/Поглед.инфо/ На извънредно заседание на унгарския кабинет, състояло се в края на седмицата в Кармелитския манастир, правителството прие важни решения за стабилизиране на икономиката на страната. Веднага след приключване на заседанието министър-председателят Виктор Орбан се обърна към нацията с извънредно съобщение.

„Не преувеличавам, като определям решенията, които приехме като жизненоважни. През седемте дни след като обявихме „състояние на опасност“, организирахме колективна самоотбрана на Унгария, обща защита срещу глобалната пандемия. Непрекъснато ви информираме за здравните и епидемиологични решения и ще продължим да го правим. Оперативната група, групите за действие и епидемиолозите денонощно работят, вземат решения и дават информация.

На днешното заседание на кабинета, правим крачка напред, занимавайки се с икономически въпроси, защото считаме, че е дошъл моментът да приемем решения и по икономическите проблеми в допълнение към епидемиологичните и здравните проблеми. Знаем, че пандемията застрашава не само здравето на човека, въпреки че това е нейният първи и най-важен неблагоприятен ефект; но тя застрашава също и работата на хората. Затова днес обсъдихме въпроси и приехме решения, които очакваме да защитят работните места; защото през последните десет години разбрахме, че ако има работа, има всичко“, заяви Орбан.

Първото решение, прието от кабинета е до края на годината да се спрат задълженията по изплащане на главници и лихви по заеми, взети досега от частни лица и фирми. Второ, до 30 юни ще бъдат отпускани краткосрочни заеми на нуждаещи се предприятия. Трето, поставя се нова горна граница на годишната процентна ставка за всички нови потребителски кредити: максималният лихвен процент на заема не може да надвишава 5% над основния лихвен процент на Унгарската централна банка, който е 0.9%. Така, лихвата по новите кредити нe може да надвишава 5.9%. Четвърто, в светлината на големите трудности, които изпитват някои сектори на унгарската икономика, правителството е в постоянна консултация с тези бизнеси и обсъжда първоначалните им предложения за държавно съдействие. Най-сериозно засегнатите са туризмът, кетърингът, индустрията за развлечения, спортът, културните дейности, превозът на пътници, вкл. работата на таксиметровите шофьори. Решението на правителството е в тези сектори вноските на работодателите да бъдат намалени до нула, а тези на служителите чувствително да бъдат намалени, както следва: няма да се изисква плащането на пенсионни вноски, а здравно-осигурителните вноски се намаляват до размера на законния минимум. Тези мерки ще останат в сила до 30 юни. Също до 30 юни за таксиметровите шофьори се отменя и плоския данък за малките предприятия. В посочените сектори се прекратяват промени в наемните договори, вкл. увеличаване размера на наемите. Освен това до 30 юни се спира изискването за плащане на допълнителния данък по перото „Принос за развитието на туризма“. На пето място правителството прие решение правилата в заетостта да станат по-гъвкави; целта е да се улесни процедурата при евентуално финализиране на трудовите договори между работодателите и работниците/служителите.

„Опитвам се да бъда максимално точен“, заяви в заключение Орбан. „Това са сложни и трудни въпроси. Съдържанието на указа, който току-що ви съобщих, ще бъде публикувано днес, докато правилата, по силата на които ще се прилага указът, ще бъдат подробно изяснени в утрешния ден. Междувременно правителството продължава своята работа...“ Премиерът освен това поясни, че това са само първите, най-неотложни решения и че те ще бъдат последвани от други, насочени главно към възстановяване на икономиката.

Какви ще бъдат следващите „неотложни мерки“ ще стане ясно съвсем скоро. Според някои чуждестранни медии, министърът на правосъдието Юдит Варга е подготвила законопроект извънредното положение в страната да бъде удължено до края на 2020 г. Предлаганите крайни мерки включвали разпускане на парламента, управление чрез укази, забрана за провеждане на всякакви спортни и културни мероприятия, референдуми и други прояви; 140 ключови предприятия да бъдат поставени под контрола на армията...

Ако се съди по поведението на обикновените унгарци, поне сред жителите на Будапеща, не се усеща крайна тревога от евентуални „крайни мерки“. Много хора, повлияни от медиите, се поддават на паниката и се запасяват с тоалетна хартия и хранителни продукти от първа необходимост: рафтовете в супермаркетите бързо се изпразват, но също така бързо се зареждат отново. В обществения сектор – общински служби и администрации, банки, пощи, телекомуникации и други се работи до 15 часа, служителите са с маски и е въведен пропусквателен режим – по един посетител на гише. Градският транспорт функционира нормално и по разписание, но пътуващите са малко – повечето будапещенци изглежда предпочитат да са си вкъщи или да изчакат в провинцията епидемията да отзвучи. Кога ще се случи това – след месец, два или три – мненията на специалистите са доста разнопосочни.

Най-точни за динамиката на епидемията са данните на Wоrldometer на СЗО (https://www.worldometers.info/coronavirus/), които поставят обаче повече въпроси, отколкото отговори.

Унгария, например, на 16 март бе на последно място в ЕС по брой на заразените с коронавируса – 3.3 случая на един милион жители от населението. Към 05:18 GMT на 24 март Унгария отново е на последно място – само със 17 случая.

Най-засегнати са Люксембург – с 1398 случая; следвани от Италия – 1057, Швейцария – 1016, Испания – 751, Австрия – 497, Норвегия – 484, Германия – 347, Белгия – 323, Франция – 304, Нидерландия – 277, Дания – 252, Ирландия – 228, Словения – 213, Швеция – 203, Португалия – 202, Финландия – 126, Чехия – 115, Обединеното кралство – 98, Хърватия – 77, Гърция – 67, Словакия – 34, Румъния – 30, Полша – 20 случая... България е с 29, а съседна Сърбия – с 28 заразени на един милион от населението.

Основателно възниква въпросът: защо най-засегнати от коронавируса са най-богатите държави в Европа? Кой има интерес от това? И защо в най-бедните и в развиващите се страни от т.нар. трети свят броят на заразените е незначителен или спорадичен? Индия например е с 0.4 случая на един милион от населението; Виетнам е с 1; Индонезия – с 2; Мексико, Венецуела – с 3; Куба, Египет, Мароко, Пакистан – с 4; а в повечето африкански страни, мащабно засегнати от вируса на СПИН, данните на Wоrldometer за заболяванията от коронавируса са под 1 случай на един милион от населението.

Отговор на тази „загадка“ вероятно ще дойде съвсем скоро...