/Поглед.инфо/ Защото е дребна, незначителна, а едновременно с това - креслива и самовлюбена. Това е краткият отговор. Има и по-дълъг. Грантовата десница веднъж вече беше във властта, колкото и на някои нейни представители да им се иска да забравим този факт. "Автентичните" десни управляваха именно с ГЕРБ. Само преди няколко години днешните истерични критици на Бойко Борисов бяха негови министри, подкрепящи го депутати в парламента, както и хвалещи го по медиите анализатори. Сега искат да ни накарат да повярваме, че са изживели катарзис, че от съюзници са се превърнали в непримирили противници на ГЕРБ. Хайде, стига! Няма кой да се върже на този номер. На всички е ясно, че ако грантовата десница успее да попадне в парламента, тя отново ще се сгуши под шлифера на Борисов, очаквайки от него да ѝ осигури сито живуркане. Вече сме го гледали този спектакъл. Абсурдно е да викаме на бис същите актьори.
И още нещо трябва да бъде казано в този контекст. Грантовите анализатори не спират да повтарят как те и политическите им представители жадуват да разградят "порочния модел на ГЕРБ". Искат да кажат, че "автентичните десни" ще сложат край на корупцията, безпринципните назначения, шуробаджанащината, потискането на различно мислещите. Похвален стремеж. Стига да беше истински, а не пример за лицемерно говорене. Защо е лицемерно ли? Ами защото когато бяха във властта, въпросните десни правеха абсолютно същото, в което сега обвиняват ГЕРБ. В ръководените от тях министерства назначаваха роднини, приятели и партийни служители, не проявяваха кой-знае какво усърдие в борбата с корупцията и разбира се, не понасяха някой да изказва мнения, различни от техните. Нетърпимостта на грантовата десница към критики, без никакво съмнение, е в пъти по-голяма, отколкото недоволството, демонстрирано от Бойко Борисов към опонентите му. Нещо повече. Борисов лично върна в ефира на БНР Силвия Великова, която беше отстранена от бившия генерален директор на радиото. По времето, когато грантовата десница беше във властта, също имаше отстраняване на журналисти и спиране на предавания. Да сте чули някой "автентично" десен да е надигнал глас срещу това, да е призовавал за възстановяване на медийния плурализъм? Няма как да сте чули, защото нищо подобно никога не се е случвало. Грантово десните, които обичат да се представят като абсолютни защитници на свободата на словото, се превръщат в диви цензори в момента, в който се докопат и до най-дребната властова позиция. Определят и най-деликатната критика по техен адрес като "удар срещу евроатлантизма", като опит "да бъде променена геополитическата ориентация на страната". И тези лица днес имат нахалството да се представят като алтернатива на управляващите, като хора, които ще изградят управление без корупция, безпринципни назначения и медиен натиск. Трябва да си крайно наивен човек, за да повярваш на подобно обещание.
Освен всичко друго грантовата десница е известна и с крайно непопулярните теми, които издига като свое знаме. Още от самото си създаване тя обяви, че нейна свръхзадача е извършването на съдебна реформа. Независимо от факта, че през последните години тази дъвка е една от най-често употребяваните, едва ли има български гражданин, който да каже какво точно имат предвид "автентично" десните, когато говорят, опиянявайки се, за "съдебна реформа". Единственото, което се разбира, е, че грантовата десница иска да замени настоящите шефове в съдебната система със свои хора. Този банален мотив е в основата и на истеричния вой отдясно срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор. Да блокираш Орлов мост, защото не ти харесва Гешев, е признак за тежък дефицит на нормално мислене. И съвсем естествено избирателите в страната показаха ясно какво е мнението им за грантовата десница, неглижирайки я на изборите. На пръв поглед, спечелените районни кметски места в София дават основание на "Демократична България" да се държи наперено. Само че, като се замислите малко повече, ще видите, че особени основания за гордост няма. Симпатизантите на грантовата десница живеят основно в столицата. Извън нея няма никого, който да се възторгва от величието ѝ. И второ, не по-малко важно. Спечелването на осемте районни кметски места стана с решаващата помощ на гласоподавателите на... БСП. В навечерието на втория тур на изборите ръководството на социалистическата партия призова своите членове и симпатизанти да гласуват за кандидатите на десницата срещу ГЕРБ.
Разбира се, това беше грешка. В крайна сметка обединен "ляво-десен" фронт срещу управляващата партия така и не се получи. А и в интерес на истината, няма нужда от такъв. В България не властва диктаторски режим, че да се налагат тежки политически компромиси в името на "спасяването на демокрацията". Подавайки ръка на основния си политически опонент - грантовата десница, БСП се оказа в глупавото положение на човек, когото просто използват, за да свърши определена работа, а след това го превръщат в обект на подигравки. Дори бившият президент Росен Плевнелиев, за когото не е известно да притежава каквито и да било аналитични способности, прозря, че дружбата с формации от типа на "Демократична България" не води до нищо хубаво. От ръководството на въпросната формация му отговориха в типичния си стил, припомняйки му, че неговият баща е бил секретар на Окръжния комитет на БКП в Плевен, а той самият, преди да се покръсти в демократичната вяра, е изпълнявал длъжността на щатен комсомолски секретар. Тези факти, естествено, са добре известни, но никога досега грантовата десница не ги беше споменавала официално. Това, че в момента се сеща за тях, е поредното доказателство за двуличието, характерно за тези хора. Докато им се кълнеш във вярност, както доскоро правеше и Плевнелиев, за тях няма никакво значение какъв си бил. Дръзнеш ли обаче да им отправиш и най-лека критика, моментално се превръщаш във враг. Същото е отношението на "автентично" десните и към бившите служители на Държавна сигурност. Тези от тях, които ругаят комунистите, клеймят Путин и веят с лъчезарен поглед евроатлантическото знаме, са обект на преклонение. И за миналото им в специалните служби изобщо не се споменава. Другите, които не желаят да бъдат хамелеони, са постоянно обругавани като "ченгета" и "доносници".
Поразителна е тази безпринципност. Поразително е как именно тези, които претендират да са въплъщение на морала в политиката, се държат като побеснели ветропоказатели. От такива хора можеш да очакваш всичко. Докато ти се усмихват приятелски, кроят планове как да ти забият нож в гърба. Съюзът с тях в никакъв случай не е "спасяване на демокрация". Защото винаги, когато грантовата десница се домогне до властта, демокрацията си отива.
Ретро
