Наскоро пред голям всекидневник многоуважавания и прелюбим историк на републиката Божидар Димитров заяви, че“вампирът и мощите носят повече пари от завод”, оправдавайкисветовнияинтерес към последните си изкопаеми с популярността на тийнейджерските саги за вампири. Пък и винаги е добре да прилагаш готова и изпитана маркетингова стратегия – здраве желаем, господин Дракулеско. Затова и създаването на фейсбук страница на Оперативна програма за развитие на селските райони при ведомството с най-хубавият стол – МЗХ не може да струва по-малко от 10 000 лв. Все пак разработчиците й трябва да имат достъп до личния телефон на Цукерберг при нужда- ни повече, ни по-малко.

За впечатляване на населението в предизборна година трябва да се харчи разумно, трябва да останат средства за нужните покупко-продажби, когато му дойде времето...А дотогава валидна е квалификацията на бляскавия монарх - „Абсолютно пределно прието нормално.”

Днешните ни политически умове са научили няколко урока от Древен Рим. Смътната идея за вселенската важност на строителството на асфалтирани пътища, и онази известната мисъл за хляба и зрелищата... Какво пък, след замразяването на цените на хляба, сухият хляб не ни мърда. Със забавленията, обаче удряме на камък. Някак твърде постни идват вдъхновяващите новини за 48 прерязани лентички(на час по две), четири телета, осем катъра и 25 шопара получили честното име на Премиера. А родният туризъм не изкушава средния, преексплоатиран от ,попадналия в зъбите на нескончаемата българска икономическа криза, бизнес. Електоратът е уморен, стресиран и без пари за море, както впрочем твърди и последното проучване на НСИ, според което с почти 30%eнамалял броят на пътуващите българи през второто тримесечие на 2012 г

От Столетницата, обаче, отново са с едни гърди пред управляващите, що се отнася до познанията по антична история. Както знаем, Премиерът-слънце си пада повече по индианците(вероятно защото фактологията е далеч по-малко). Социалистите не забравят и третия компонент на вечната тирада на съгласието между власт и народ-“хляб, кръв и зрелища”.В името на традицията, те се впускат като политически гладиатори в братоубийствени битки, всявайки смут в и без друго разпасаните червени редици. Аленият император, като един същински Аврелий Комод Антоний, гледа да не се намесва в драмите, предпочитайки кротката игра на“Защото сме социалисти”. А какви точно социалисти сме, и защо сме социалисти, как станахме социалисти, са само част от невинните въпроси, с афористични самотговори, които поставя на словесната арена Марк Антоний (К), предизвиквайки справедливия гняв на злобни матрони.

С една дума на трибуните цари скучно и краткотрайно оживление...Спартаке, къде си?