/Поглед.инфо/ Велик музикант, знаменит бунтар, Ференц Лист е вечен символ на унгарската идентичност и първият унгарски европеец
Всяка година март е много специален месец за унгарците - те празнуват годишнината на революцията от 1848-1849 г. Под националното знаме се съединяват либералната традиция на Лайош Кошут, Ищван Сечейни, Ференц Деак с демократичното народностно начало на Шандор Петьофи и Михай Танчич. В продължение на повече от година е възстановена унгарската държавност. Макар революцията да e разгромена, общохуманните й идеи не могат да бъдат загърбвани в дългосрочен план. Така се стига до компромиса от 1867 г.: Хабсбургите са принудени да признаят унгарския суверенитет, а Унгарското национално събрание избира Франц Йосиф за унгарски крал. Империята се разделя на две половини с отделни парламенти и самостойно вътрешно управление. Как да преценяваме този факт в контекста на съвременното разбиране за национално постижение? В контекста на съвременните усилия на правителството на Виктор Орбан да отстоява унгарския суверенитет в рамките на Европейския съюз?
Унгарската революция се подготвя десетилетия, главно в средите на аристокрацията. Възраждат се националните традиции, езика, образованието. Основават се училища, университети. Идеите на Просвещението толкова дълбоко навлизат в бита и културата на Европа, вкл. в Унгария, че дори поражението на Великата френска революция не може да спре възхода им. В такава атмосфера се раждат и израстват стотици именити унгарски дейци – учени, поети, музиканти, политици.
Сред тях е великият унгарски пианист, композитор и диригент Ференц Лист (1811-1886) – една от най-ярките звезди на музикалния романтизъм на XIX в. От ранна възраст се открояват изключителните му музикални заложби: на 5 години получава първите уроци от баща си – пианист и челист в двора на графовете Естерхази; на 7 години вече е завършен пианист; на 8 – започва да композира; на 9 – дебютира пред публика; на 10 – учи във Виена при прочути музикални педагози. Легендата разказва, че когато го чул как свири, великият Бетовен се качил на сцената и целунал малкия Ференц по челото.
В 1823 г. семейството заминава за Франция. В Парижката консерватория обаче отказват прием на момчето, но година по-късно дебютът му като пианист преминава с огромен успех. За 12-годишният Ференц Лист започва да се говори като за унгарското дете-чудо. През 1825 г. свири за английския крал Джордж IV, започва да концертира във Франция и Швейцария. Същевременно се задълбочава над книгите, за да преодолее липсата на общо образование. Юлската революция от 1830 г. вдъхновява 18-годишният юноша да напише „Революционна симфония“. През този период се запознава с водещи творци и политици като Виктор Юго, Хайнрих Хайне, Алфонс дьо Ламартин. На 4 декември 1830 г. се среща с Хектор Берлиоз, с когото впоследствие го свързват дълбоко приятелство и творчески проекти.
Следват продължителни турнета и срещи с именити музиканти. Съвременници твърдят, че Салиери, Паганини, Берлиоз, Брамс, Вагнер и други музикални величия се прехласвали, когато свирел Лист. Шопен казвал: „Обичам моята музика, когато я свири Лист“; а блестящият норвежки композитор и пианист Едвард Григ се поклонил на Лист, когато младежът по-добре от самия автор и от прима виста изсвирил неговия „Концерт за пиано и оркестър в ла минор“.
След триумфалните му гастроли от Ирландия до Русия, в навечерието на Коледа 1839 г. Ференц Лист се завръща в родината си. В Пожонь (Братислава) той е посрещнат от граф Естерхази и до Пеща пътува в каретата му в ескорт от каретите на графовете Венкхайм, Зичи и Фештетич. По пътя навсякъде е аплодиран от екзалтирана публика.
В Пеща Лист отсяда в дома на граф Лео Фештетич, където се запознава с граф Ищван Сечейни и прегръща неговите либерални идеи за възраждане на Унгария. В кръга на Сечейни са изтъкнатите политици Ференц Деак, Йожеф Йотвьош и редица други, които по-късно, през 1848 г., активно участват в революцията и заемат министерски постове в републиканското правителство на първия унгарски президент Лайош Кошут. Политиците виждат в Лист международна знаменитост, посланик на Унгария, който може да допринесе либералните им идеи да станат достояние на цяла Европа.
Исторически е рециталът, който Лист представя в стария Национален театър на 4 януари 1840 г. След безкрайните аплодисменти на публиката, в края на спектакъла Лист е удостоен с „Меча на честта“. Граф Фештетич произнася прочувствена реч, величаейки Лист като унгарски патриот, блестящ символ на национална гордост и престиж.
„Скъпи мои съотечественици“, казва в отговор знаменитият пианист, „Като най-свят и скъп за сърцето ми, приемам този дар – „Мечът на честта“, с който ме удостояват представители на нация, чиито храброст и благородство винаги са будели възхита... С този меч в предишни времена са разгромявали враговете; служел е за защита на родината; а днес се предава в миролюбиви ръце. Символ ли е това? Означава ли, че Унгария, покрита в миналото с бойна слава в многобройна бран, днес се обръща към изкуството, литературата и науката за постигане на нови висоти? Означава ли, че днес дейците на изкуството и индустрията трябва да осъществят висшата мисия – Унгария да се нареди сред най-напредналите нации, със своята гениалност и героизъм да постигне мирните си цели... Но ако някой несправедливо и с насилие дръзне да се изпречи по пътя към нашите възвишени цели, длъжни сме отново да вдигнем меча, да пролеем кръвта си до последната капка в името на свободата, краля и родината!“
Речта на Лист взривява императорския дом. След прогонването на османлиите от унгарските земи, Хабсбургите заемат мястото на султана. Виенският двор отменя вековното право на унгарците да избират своя крал, опитва се да ги третира като покорен народ. Думите на Лист към унгарците да пролеят кръвта си „за свободата, краля и родината“ се тълкуват следователно като призив към въстание. Словото на Лист екзалтира многохилядната тълhttps://duma.bg/па, която с патриотични възгласи го придружава до дома на граф Фештетич, на повече от километър от театъра.
Ференц Лист е първият унгарец – гражданин на Европа. Никъде не се заседява за постоянно. През целия си живот неуморно концертира и твори в Австрия, Франция, Англия, Италия, Русия, Германия, Испания, Португалия; и къде ли още не... Новатор, с богата фантация и творческа смелост, той създава и пресътворява десетки произведения, незабравяйки обаче унгарските си корени. Неговите „Унгарски рапсодии“, почерпени от фолклорната традиция, както и цикъла „Унгарски исторически портрети“ – за героите на унгарското национално-освободително движение, са едни от най-ярките и оригинални музикални творби. Така, той се издига като един от вечните символи на унгарската идентичност.
През 1875 г. Лист отново е в Будапеща, където е избран за президент на новосъздадената Висша музикална школа и обучава млади таланти, издигнали се по-късно до върховете на европейското музикално изкуство. Приходите от многобройните му концерти той дарява за изграждане на бъдещата Музикална академия. Официално сградата е завършена и открита през 1907 г. Със своето великолепие и монументалност Музикалната академия, носеща днес името на Ференц Лист, основателно се счита за един от архитектурните бисери на Будапеща.
Великият унгарски музикант умира през 1886 г. на 74 годишна възраст в Байройт, където му е издигнат мавзолей. А отскоро, международното летище на Будапеща носи името на Ференц Лист. Вероятно, като символ за милионите чуждестранни посетители и гости, които кацат в земята на първия унгарски европеец.
Дума
* Рекламирайте или подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/
Превод: В.Сергеев
