/Поглед.инфо/ Братоубийствената война в Украйна вече категорично върви в посока на руска доминация на бойното поле, което започнаха да признават масово западните медии, аналитични центрове и експерти. След като украинското контранастъпление се провали по всички линии, въпреки рекордната и историческа военно-финансова помощ на колективния Запад, дойде време за студения душ. Светът вече не се дели на "атлантически" и такъв, който ще бъде насилствено атлантизиран. Всички останали, без режима на Зеленски и режима на Сглобката в България.
Още не е ясно кога и дали въобще САЩ ще дадат нов пакет с адекватна помощ за Украйна и най-вече за ВСУ. Заради предстоящите избори в Америка и недоволството на американските избиратели, администрацията на президента Байдън не може да си позволи да пилее още десетки милиарди от парите на данъкоплатците за война, която все по-малко ги вълнува.
Републиканците са готови да одобрят помощ за украинците, но само и единствено ако техните конкуренти се съгласят да се отпуснат пари за засилване на южните граници на САЩ, с което пък демократите не са съгласни, защото разчитат на гласовете на испаноезичното население.
Според "Нешънъл Ревю", "Америкън Кънсървати" и други американски издания, вече е видно, че руснаците не могат да бъдат победени на бойното поле. Както в Поглед.инфо писахме, и генерал В. Залужни изрази сходна позиция.
В Европа ентусиазмът за украинската авантюра от своя страна отдавна е охладнял, въпреки реториката в Брюксел и да кажем в Берлин (въпреки че според реномираното издание в. "Билд" властите в Берлин се опитват да убедят Зеленски да преговаря с руснаците за примирие). Дори силно русофобската и агресивна Полша няма особено желание да се замесва повече в украинската война. Още повече, че има голям казус с превозвачите и шофьори на тирове, които протестираха до неотдавна.
Има много имена от българския преход, които можем да наречем строители на българския неолиберализъм и капитализъм, но със сигурност едно от знаковите е на Иван Кръстев. Няма нужда да се ровим в биографията му, нито пък да омаловажаваме или надценяваме тежестта на личността му. Но безспорно, когато човек, когото спрягат за един от "бащите-основатели", които са седели в сянка зад проекта ГЕРБ в далечната 2006 година, каже нещо, то едва ли е случайно.
В едно особено интересно и странно за някои хора интервю на Иван Кръстев пред "Аугсбургер Алгемайне", той говори за големи световни промени. Според него изборите в САЩ ще определят хода на войната в Украйна, а също и на ситуацията в Европа и по света. Това, което шокира и неолибералите у нас, и останалите граждани е следното му твърдение: "Балансът на силите в света се променя. И ние, Западът - САЩ и Европа - не сме на печелившата страна".
Това не е "грешка в превода", а осъзнат и трезв поглед върху реалността, която е породена преди всичко от положението на бойните полета в Украйна, но също и от глобалните геоикономически и политически процеси, сред които следва на първо място да отбележим разширяването на БРИКС. Организацията прие в редиците си Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет, Етиопия и Иран. Фактически основните световни производители на нефтени продукти (Саудитска Арабия, ОАЕ, Иран и Русия) и природен газ (Русия, Иран), са в БРИКС, а също и основните производители и добиващи рядкоземни метали (Китай и Русия) и, не на последно място, земеделски гиганти (Русия, Китай и Бразилия).
Особено шокиращо за западняците и прозападните кръгове, включително у нас, трябва да е било интегрирането на Саудитска Арабия и ОАЕ в руско-китайския блок. Все пак, именно чрез саудитците, американците манипулираха световните цени на петрола през 80-те години, за да ударят по Съветския съюз. А и Саудитска Арабия от създаването си в периода след Първата световна война се позиционира като партньор на Съединените щати, първо в сферата на нефтодобива и нефтените технологии, а след Втората световна война и като американски военен протекторат, зависещ от американската армия за своето оцеляване (особено на фона на Ислямската революция в Иран през 1979).
А и кой би повярвал преди 20-30 или дори само преди 5 години, че в Саудитска Арабия ще държат държавния секретар на САЩ да чака престолонаследника 24 часа, докато същевременно Владимир Путин бива посрещан в ОАЕ и други арабски държави като най-желан и пръв съюзник.
Всичко това отразява актуалните реалии. Арабският свят ги усеща много добре, а вече ги разбират дори някои атлантици, включително в България. Разбират ги и голяма част от избирателите в страните от Европейския съюз, които гласуват в полза на мирна политика и дори на политика на партньорство и търговско сътрудничество със страни като Русия, Китай и Иран. Пример в това отношение са двете основни, де факто единствени опозиционни сили в Германия - консервативната "Алтернатива за Германия" и новият ляв проект на Сара Вагенкнехт. Според различни социологически проучвания, АзГ в момента са втора политическа сила и имат подкрепата на около 20 процента от избирателите, а за Сара Вагенкнехт и новата й партия биха гласували потенциално над 20 процента от германците. Вече левите германци имат избор в нейно лице, след като бяха предадени първо от ГСДП на Олаф Шолц, а после и от "Левите".
Победилият на изборите в Холандия десен популист Герд Вилдерс също е имал изказвания в смисъл, че Европейският съюз и Амстердам трябва да възстановят диалога и дори икономическото сътрудничество с Русия. В Австрия предстои вероятно да победи на изборите консервативно-популистката "Партия на свободата", която също застъпва сходни позиции и има за свой политически пример Виктор Орбан.
Не е за пропускане и фактът, че дедоларизацията не спира като процес. Разбира се, в основата й седи основният икономически конкурент на САЩ - Китай, а също и факта, че Вашингтон и Брюксел, с фактическата кражба на 300 милиарда евро руски активи, показаха на Глобалния Юг, че да зависи икономическата ти и финансова система от тях, е пагубно. Това вероятно беше момента на преливане на чашата на търпението не просто за руснаците - при тях всичко е ясно, но и за американски съюзници като Саудитска Арабия и ОАЕ, които се присъединиха към БРИКС, както и за редица други държави.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Тези от нас, които добре си спомнят промените от 1989 година разбират, че някои неща стават много бързо и неусетно за обществото. И вероятно част от неолибералните елити в Европа и България вече се усещат, че е време да се преобуят във въздуха, както обикновено правят. Както големият руски историк проф. А. Фурсов казва, революциите обикновено се правят от част от бившите елити, които искат да яхнат настъпващите социални, политически и геополитически трансформации.
През 1944-1946 г., в периода на т.нар. "народна демокрация", който е преходен за транзита от Царство България към Народната Република, мнозина измежду нисшите ешелони на някогашните елити, включително хора, които са били с номинално десни или дори фашистки възгледи, се опитват и често успяват, да се внедрят в новата социалистическа власт. Казионното БЗНС и дори БКП са пълни с такива хора. Особено често срещано явление е в научните среди и държавната администрация. През 1989-1990 много по-ясно видяхме как огромна част от някогашната червена номенклатура се преобядиса в синьо. И все още управлява България - такива са кметът на София Васил Терзиев, лидерът на "Да, България" Христо Иванов, олигархът Прокопиев, самият г-н Кръстев, когото цитирахме, и много други.
Ето защо с голяма степен на вероятност подозирам, че в близките години ще видим как някои от тях ще започнат да говорят за родилия се многополюсен свят, за нуждата от подобряване на отношенията с Китай или дори за възстановяването на връзките с Русия. Исторически неизбежно е, защото Съединените щати рано или късно ще се изтеглят от Европа или поне от източната й част, за да се пренасочат към Азиатско-Тихоокеанския регион.
Не е тайна, че американският държавен дълг е колосален. Очаква се до 2026 година той да достигне космическите 41 трилиона долара. В същото време и бюджетните дефицити на САЩ са все по-трудни за запълване и все по-големи, което се съвместява с все по-големите бюджети на Пентагона. На фона на огромните политически разломи и дори омраза в самата Америка между консерватори и либерали, а също расовите проблеми, социалното неравенство и наркотичната епидемия (проблемът с фентаниловите наркомани и "кварталите от зомбита"), САЩ няма да могат, нито пък да искат да поддържат присъствието си в големи части от Източна Европа.
Разбира се, американците ще се опитат да делегират контрола над региона на британците и може би германците и Брюксел, но все повече ще се усеща навлизането в икономически план на Китайската народна република, която се е превърнала в стратегически партньор за страни като Унгария, Сърбия, Гърция, Северна Македония, Румъния и други. След евентуалната руска победа в Украйна и излизането на руската армия на нов оперативен простор, налагайки контрол над цялото Северно Причерноморие, дългата ръка на Кремъл също ще започне да се чувства отново.
Ще могат ли отдалечаващите се САЩ, заедно със значително по-слабите от тях британци, французи и немци, да гарантират сигурността, например, на една Гърция, която ще е изправена пред все по-активна в геополитически план Турция? Надали. И постепенно до края на това десетилетие източно и южноевропейските страни ще почнат да "диверсифицират" външнополитическите си връзки и партньорства, за да се адаптират към променените геополитически реалности.
Всичко това се вижда от умните атлантици - онези, които се усетиха и през 80-те, че идват промени. От другата страна, са кресливите атлантици като военния ни министър Тагарев, който отново забърка позорен скандал, искайки цензура не само на медиите, но и на социалните мрежи, а също казвайки, че трябвало да се промени обучението по история в училищата, за да нямало признателност към Русия. Тоест Тагарев иска ни повече, ни по-малко, ние да спрем да преподаваме на децата за османското робство, Руско-турската освободителна война, за православните връзки между България и Русия, за Юрий Венелин, Толстой, граф Игнатиев, княз Дондуков-Корсаков и други руски приятели на нашия народ.
Разбира се, не очаквам в настоящия момент, когато градусите на напрежението са високи, а влизането в роля е задължително за добрата кариера, да има кой знае какви промени в реториката и поведението на българските псевдо-елити. Но идват колосални геополитически и световни промени, които или ще променят ситуацията в България, дай Боже към по-добро, или буквално ще ни заличат от картата на света (към какъвто сценарий фактически ни води позорната "Сглобка" на ППДБ, ГЕРБ и ДПС).
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
