно ясно и категорично, за да правим заключението, че в него се надига нещо, което тръгне ли, ще изтърбуши и помете всичко.

Най-важният извод, от който неолибералите и евроатлантиците бягат като дявол от тамян, е, че сме на прага на радикални социално-политически и икономически трансформации, които носят ново обществено устройство, нов ред в държавата и обществото, нова власт и нова геополитическа ориентация. И нов морал. Защото знаят, че ще бъдат пометени и запратени в историческото небитие!

Никоя партия не получи сега властта, защото никоя не отговаря на потребностите и желанията на обществото и народа; никоя не изразява духа на времето и тенденциите в общественото развитие. Която и да управлява в каквато и да е коалиция, ще бъде заплаха не толкова за настоящето, колкото за бъдещето. Защото настоящето ни вече е минало, което няма да се върне. Но бъдещето приближава и тежката му ръка ще се стовари върху всичко, които му пречи да се установи.

Твърдя това, изхождайки от новото подреждане на партиите и показателите за тяхното реално влияние в обществото. Гласоподавателите не се трогнаха от обещанията им за стабилност или че ще увеличават пенсиите; че ще гарантират стабилност и предвидимост в политиката. Те доста рязко им дадоха да разберат, че не се трогват от подобни обещания, защото дълг на всички е да се провежда справедлива социална политика, да се пази общественото спокойствие и да се повишават доходите. Сега най-важното е да се видят геополитическите реалности и тенденциите в обществено-икономическото развитие и се подготви държавата ни за бързото и лесното й приспособяване към тях. За избирателите бе важно и отношението на партиите към Русия и военната операция, която провежда в Украйна. Тази тема е толкова важна, че повлия решително върху резултатите на партиите. Избирателите на простиха непремерените епитети и неверните оценки. Но и не повярваха на онези, които се кълняха повече, отколкото беше необходимо.

Очевидно е, че политическите субекти не съответстват на обществените настроения и не изразяват мнението на хората. Получава се нещо от рода „отдолу не искат, а отгоре не могат“. А това означава зараждане на революционно напрежение, което нищо чудно да бъде отпушено като стихия, която да не може да бъде овладяна.

Но щом ще става така, значи партиите са незрели, ръководени са от слаби политици, не достатъчно умни, подвластни на лични интереси и напълно неспособни да разчитат гласа на народа и да слушат какво им се казва. В програмите им няма значими идеи, нито дори някакви виждания за общественото устройство. Да не говорим, че като папагали повтарят, че са за „европейската интеграция“ и „влизане в еврозоната“, че „България е лоялен член на ЕС и НАТО“. Дори не умеят с достойнство да слугуват на господарите си и да показват интелигентно своята вярност и привързаност към тях. Сега бързат да си изпълнят заканите и тези, които ще формират парламентарното мнозинство, щели да ускорят „европейските процеси“ в България. Нека им напомня, че неизбежно (и вероятно скоро) ще им се наложи да плащат висока цена за своето политическо безразсъдство и слугинаж.

Ако бъдат изпълнени тези закани, политическият живот ще влезе в доста сложно състояние. Ще се изострят противоречията между власт и общество и дори спокойствието да бъде запазено, то ще е за кратко, а после ще припламват все по-често негодувания, недоволства, конфликти, които ще се разрастват и ще дестабилизират живота в държавата. При такива разминавания е неизбежно да се нагнетява напрежение, което в един момент ще избие в събития, които трудно ще бъдат овладени.

От друга страна обаче, политическите партии (всички и без изключение) нямат полезен ход и не е възможно да пазят каквато и да било „неутралност“ – било ако са във властта, било като опозиция. Защото практически те са без социална база, нямат съществена подкрепа и могат да разчитат единствено от външни сили, фондации, международни организации.

Сред тях в най-жалко и унизително положение се намира левицата, която бе методично и безжалостно убивана – особено през последните шест години. Идейната нищета на нейното ръководство, интригантството, некомпетентността, липсата на ръководни политически качества, дребнавост и отмъстителност я доведоха до сегашното й поругаване и по същество изхвърляне от политическия живот. Но друга съдба с това ръководство тя не можеше да има. И си получи заслуженото. Сега трябва да мисли как да се спасява и оцелява, как да се обнови, че да се завърне към истинските си идеологически и политически ценности и да заслужи отново правото на живот!

Но за бъдат партиите подкрепяни, ще трябва да изпълняват безропотно всичко, каквото им кажат отвън. Ако трябва, дори да преминат към някаква форма на диктатура, за да запазят вътрешния мир. И най-вероятно ще го сторят. Колко време биха устояли в подобно състояние, не е трудно да се предвиди. И какви ще са последствията - също.

Състоянието в обществото днес е сложно и опасно. Привидно всичко си е така, както е било, и както следва да бъде. Цари някакво привидно спокойствие, всеобщо безхаберие, безразличие и политическа апатия. Но подобно общество е най-опасно. Още повече че и международната обстановка се усложнява, светът се пренарежда, сменят се държавите-лидери на света, дестабилизират се международни съюзи и организации.

Парадоксът на времето днес е, че ние сега живеем вече във вчерашния ден на българската политика и обществено-икономическото устройство. Но реалностите в България са различни и политическите субекти са длъжни да видят промените и се съобразяват с тях. С тях шега не бива.

Защото когато народът предупреждава, политиците и държавниците трябва да слушат и изпълняват! За да не съжаляват после горчиво…

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели