/Поглед.инфо/ Има една категория българи - политици, политолози, интелектуалци - които смятат, че ще минат за много умни, ако непрекъснато говорят за две неща: борбата с комунизма и кардиналните реформи. Нека поговорим за тези прословути реформи. Няма спор, България има нужда от промени. Сериозни промени. Въпросът е обаче какви. Защото както и навсякъде другаде и тук дяволът се крие в детайлите. Защото реформите могат да се изразяват в това, което Наоми Клайн много точно нарича "шокова доктрина". Според основното правило на тази доктрина всяко бедствие, било то природно, икономическо или военно, може да бъде използвано за генерално преустройство на обществото. Като, разбира се, въпросното преустройство се свежда до тотална приватизация - не само на предприятия, но и на всевъзможни други неща като здравеопазване и образование;до замразяване на доходите на повечето хора, до повишаване на безработицата и до още по-голямо забогатяване и власт на транснационалния елит. Наоми Клайн ни показва как се е случвало това на практика в редица латиноамерикански държави след като там се възцаряват подкрепяни от САЩ "пропазарни" режими, в Ирак след американската инвазия, в Русия по времето на Елцин. Всъщност ние в България и без тези примери знаем какво означава шокова доктрина, защото през последните 25 години я изпитахме на гърба си.
Реформите, които се правиха през последния четвърт век, следваха указанията на всички световноизвестни пазарни фундаменталисти. Основната част от държавните активи бе разпродадена, защото според катехизиса, наречен Вашингтонски консенсус, нищо не бива да пречи на приватизацията и на свободното движение на капиталите. След като изпълнихме всички реформи, което ни бяха предписани от организации като МВФ и Световната банка, с право се надявахме, че ще заживеем щастливо и богато. Само че стана точно обратното. Вместо в рая на благоденствието, се озовахме в ада на неравенството. А за да не се стигне до революционни настроения, местните пазарни мислители постоянно ни убеждаваха как трябва да сме изключително доволни от положението, в което се намираме. Един от най-ярките представители на ляворадикалната философска мисъл Славой Жижек много добре обяснява как пропагандаторите на неолибералната идеология манипулират обществото. Ето така. Налага ви се да сменяте работата си всяка година, подписвате краткосрочни договори? Погледнете на това като на освобождение от стягащата ризница на постоянната работа, като на възможност да преоткриете себе си, да откриете неподозираните си възможности. Не можете да разчитате повече на постоянно здравно и пенсионно осигуряване? Погледнете на това като на възможност за избор: пълноценен живот сега или дългосрочни гаранции. Ако пък всички тези трудности ви карат да се чувствате зле, идеолозите на постмодернизма веднага ще ви обвинят в неспособност да приемете "свободата" и в незряла привързаност към стария ред.
Ето така през последните 25 години всички управляващи и подчинените им всичколози ни омайваха с приказки за кардинални реформи и свобода, постоянно ни засипваха с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни стратегии и визии. И докато ни обясняваха колко важно е да приемем колкото се може по-бързо евроатлантическите ценности, членовете на елита се грижеха основно за собственото си обогатяване. Предприятията бяха продадени на безценица, природните богатства бяха раздадени на толкова обичаните чужди инвеститори при условия, от които те печелят почти всичко, а държавата почти нищо. Като цяло страната е проядена от корупционни схеми, облагодетелстващи приближените до властта кръгове и групировки. Това е конкретният резултат от прословутите реформи и е съвсем естествено, че когато чуят тази дума, повечето хора си представят не подобряване на живота си, а допълнително засилване на хаоса, обедняването и корупцията.
Да, приказките за радикална съдебна реформа , електронно правителство и електронно здравеопазване звучат много хубаво. Само че след 25 години реформаторски упражнения ние сме разбрали, че подобни хубави приказки водят до твърде неприятни последици. На хората им писна от стратегии за реформи. Пенсионерите, безработните, работещите бедни никак не се впечатляват от това, че някой министър е хвръкнал до Брюксел и там е получил чутовни похвали за реформаторските си намерения. Те искат да имат работа, да получават достойно заплащане, да могат спокойно да образоват и лекуват децата си. Така че ще бъде добре, ако българските управяващи положат повече усилия в тази посока, ако действията им са насочени основно към справяне с бедността и преодоляване на неравенството. Хората оценяват много повече подобни действия, отколкото постоянните приказки за реформи и стратегии.
