/Поглед.инфо/ НАТО вече не представлява това, което беше. Оплита се като глупаво пате в кълчища, но патето е все още живо, пише френският журналист Ерик Земур на страниците на дясноконсервативното списание Le Figаro Mаgаzine. В Сирия, турската армия, която е член на НАТО, воюва с кюрдите, които пък воюват с т. нар. Ислямска държава на страната на западната коалиция. Hа практика, турци и американци са един срещу друг, но проявяват тактична предпазливост, за да не се сблъскат.
В Европа, източната и западната ѝ части са раздвоени – най-вече по въпроса за мигрантите: всяка от страните има собствена концепция за нацията си и за своето бъдеще, продължава авторът. Това е философски, екзистенциален конфликт между Европа на мултикултурализма и Европа на християнството.
Обама поддържаше концепцията на запада, Тръмп пък – тази на изтока. Позицията и на двамата президенти обаче остава същата: европейците трябва да плащат за своята отбрана, но решенията ще ги взимат американците. Правилата на НАТО, които неотдавна генералният секретар припомни на французите и германците, са: да не се опитват да автономизират европейската сигурност. Иначе казано, американците правят кухнята, но европейците да забъркват манджата.
Впрочем, във Франция отдавна се говори за необходимостта Европа да се освободи от САЩ по въпроса за отбраната си. Президентът Емануел Макрон, макар енергично да демонстрира атлантическата си ориентация, от друга страна подсказва, че иска да се стреми към независима и прагматична политика. Само преди дни, лидерът на лявата партия „Непокорена Франция” (La France Insoumise) Жан-Люк Меланшон заяви, че Франция трябва да потвърди своята независимост от НАТО. Депутатите от „Непокорена Франция” поискаха поправка на проекта за военната стратегия на страната за периода 2019-2025 г. Документът е внесен в Националното събрание – долната камара на френския парламент. Има ли шанс подобна инициатива и дали сериозно може да се очаква връщане на французите към заветите на Шарл де Гол?
Блокът НАТО води войнствена политика и се отклонява от съблюдаване на международното право, затова Франция трябва да потвърди своята стратегическа независимост от Алианса, се сочи в поправката към законопроекта за военното планиране на страната. "Навсякъде, където НАТО осъществява намеса (Афганистан, Либия или другаде), всичко приключва с неописуем хаос, засилване на тероризма, милиони бежанци, разрушени градове и изчезнали от картата на света държави", се казва в документа. Макар и внесена от левицата на Меланшон, която има само 17 от общо 577 места в камарата, инициативата не трябва да се отминава, тъй като тя отразява обществени нагласи, много по-широки от електората на партия „Непокорена Франция”.
Всъщност, идеята за "Европа като единна държава", ни връща към времената на Наполеон, когато Франция се опита сама да овладее континента. Континенталната линия (в противовес на атлантическата), по различен начин съживи Шарл де Гол, който в средата на миналия век започна да я осъществява, търсейки партньорство с ФРГ. Що се отнася до отношенията с Русия, именно президентът-генерал коригира "наполеоновската идея": "Наполеон нападна Александър I и това се оказа най-грубата грешка, която някога е правил." Политическите наследници на де Гол не могат да не си спомнят този афоризъм.
НАТО е създадена след края на Втората световна война за защита от евентуална комунистическа агресия. Врагът бе точно определен: СССР. С разпадането му, НАТО трябваше също да изчезне. Но американците нямаха никакъв интерес да разпуснат алианса, който легитимира хегемонията им над богатите западноевропейски нации. Не само не се разпусна, но се разшири: бившите народни републики се оказаха под ядрен чадър, под предлог, че руската мечка може да се завърне, изтъква Ерик Земур.
По нататък НАТО трябваше да измисля врагове, за да продължи да легитимира съществуването си: разруши Сърбия, Ирак и т.н., продължава да е жандармът на Запада, който интервенира навсякъде по света. Но НАТО е осъден да изчезне. Военната машина на САЩ не е нужна на съюзниците им, поради което те не искат повече да бъдат тикани в интервенции по света; както и поради игрите на Турция, която има геостратегически намерения спрямо територии на бившата Османска империя; поради появата на реален противник на американските имперски интереси в лицето на Китай, с който европейците нямат никакъв интерес да се противопоставят; поради реалната екзистенциална заплаха за европейския контенент в лицето на ислямизацията, не на комунизма.
Нова зора, бр.11/2018
