/Поглед.инфо/ Много по-важно от всички конкретности на 2014 г. е продължението на един процес, който нито е започнал сега, нито ще завърши в скоро време. Неговото развитие има несравнимо повече последствия за живота в България от това кой е спечелил изборите, кой е влязъл в управлението и кой е останал в опозиция. Говоря за все по-задълбочаващото икономическо неравенство, което, независимо дали го признаваме или не, оказва влияние върху всичко ставащо у нас. Казвам, че това е най-важното, защото в държава, в която има нищожен процент много богати хора и огромен процент обедняващи, няма нито свобода, нито демокрация. Бедните не могат да бъдат свободни. Това е аксиома. Свободата не се изразява в това, че ни позволяват да гласуваме през определен период от време - няколко години или няколко месеца, няма значение. Гласуваме за партии, които са създадени от същия този елит, който постоянно задълбочова несправедливостите в обществото. Нима можем да очакваме от неговите политически проекти да променят нещо? Не разбира се. Те просто обслужват статуквото.

Не е възможно да пребиваваме в състояние на дълбоко икономическо неравенство и да имаме работещи институции, справедлива съдебна система, некорумпирани политици. Както казва Корнелиус Касториадис в излязлата си наскоро на български език книга "Проектът за автономия", "след като има огромно икономическо неравенство, каквото се наблюдава днес, хората с икономическа власт в ръцете си ще я превърнат, неизбежно и независимо от своите намерения, в политическа власт. Никога не би било възможно самите хора, които искаме да бъдат свободни граждани, да бъдат такива в политическата сфера и роби в икономическата сфера." Любопитното е, че Касториадис пише това през знаковата 1989г. През изтеклите оттогава 25 години икономическото неравенство, за което говори той, напълно съсипа свободата, която толкова възторжено приветствахме през 89-та. Затова категорично отказвам да слушам онези анализатори, които ни обясняват, как икономическото неравенство било напълно естествен процес и колкото повече неравенство имало в едно общество, толково по-свободно било то. Независимо от продължителното време, в което ни промиваха съзнанието с подобни клишета, така и не можах да разбера в какво точно се изразява свободата на хората, които са изгубили работата си или нямат пари, за да получат качествена лекарска помощ. Съгласен съм, собствениците на либералните медии, на либералните NGO-та и на либералните мрежи нямат такива проблеми. Парите им осигуряват всичката свобода на света. Както казва Корнелиус Касториадис, "ако имам много пари, мога да купя радио и телевизионна станция; това икономическо неравенство се превръща в политическо неравенство, защото мога да кажа на хората какво трябва да мислят и какви са новините."

Идеята на неспирната медийна пропаганда е да ни накара да вярваме, че живеем в най-добрия от всички възможни светове и че колкото по-бедни ставаме, толкова сме по-свободни. Само че тази мантра толкова силно взе да се разминава с реалността, че все повече хора по целия свят почнаха да забелязват как ги пързалят. Движенията "Окупирай" в Съединените щати и Западна Европа, протестите на "Възмутените" в Испания" през последните няколко години показват, че обикновените хора вече не вярват на пропагандните митове, които им спускат казионните медии. Тези хора искат друг свят. Свят, в който наистина има демокрация, свят, в който свободата е за всички, а не само за милионерите. В началото недоволните излизат на спонтанни протести, които с течение на времето се трансформират и в политически проекти. Електоралният успех на гръцката радикална левица "Сириза", както и на съвсем новата испанска партия "Подемос", показва едно - протестът срещу статуквото не е отвлечена утопия, това е съвсем логичен отговор на все по-големите несправедливости в съвременния свят. И не бива да имате никакви съмнения - рано или късно този процес ще засегне и България. Оспорването на властта на елита ще излезе от фазата на глухото ръмжене и ще придобие формата на политическа формация. Успешна при това.

Деконструкция - БНР